Линеен кораб: Разлика между версии

[[Файл:HMS Iron Duke (1912).jpg|мини|250px|Линкора „[[Айрън Дюк (линеен кораб, 1912)|Айрън Дюк]]“]]

Следващият тип линкори – „[[Линейни кораби тип „Кинг Джордж V“|Кинг Джордж V]]“, – четирите единици на който са заложени през 1911 г.{{Sfn|Conway ATWFS 1906 – 1921|30|2}}, практически повтаря „Орион“, но с някои усъвършенствания.<ref>{{cite|автор = Паркс О.|заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов|страници = 21}}</ref> Тази линия продължават четирите линкора от типа „[[Линейни кораби тип „Айрън Дюк“|Айрън Дюк]]“. Тяхното залагане се състои през 1912 г.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921|pages = 31}}</ref> По-големи отколкото предшествениците си те носят 152-мм артилерия като противоминен калибър, макар и неудачно поставена.<ref>{{cite|автор = Паркс О.|заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов|страници = 29, 32}}</ref> Бронирането отново се усилва. Както и предходните линкори, типа „Айрън Дюк“ има скорост около 21 възела.<ref>{{cite|автор = Паркс О.|заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов|страници = 33 – 34}}</ref>

Първоначално се предполага залагането през 1912 г. на нова серия линкори като подобрен „Айрън Дюк“, обаче [[Уинстън Чърчил]], станал година преди това [[Лордове на Адмиралтейството|Първи лорд на Адмиралтейството]], заповядва да се преработи проекта под [[15" морско оръдие Mk I|оръдия калибър 381-мм]], които още даже не съществуват.<ref>{{cite|автор = Паркс О.|заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов|страници = 46}}</ref> Волунтаристското решение на Чърчил все пак се оказва много успешно и води до появата на линкорите от типа „[[Линейни кораби тип „Куин Елизабет“|Куин Елизабет]]“. Броят на оръдейните кули на тях е съкратен до четири, поставени по линейно-терасовидната схема в носа и кърмата, но теглото на бордовия залп се получава по-голям, отколкото при който и да е от по-ранните линкори.<ref name="Х1">{{cite|автор = Михайлов А.А.|заглавие = Линейные корабли типа „Куин Элизабет“|серия = Боевые корабли мира|място = СпБ|издателство = |година = 2001|страници = 3}}</ref> Освободеното в средната част на линкорите пространство е използвано за поместване на допълнителни енергоагрегати, което позволява да се качи скоростта до 24 възела.<ref name="Х1"/> Бронирането се усилва незначително,<ref>{{cite|автор = Михайлов А.А.|заглавие = Линейные корабли типа „Куин Элизабет“|страници = 9}}</ref> увеличава се водоизместимостта. Линкорите от типа „Куин Елизабет“ стават първите линейни кораби с чисто нефтено отопление на [[парен котел|котлите]].<ref>{{cite|автор = Михайлов А.А.|заглавие = Линейные корабли типа „Куин Элизабет“|страници = 4}}</ref> Планира се постройката на четири кораба, но фактически в периода 1912 – 1913 г. залагат пет единици.{{Sfn|Conway ATWFS 1906 – 1921|33|2}}