Разлика между версии на „Бранимир Орманов“

През есента на [[1948]] г. кап. II ранг Орманов е изпратен като [[експерт]]<ref>''[http://www.icj-cij.org/docket/files/1/1645.pdf THE CORFU CHANNEL CASE, REPORTS OF JUDGMENTS, ADVISORY OPINIONS AND ORDERS, APRIL 9th, 1949]''.</ref> по морските въпроси от албанска страна в [[международния съд]] в [[Хага]], където се гледа [[Съдебно дело|дело]] за вината на [[Албания]] при подривяването на [[морска мина|мини]] през [[октомври]] [[1946]] г. на 2 ескадрени миноносеца на [[Великобритания]] в пролива до [[Корфу|остров Корфу]] („Saumarez“ G-12 и „Volage“ R-41) В продължение на половин година кап. II ранг Орманов защитава блестящо интересите на Република Албания, въпреки че се среща с непознати за него до този момент неща: непозната страна, морското [[международно право]], досега непознати немски морски мини и ред други неща, които затрудняват работата му. Съгласно думите на Орманов делото има благоприятен ход за Албания, „защото и аз като албанците бях честен.“ Неговата работа дава решителен принос за удовлетворителното решението на съда за Албания. Професионализмът на българския [[експерт]] е оценен от французина [[Пиер Кот]] (съдебен експерт, [[професор]] в правния факултет на [[Франция]], помощник на албанския официален представител в съда)<ref>''[http://www.icj-cij.org/docket/files/1/1645.pdf THE CORFU CHANNEL CASE, REPORTS OF JUDGMENTS, ADVISORY OPINIONS AND ORDERS, APRIL 9th, 1949]''</ref>, който заявява, „...това е първата победа на българският флот над флота на Великобритания...“. Заслугата му за благоприятния изход от процеса е оценена от Албания и албанското [[правителство]] награждава кап. II ранг Орманов с високия [[Орден (отличие)|орден]] „[[Скендербег]]“. Тази командировка продължава до пролетта на [[1949]] г.
 
След завръщането си кап. II ранг Орманов заварва извършване на реорганизация на военноморските сили, при която е закрита длъжността му началник на щаба на Черноморския флот. Той е назначен за командир на [[бригада]]та надводни [[кораби]] от Черноморския военен флот<ref>„Хора, пагони, лампази“, книга от Рангел Златков, военен журналист</ref>. По думите на адм.адмирал Орманов за него това е било поредното сериозно изпитание – без да е командвал кораб, му се поверява да ръководи бойната подготовка и да отговаря за бойната готовност не само на един кораб, а за цяло [[съединение бойни кораби]]. Тогава се поставя началото на водене на бойната подготовка по нови методи, което за командира на съединението изисква прелом в съзнанието и психиката му. И той преустроява дейността и мисленето си от офицер-изпълнител в офицер-ръководител.
 
В края на 1949 г. началникът на щаба на ВМФ кап. I ранг Валентин Паспалеев е наклеветен и арестуван. След поредната реорганизация на военноморския флот на [[12 декември]] [[1949]] г. Орманов е назначен за временно изпълняващ длъжността началник на щаба, а през февруари [[1950]] г. му е присвоено званието [[капитан I ранг]]. Длъжността началник на щаба е важен етап в изграждането му като бъдещ командващ.
 
==== Командващ Военноморския флот, 1950 – 1962 г. ====
В [[култ|култовските времена]] кап. I ранг Халачев е наклеветен, проверен от поредната комисия и снет от длъжност. През юли [[1950]] г. Орманов приема изпълнението на длъжността командващ Военноморските сили на България, като е назначен на тази длъжност на [[8 август]] същата година. Месец по-късно му е присвоено званието [[контраадмирал]]. Това събитие се посреща с радост и задоволство от офицерския корпус на флота. Той е негов [[флагман]] в продължение на 10 години. Контраадмирал Орманов поема с присъщото си чувство на висока отговорност новите задължения и съдбите на целия флот. За повишаване на своята подготовка за този висок пост адм.адмирал Орманов заминава в началото на декември 1954 г. във Военноморската академия „Ворошилов“ в Ленинград, който завършва в края на януари [[1956]] г.
 
