Абд ал-Рахман I: Разлика между версии

Роден е близо до [[Дамаск]], Абд ал-Рахман екато син на принц Му'авия ибн Хишам и неговата наложница Раха, [[Бербери|берберка]] от Нефзауа, <ref>''Granada: A Case Study of Arab Urbanism in Muslim Spain'', James Dickie, '''The Legacy of Muslim Spain''', ed. Salma Khadra Jayyusi and Manuela Marín, (Brill, 1994), 19.</ref> и по този начин внук на Хишам ибн Абд ал Малик, [[Халифат|халиф]] от 724 до 743. <ref>Peter C. Scales, ''The fall of the caliphate of Córdoba: Berbers and Andalusis in conflict'', Bril, 1994, p. 111</ref> <ref>[[Арнълд Тойнби]], ''A study of history'', Oxford University Press, H. Milford, 1934, Volume 8, p. 372</ref> Той е на двадесет години, когато роднините му, управляващите [[Омаяди]], са свалени през 748  – 750 г. в Дамаск е извършен преврат от [[Абасидите]] срещу управляващите [[Омаяди]]. Абасидите са безпощадни към всички Омаяди, които намират и Абд ал-Рахман и малка част от неговото семейство са принудени да избягат от Дамаскбягат; хората, които се движат с него, включватса брат му Яхия, четиригодишниячетиригодишният му син Сулейман и няколко от сестрите му, както и верният му гръцки прислужник Бедр. Семейството бяга от Дамаск към река [[Ефрат]]. Целиятпо път е, изпълнен с опасности, тъй като враговете им изпращатс преследвачи дапо гипетите убият. Абасидите са безпощадни към всички Омаяди, които намиратим. Абасидските войници приближават Абд ал-Рахман и неговото семейство, укрили се в малко село. Принцът оставя малкия си син със сестрите си и бяга с Яхия. Разказите варират, но Бедрс тях вероятно е избягали с Абд ар-РахманБедр. Според други източници Бедр се е срещнал с Абд ал-Рахман по-късно. <ref>Ahmed ibn Muhammad al-Maqqari. ''The History of the Mohammedan Dynasties in Spain'', 96. Al-Maqqari quotes from historian Ibn Hayyan's ''Muktabis'' when detailing Abd al-Rahman's flight from Syria.</ref>. По пътя на юг тримата бегълци се хвърлят в река [[Ефрат]], преследвани по брега от враговете си, които им обещават пощада, ако се предадат. Яхия се връща и е незабавно обезглавен. Абд ал-Рахман и Бедр се спасяват.

След като едва спасяват живота си, Абд ал-Рахман и Бедр продължават на юг през [[Палестина]], [[Синайски полуостров|Синай]] и след това към [[Египет]]., Абдкато ал-Рахман пътувапътуват инкогнито. Може да се предположи, че Абд ал-Рахман е възнамерявал да отиде в [[Магреб]], родината на майка му, която е била [[Арабско-ислямско завоюване на Северна Африка|частично завладяна]] от неговите предшественици Омаяди. Пътуването през ЕгипетАфрика се оказва опасно. По това време Абд ал-Рахман ибн Хабиб ал-Фихри е полуавтономниятполуавтономен управител на [[Ифрикия]] (най-общо, съвременен Тунис) и бивш васал на Омаядите е Абд ал-Рахман ибн Хабиб ал-Фихри. Амбициозният Ибн Хабиб, член на семейство ФихридФихри, отдавна се стреми да откъсне Ифрикия като частно владение за себеот сихалифата. Отначало той търси разбирателство с Абасидите, но когато те му отказват и изискват неговото подчинение, Ибн Хабиб открито скъсва с тях и кани останалите живи от династията Омаяди да намерят убежище в неговите владения. Абд ал-Рахман е един от няколкото оцелели Омаяди, които по това време достигат Ифрикия.

Но Ибн Хабиб скоро променя решението си. Той се опасява от присъствиетоПрисъствието на знатните изгнаници в Ифрикия, чието семейство е много по-знаменито от неговото и, може да породи интриги сред местните благородници срещу него самия. Около 755 г., обявявайки, че е открил заговор на някои от по-известнитеименитите изгнаници на Омаядите в [[Кайруан]], Ибн Хабиб се обръща срещу тях. По същото време Абд ал-Рахман и Бедр живеят скромно и незабележимо в [[Кабилия]], в лагера на черните [[бербери]] от Нафза, приятелски настроени към тежкото им положениеприятелски. Ибн Хабиб изпраща отряд, но когато войниците му влизат в лагера, жената на берберския вожд Текфах скрива принца сред вещите си. <ref>Ahmed ibn Muhammad al-Maqqari, ''The History of the Mohammedan Dynasties in Spain''. Again al-Maqqari cited Ibn Hayyan for the vast majority of the preceding information, 58 – 61.</ref>. След като войниците сиопасността тръгватотминава, Абд ал-Рахман и Бедр веднага се отправят на запад.

