Тодор Паница: Разлика между версии

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е войвода на Драмската партизанска чета на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], която участва в освобождаването на Неврокопско. Изпраща подвойводата си [[Яне Богатинов]] да подготви северните драмски села. Паница отбранява проходите в Драмско, а делегация от [[Просечен (дем Просечен)|Просечен]] му предава града, след което той влиза в него с четата си. В дните след това четниците се защитават от настъпващите турски части.<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.119</ref> По-късно служи в Първа и нестроева рота на 14 воденска дружина.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 5344, 894.</ref> През юли 1914 г. Паница е амнистиран със закон, гласувана от българския парламент. Участва в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] в [[Криволашко сражение (1915)|боевете при Криволак]], където е ранен и за проявен героизъм награден с кръст „[[За храброст]]“. В [[Драмска военноинспекционна област|Драмската военноинспекционна област]] изпълнява военнополицейски и разузнавателни функции. [[Димитър Азманов]], който по това време е началник на щаба на [[Десета пехотна беломорска дивизия|10^-а пехотна беломорска дивизия]] в [[Драма (град)|Драма]] пише, че покрай тази си дейност Паница и неговите „харамии“ се занимават и с плячкаджийство.<ref>Азманов, Димитър. Моята епоха 1878-1919, София, 1995, с. 176.</ref>