Като командващ ВМФ счита за най-важни задачи укрепването му по пътя на нарастването на количествения и качествен състав на корабите, запазването на най-добрите специалисти, независимо от това, че е критикуван за „недостатъчен класово-партиен подход“. Но Орманов продължава да настоява за работа с така наречените „царски офицери“. Основно внимание адм.адмирал Орманов обръща на професионализма и високата подготовка на [[офицери]]те, [[старшини]]те и [[матроси]]те. През тези години ВМФ се попълва с нови кораби: новия [[ескадрен миноносец]] „Георги Димитров“, 2 бр. [[стражеви кораби]], нови [[противолодъчни кораби]], 3 бр. подводници тип „М“, торпедни катери ТМ-200 и други. През 1957 г. са доставени нови 8 бр. [[торпеден катер|торпедни катери]] пр. 123-К „Комсомолец“, през 1958 г. [[подводница|подводниците]] са заменени с 2 подводници пр. 613, като по този начин се възстановяват традициите на първите български подводничари. След получаването в българския ВМФ на най-големия и модерен за времето си кораб – ЕМ „Г. Димитров“, Орманов го посещава често и заедно с екипажа на кораба започва да го изучава. Той е изключително удовлетворен от присъствието на есминеца във ВМФ, защото само на кораб от такъв клас е възможно да се въплъти в пълна степен организацията на кораба в съответствие с Корабния устав, това е мястото за пълно изграждане на морските офицери – строеви и механици, това е средата за изграждане и съхраняване на морските традиции. И кораб от такъв ранг е пригоден за „демонстрация на флага“ на морска държава.
 
През [[1957]] г. е начело на групата офицери на ЕМ „Г. Димитров“ при похода му до Албания с правителствена делегация начело с [[министър-председател]]я [[Антон Югов]]. През [[1958]] г. на Орманов е присвоено званието [[вицеадмирал]]. Младият командващ твърдо отстоява интересите на флота, работи за неговото изграждане като боеспособен и балансиран вид ВС. Особено внимание отделя на подготовката на военноморските кадри, за тяхното изграждане, развитие, усъвършенстване на подготовката им в курсове и военни академии. Под негово ръководство се изгражда съвременен военен флот, способен да посрещне достойно предизвикателствата на тогавашното време.
 
==== Заместник-министър и началник на ГО, 1973 – 1983 г. ====
През [[1973]] г. е назначен за заместник-министър на народната отбрана и началник на [[Гражданска отбрана|гражданската отбрана]] – отговорна работа и все пак още по-далеч от флота. Присвоено му е званието [[адмирал]]. Залавя се с жар да работи в новото направление. Изучава националния опит, но усвоява и опита на други страни за опазване живота на хората при екстремни ситуации и по време на война. Завършва с отличие специален курс към Академията за гражданска отбрана на СССР през 1974 г. Полага огромни усилия, за да подобри разяснителната работа за ролята и мястото на Гражданската отбрана на страната не само във военно, но и в мирно време. По негово предложение се изгражда съвременна оперативна служба на Щаба на гражданската отбрана и са формирани щатните подразделения – първите редовни роти и батальони на гражданска отбрана, за обучението на които полага големи грижи. Адм.адмирал Орманов отдели голямо внимание и на изграждането на развита комуникационна система за [[оповестяване]]. Голямо внимание отделя на формированията на гражданска отбрана в [[промишлените предприятия]]<ref>„90 години от рождението – пример за всеотдайна служба на Отечеството“, в сп. „Военен глас“ № 10/2004 год</ref>. Лично присъства при ликвидацията на разрушенията в [[Свищов]] при [[Вранчанско земетресение|земетресението във Вранча]] през 1977 г. и отделя голямо внимание на извършването на анализ на причините, довели до разрушенията в града с привличане на специалисти от различни институти. Въз основа на този опит са направени анализи и разработени препоръки за допълнителни изисквания към строителството на сгради.
 