През 755 г. Абд ал-Рахман и Бедрдвамата достигат днешно Мароко близо до [[Сеута]] . Следващата им стъпка е прекосяването на морето към [[Андалус|Ал-Андалус]], където Абд ал-Рахманно не еса сигуренсигурни как ще бъдебъдат посрещнатпосрещнати. СледПровинцията е в състояние на хаос след Берберския бунт от 740-те години провинцията е в състояние на хаос, като [[Умма|мюсюлманската общност]] се разкъсва от вътрешни разногласия, както между [[Араби|арабитеараби]]те (Кайдо-Йеменска вражда), така и между араби и бербери. <ref name="EB1911">Encyclopedia Britannica 1911, Abd-ar-Rahman</ref>. ВОсвен този моменттова номиналният владетел на ал-Андалус, емир Юсуф ибн Абд ал-Рахман ал-Фихри – друг член на семейство ФихридФихри и любимец на старите арабски заселници (дошли предимно от Южна Арабия или [[Йемен]]) – е въвв открита вражда със своя [[везир]] (и зет) ал-Сумайл ибн Хатим ал Килаби, глава на „сирийците“ – воини, свързани с военни формирования в Сирия, предимно от северноарабските племена Кайсид, пристигнали през 742 г. <ref name="Kennedy">H. Kennedy (1996) ''Muslim Spain and Portugal: a political history of al-Andalus''. London: Longman.</ref>

Сред сирийците има контингент от около 500 души, стари верноподаници на Омаядите, наброяващи може би 500 души, <ref name="Kennedy">H. Kennedy (1996) ''Muslim Spain and Portugal: a political history of al-Andalus''. London: Longman.</ref> и Абд ал-Рахман смята, че може да разчита на тяхната лоялност. Бедр е изпратен през пролива, за да установи контакт с тях и успява да уговорипривлече на своя страна трима сирийски командири – Убайд Аллах ибн Утман и Абд Аллах ибн Халид, и двамата от Дамаск, и Юсуф ибн Бухт от Кинасрин. <ref name="Kennedy" /> ТриотоТе уведомявауведомяват сирийскиякомандира командирси ал-Сумайл (тогава в [[Сарагоса]])., Техният началник ал-Сумайлно обачетой отказва подкрепа, опасявайки се, че Абд ал-Рахман ще претендира да стане [[емир]]. <ref name="Kennedy" />. В резултат наПоради това Бедр и останалитесъзаклятниците се обръщат към своите съперници – йеменските командиривоини. ВъпрекиТе откликват, чевъпреки йеменцитече не са естествени съюзници (Омаядите са от племето кайсиди), те проявяват интерес. Емир Юсуф ал-Фихри е слаб владетел, който неняма може давласт задържинад ал-Сумайл под контрол и няколко йеменскийеменските вождове смятат, че бъдещето им не е никак добро, независимо дали в Испания управляват Фихридите или сирийците, такасобственото чеим гибъдещето привлечае повечепод въпрос, а блясъкът на Омаядите. е привлекателен<ref name="Kennedy" />. Въпреки че последните не са имали историческо присъствие в региона (не е известно член на семействотоОмаядите да е стъпвал дотогава в Ал-Андалус) и имаимат сериозни опасения относнопоради неопитността на младия Абд ал-Рахман, няколко от по-низшите йеменски командири смятат, че няма какво да губят и повече ще спечелят, и се съгласяват да подкрепят принца. <ref name="Kennedy" />.

Бедр се завръща при Абд ал-Рахман и му съобщава за подкрепатаобещаната в Ал-Андалусподкрепа. Малко след това те се насочват към ЕвропаАл-Андалус с малък отрядвоенен последователиотряд. Когато местното берберско племе узнава за тованамеренията им, берберите бързо се впускат да го настигнат преди да отплава., Текато вероятно са мислели, че могат да заловят Абд ал-Рахман за заложник и да го принудят да се откупи. Той наистина дава някаква сума на внезапно оказалите се враждебни местни жители. Точно когато Абд ал-Рахман се качвал на кораба си, пристига другавтора група бербери, които също се опитват да получат откуп. Един от тях се държал за кораба на Абд ал-Рахман, докато отплавал за Ал-Андалус, и уж ръката му била отрязана от един от екипажа. <ref>Ahmed ibn Muhammad al-Maqqari, ''The History of the Mohammedan Dynasties in Spain''. pp. 65 – 68.</ref>