Закон за защита на държавата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8809108 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
формат |
||
Ред 1:
{{уикиизточник|Закон за защита на държавата}}
'''Законът за защита на държавата (ЗЗД)''' е изключителен наказателен закон<ref>Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918 – 1944 г., С., 1976, с. 72</ref> в [[България]], който е бил в сила от януари [[1924]] до октомври [[1944]] г. Гласуван е от [[21 Обикновено Народно събрание]] на [[4 януари]] [[1924]] г., влязал в сила с Указ № 2 от [[23 януари]] 1924 г. Изменян и допълван четири пъти чрез Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата (ЗИДЗЗД).
== Предпоставки ==
Законът за защита на държавата (ЗЗД) е приет по предложение на [[Правителство на България (41)|правителството на Демократическия сговор (министър-председател Александър Цанков)]]. Правителството идва на власт чрез [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат (1923)]] в условията на следвоенната обществена криза. Среща трудности в укрепването и функционирането си. Чрез този закон правителството на [[Александър Цанков]] се стреми да узакони разправата с политическите си противници, организирали и осъществили [[Юнско въстание|Юнското]] и [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] от [[1923]] г.
== Съдържание и прилагане ==
С 18 члена на закона са предвидени различни начини за противопоставяне: забрана на организации, постановяване на система на политически престъпления, установяване на строги санкции от 15 г. до доживотен строг тъмничен затвор и смъртна присъда. Системата на политическите престъпления включва: членство в забранени организации, въоръжена форма на борба, действия срущу въоръжените сили на държавата, изповядане на идеология, интернационални връзки и помагачество. Криминализират се користни престъпления по време на метеж или размирици. Чрез членството в забранени организации се въвежда колективната вина, която заменя принципа на личната отговорност.<ref>Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918 – 1944 г., С., 1976, с. 72</ref>
Ред 19:
ЗЗД и ЗИДЗЗД е отменен с наредба-закон за отменяне на някои закони (обн. ДВ, бр.227 от 16 октомври 1944 г.) от [[Правителство на България (62)|първото правителство на ОФ]].
== Опозиция ==
Законът за защита на държавата предизвиква нееднозначна реакция в интелектуалните среди. Запазено е писмо от група писатели и общественици, между които [[Елин Пелин]], [[Стилиян Чилингиров]], [[Елисавета Багряна]], [[Младен Исаев]] и други, до министър-председателя и председателя на НС за отмяна на обсъждането в XXV ОНС на Законопроекта за защита на нацията с цел „запазване престижа на нацията и завоюваните традиции на веротърпимост и човещина“.<ref>[http://archives.bg/wars/112-a0-b0-s-%D0%92_%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B0 Писмо от група писатели и общественици, София, 17 окт. 1940 г. ЦДА, ф. 1303К, оп. 1, а.е. 120, л. 1]</ref> Сред репресираните по този закон е и поетът [[Гео Милев]], <ref>[http://www.liternet.bg/publish7/geo_milev/ Гео Милев, LiterNet]</ref>, който изразява опозицията си и в лирична форма<ref>Гео Милев, [http://chitanka.info/text/11391-otvoreno-pismo-do-g-boris-vazov Отворено писмо до г. Борис Вазов], 30 януари 1925</ref>:
{{цитат|да могат задуши гордото съзнание{{br}}
гласа, който вика, мисълта, що грей,{{br}}
| |||