==== Председател на НОК, 1983 – 1985 г. ====
През 1983 г. адм.адмирал Орманов получава предложение от председателя на [[Държавен комитет за наука и технически прогрес|ДКНТП]] [[Начо Папазов]] да поеме поста председател на [[Националния океанографски комитет]]. Той подава рапорт, излиза в [[запас]] и веднага получава назначението. Независимо от това, че тази длъжност е на [[обществени начала]], той се захваща за работа с особено желание и стръв, защото най-после неговата служебна дейност отново е свързана с морето. Прави огромни усилия за сплотяване на всички институти и организации, свързани с морето, за обединяване на усилията им и постигане на най-добри резултати. Работи за установяване на контакти с други [[океанографски организации]] извън пределите на страната, за издигане престижа на българската [[океанографска наука]]. В същото време издава статии по въпросите на международното морско право. Негова заслуга е приемането на България за редовен член на [[Международната морска организация]] (IMO). През този период адм.адмирал Орманов работи активно за издигане нивото и статута на националните институти, работещи в областта на изследване на морето. Постоянните му връзки с [[Института по океанология]] и [[Геологическия институт]] на [[БАН]], [[Института по рибни ресурси]], [[Софийския университет]], ВМФ, [[Министерство на транспорта|Министерството на транспорта]] с [[Параходство БМФ]] и други морски организации дава възможност да се концентрират усилията им за издигане на авторитета на България като морска държава и получаване на максимална изгода за икономиката на страната от използването на морските ресурси.
 
В това време адм.адмирал Орманов успява да постигне договореност с [[Норвегия|норвежката]] фирма ''GECO'' за продажба на България на научноизследователския кораб ''Geco Kappa'', брегови [[изчислителен център]] и методика за провеждане на морски геофизични изследвания на световно ниво за символичната сума от 3 милиона долара. Тази фирма в началото на 1980-те години провежда около 60% от световните морски геофизични изследвания. Изгодната за страната оферта не се осъществява поради неразбиране от страна на ръководството на страната. Въпреки всичко по настояването и със съдействието на адм.адмирал Орманов е закупен и преустроен през 1984 г.<ref>[http://morskivestnik.com/compass/news/2009/062009/062009_59.html „Академик”: ЧЕТВЪРТ ВЕК ФЛАГМАН НА БЪЛГАРСКАТА МОРСКА НАУКА] – в сайта Морски вестник</ref> научноизследователският кораб „Академик“ за научна работа на [[Института по океанология]] на БАН, който плава. С неговото съдействие е започнато търсене и на изследователска [[подводница]] за нуждите на института, като такава подводница е закупена и въведена в действие през 1987 г.<ref>[http://www.io-bas.bg/submursible_bg.html „Изследователска подводница РС-8“] – в сайта на Института по океанология „Фритьоф Нансен“</ref>
 
Редицата проблеми, създавани през целия му живот и в работата на Бранимир Орманов, нанасят сериозни удари по здравословното му състояние. След тежко боледуване адм. Бранимир Орманов почива на [[19 август]] [[1985]] г., малко преди своя 71-ви рожден ден.
 
Адмирал Бранимир Орманов почива на [[19 август]] [[1985]] г., малко преди своя 71-ви рожден ден, след тежко боледуване.
== Памет за адм. Бранимир Орманов ==
Адм. Бранимир Орманов напуска този свят твърде рано. А е бил личност, човек с главна буква, достоен да се помни, да се пише и говори за него. В паметта на поколения военни моряци, командири и редови остава светлият образ на флотоводеца, първият адмирал, получил заслужено висше военно звание от народнодемократичната власт.
 
