Между 1865 и 1871 г., като учител на руско княжеско семейство, пътува из цяла Европа. Това му позволява да посети най-важните библиотеки и да се запознае със средновековни български и славянски ръкописи. Рано изпъква като сериозен изследовател, създава си име сред българската интелигенция извън страната.
{{източник|Той играе решаваща роля в стандартизацията на българския език.|2019|08|12}} Още презПрез 1870 г. тойгодина отхвърля предложението на [[Партений Зографски]] и [[Кузман Шапкарев]] за смесена източна и западна българска /(вкл. македонска) основа на стандартния език: „Такова искуствено сглобяване на писмен език е нещо невъзможно, недостижимо и не се е чуло да е станало някъде“.<ref>Makedoniya July 31st 1870 </ref><ref>Tchavdar Marinov. In Defense of the Native Tongue: The Standardization of the Macedonian Language and the Bulgarian-Macedonian Linguistic Controversies. in [https://doi.org/10.1163/9789004250765_010 Entangled Histories of the Balkans – Volume One. p. 443]</ref><ref>Благой Шклифов, За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. „Македонската“ азбука и книжовна норма са нелегитимни, дружество „Огнище“, София, 2003 г. [http://www.promacedonia.org/statii/shklifov_2003.htm . стр. 7.]</ref> Тази позиция на Дринов е критикувана от някои съвременни български лингвисти като [[Благой Шклифов]].<ref>Благой Шклифов, За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. „Македонската“ азбука и книжовна норма са нелегитимни, дружество „Огнище“, София, 2003 г. [http://www.promacedonia.org/statii/shklifov_2003.htm . стр. 7 – 10.]</ref>
През 1869 г. става един от съучредителите и първи председател на Българското книжовно дружество (днес [[Българска академия на науките|БАН]]). През 1872 г. получава [[доктор]]ска степен и от 1873 г. е [[доцент]] по [[славянска филология]] в [[Харковски университет|Харковския университет]]. В края на 1876 г. е признат за редовен [[професор]].
