Разлика между версии на „Венелин Ганев“

465 байта изтрити ,  преди 1 година
редакция без резюме
{{Личност
| име = Венелин Ганев
| име-оригинал =
| категория = юрист
| описание = български юрист и политик
| портрет = BASA_118K-2-87_Venelin_Ganev_(retouched).jpg
| портрет-описание = проф. Венелин Ганев (преди 1927 г.) Източник: ДА „Архиви“
| роден-място = [[Русе]], [[България]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
| вложки = {{Личност/Юрист
| област =
 
== Биография ==
Венелин Ганев е роден на 16 февруари (4 февруари стар стил) 1880 година в [[Русе]].<ref name="ташев">{{ташев|104- – 105}}</ref> Учи в [[Лайпциг]] и [[Женева]], където негов състудент е [[Симеон Радев]], завършва [[философия]], [[право]] и [[музика]].<ref name="ташев"/> В Женева в 1900 – 1901 година двамата с Радев редактират революционния вестник на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]] „[[Ефор (1900 - 1901)|Ефор]]“. След завръщането си в България през 1908 г. е избран за доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]], като преподава [[Теория на правото|обща теория на правото]] (1908- – 1918) и търговско право (1918- – 1947), а в определени периоди още гражданско съдопроизводство, [[международно право]] и [[конституционно право]]<ref>В. Ганев, Обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г., стр. XII.</ref><ref> {{cite book |year= 1929 |title=Алманах на Софийския университет 1888- – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам |publisher= Университетска библиотека № 91 |publication-place= София |pages= стр. 406- – 407}}</ref>, води и лекционни курсове в [[УНСС|Свободния университет за политически и стопански науки]], познат днес като [[УНСС]] <ref>[http://www.unwe.bg/archive/1%20knijka_Bobchev.pdf www.unwe.bg]</ref>.
 
През 1908 година Венелин Ганев се включва в [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]. През 1919 година е [[министър на правосъдието]] във [[Правителство на България (39)|второто правителство]] на [[Теодор Теодоров]] и участва в българската делегация за мирните преговори в [[Париж]], довели до сключването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]].<ref>{{cite book |last=Ганев |first= Венелин |year= 2005 |title = Дневник (1919 година) Ньойският мирен договор |publisher= Синева |publication-place= София }}</ref> След това е посланик на България в Париж (1920- – 1922).<ref name="ташев"/>
 
През 1923 година, заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия, Венелин Ганев се включва в новообразувания [[Демократически сговор]], но през 1925 година го напуска и се обявява срещу политиката на правителството. По-късно основава [[Лига за защита на правата на човека]].<ref name="ташев"/>
* ''„Шопен“'' (1919)
* ''„Историческото развитие на търговското право“'' (1921)
* ''„Курс по обща теория на правото. Увод. Методология на правото“'' (1921- – 1932, 1946)
* ''„Курс по търговско право“'' (1923)
* ''„Курс по обща теория на правото. Правно явление“'' (1925)
* ''„Систематически курс по несъстоятелността, т. I“'' (1926)
* ''„Учебник по обща теория на правото“'' (1932- – 1938 – в два тома, 1944 – второ, допълнено издание)
* ''„Стопанска действителност. Опит за една социологическа синтеза“'' (1945)
* ''„Демокрация“'' (1946)