== Памет за адм.адмирал Бранимир Орманов ==
Силно привързан към семейството си, адм. Орманов и съпругата му Евгения отглеждат 3 деца: Елена – актриса и кинорежисьорка, Чавдар – военноморски офицер и учен, Мирослава – художничка.
Адм.Адмирал Бранимир Орманов напуска този свят твърде рано. А е бил личност, човек с главна буква, достоен да се помни, да се пише и говори за него. В паметта на поколения военни моряци, командири и редови остава светлият образ на флотоводеца, първият адмирал, получил заслужено висше военно звание от народнодемократичната власт.
 
Силно привързан към семейството си, адм.адмирал Орманов и съпругата му Евгения отглеждат 3 деца: Елена – актриса и кинорежисьорка, Чавдар – военноморски офицер и учен, Мирослава – художничка.
 
Синът им [[Чавдар Орманов]] продължава делото на баща си, което носи някаква утеха на адмирала: като съветски гражданин (покрай майка си) учи във Висшето военноморско училище по радиоелектроника „А.С. Попов“ в Ленинград и го завършва през 1970 г. Става офицер в Черноморския флот на СССР, плава 3 години на БПК ([[големи противолодъчни кораби]]) проект 61<ref>[http://cruiser.patosin.ru/story/mandel/index.html «О службе на БПК „Комсомолец Украины“] – спомени на В.Е. Мандель</ref>, 2 пъти излиза в [[Средиземно море]] на бойна служба. В края на [[1973]] с активната намеса на баща си и връзките му с командващия съветския ВМФ [[адмирал Горшков]] и министрите маршал [[Андрей Гречко]] и арм. ген. [[Добри Джуров]] ст. лейт. Чавдар Орманов се завръща в България със същото звание и продължава службата си като дивизионен специалист в [[дивизион]] [[подводница|подводни лодки]]. Завършва военната си кариера като научен работник – отначало в Научния институт на ВМФ (филиал на Военния научно-технически институт, София), по-късно в Института за перспективни изследвания на отбраната. Понастоящем доц. д-р кап. I ранг (р) Чавдар Орманов е преподавател и ръководител на катедра в [[ТУВ|Техническия университет]] във [[Варна]]<ref>[http://www.tu-varna.bg/tu-varnakut/index.php?option=com_content&task=view&id=37&Itemid=29 Резюме на данните за Чавдар Орманов в сайта на ТУ, Варна]</ref>.
 
Основната ценност, която адмирал Орманов най-много е уважавал в хората, е добросъвестността. По негови думи тя е израз на преданост и вярност, на честност и трудолюбие, на справедливост и отговорност да формира човешкото достойнство. Не по-малко той е ценял професионализма и всеотдайността в работата. Ценял е много и доверието, което е израз на доброжелателност и на вяра в доброто начало у човека, подбужда към всеотдайност, енергична дейност, поражда добросъвестност и оптимизъм. Адм.Адмирал Орманов винаги се е придържал към максимата, че всеки командир е длъжен да възпитава подчинените си преди всичко по принципа „Прави като мен“. Той е вярвал в хората, въпреки преживяното от него в СССР, често е повтарял „Който е изгубил доверие, той няма повече какво да губи.“ В течение на 10 години той е Командващ на ВМФ и единственият адмирал на България. Забележим отдалече със своята осанка, забележителен с вечната си доброжелателна усмивка, авторитетен, достъпен, достоен и уважаван. Начетеността му е била известна на всички негови колеги, всички знаят, че той чете много, но и е обичал да споделя прочетеното.
 
За адмирал Бранимир Орманов могат да се кажат още много добри неща. Той е бил и ще остане в паметта ни като един високо подготвен военноморски специалист, командир, вечно търсещ новатор, отдал целия си живот в служба на Военноморския ни флот и Родината ни. Изпълнил достойно своя служебен, граждански и патриотичен дълг към България. И ничия ръка не ще може да заличи тази памет и това светло име.
1122

редакции