Симеон Коков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 12:
Епископ Симеон Коков е роден на 24 януари 1897 г. в село [[Раковски (град)#Секирово|Балтаджии]] (днес кв. [[Раковски (град)#Секирово|Секирово]] на град [[Раковски (град)|Раковски]]). На [[29 януари]] [[1923]] г. е ръкоположен за [[свещеник]].Той е първият българин защитил докторат в престижния Папски Източен Институт (Pontificio Istituto Orientale) през 1926 г.<ref>[http://bg.radiovaticana.va/storico/2008/01/19/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B2_%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B5%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82/bul-181027 Радио Ватикана]</ref>
Спед това е преподавател по богословие гр. [[Болцано]] в Италия. На 3 май 1940 г. е избран за главен настоятел на капуцините в България и на 1 юни се завръща в Пловдив. Неговата резиденция е в манастира до църквата „[[Дева Мария – Царица на ангелите (Пловдив)|Дева Мария – Царица на ангелите]]“.<ref>100-годишният юбилей на отеците капуцини в България (1841 – 1941). София, 1941</ref>,
В началото на 1950 г. свещеник Симеон Коков е смятан за предполагаем наследник на вече боледуващия софийско-пловдивски епископ [[Иван Романов]]. Поради тази теза той е наблюдаван пряко от оперативните работници на Държавна сигурност. През същата година властите са искали да бъде изпратен български представител на международния конгрес за мир, организиран от Чешката "национална" католическа църква през юни 1950 г. във [[Велехрад]]. За тази мисия е подготвян свещеник [[Петър Сарийски]], секретар на владиката. Симеон Коков обаче успява да го разубеди. Освен това той публично осъжда участието на отец Сарийски като член в Окръжния съвет на [[Отечествен фронт|ОФ]] в Пловдив.
| |||