Абд ал-Рахман пристига в Алмунекар в Ал-Андалус, на изток от [[Малага]], през септември 755 г .; но мястото не е потвърдено.
[[Файл:Abd_ar-Rahman_I.jpg|мини|Статуя на Абд ал-Рахман I в Алмунекар, [[Испания]] ]]
Абд ал-Рахман триумфално тръгва към столицата Кордоба и я превзема. Съпротивата от страна на Ал-Фихри не престава. Той реорганизира силите си и се опитва да преговаря. В замяна на живота и богатството на Ал-Фихри, той става затворник и няма право да напуска Кордоба, като трябва да докладва веднъж на ден на Абд ал-Рахман, както и да предаде някои от синовете и дъщерите си като заложници. Известно време Ал-Фихри изпълнява тези задължения, но все пак има доста много лоялни към него хора, които биха искали да го видят отново на власт.
Ал-Фихри в крайна сметка прави още един опит да се върне на власт. Той напуска КордоваКордоба и започва да събира привърженици, като успява да събере армия, за която се твърди, че наброява 20 000 души. Съмнително е обаче, че неговите войски са били „редовни“ войници, а по-скоро сбирщина от мъже от различни части на Андалус. Назначеният за губернатор на Абд ар-Рахман в Севиля поема преследването и след серия от малки сражения успява да разгроми армията на Ал-Фихри, който намира спасение в бившата столица на визиготите [[Толедо]], но там е незабавно убит. Главата му е изпратена в Кордоба, където Абд ал-Рахман я приковал към мост. С този акт Абд ар-Рахман се провъзгласява за емир на Ал-Андалус. Един последен акт за превземането на Южна Иберия е залавянето на генерала на Ал-Фихри, Ал-Сумайл, който е убит в затвора на Кордоба. Но по-голямата част от централен и северен ал-Андалус (Толедо, Сарагоса, Барселона) остава извън неговото управление, като големи лагеривоенни останахасили остават в ръцете на привържениците на Юсуф ибн Абд ал-Рахман ал-Фихри до 779 г. (завземане на [[Сарагоса]]).
