Ги дьо Мопасан: Разлика между версии

Анри Рьоне Албер Ги дьо Мопасан е роден вероятно в замъка Мироменил в [[Турвил сюр Арк]], [[Нормандия]], на 5  август  1850  година. Произлиза от стар [[Горна Лотарингия|лотарингски]] род, който се преселва в Нормандия около XVIII век. Майка му Лор дьо Поатвен е високообразована и изтънчена дама, която обаче не може да търпи непрекъснатите любовни авантюри и изневери на своя грубоват съпруг, затова през 1860  година го напуска. След това посвещава целия си живот на възпитанието и образованието на двамата си синове —сина АнриМопасан и по-малкия му брат Ерве.

АнриМопасан е записан в [[семинария]]та на градчето [[Ивто]], но скоро след това е изключен оттамот там. Завършва средното си образование в най-реномирания [[лицей]] на [[Руан]]. През 1869  година Мопасан започва да изучава [[право]] в [[Париж]]. Скоро след това, на 20-годишна възраст, се записва доброволец в армията по време на [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]]. Между 1872 и  1880  година работи като дребен чиновник първо в Министерството на морските работи, после в Министерството на образованието. Занимава се с журналистика, предприема далечни пътувания като [[репортер]] и се сближава с дългогодишния приятел на родителитесемейството [[Гюстав Флобер]]. Увлича се по [[астрономия]]та и естествените науки.

Мопасан прави дебюта си като [[поет]] със „Стихове“ (''„Des Vers“'', 1880). По същото време той публикува своя шедьовър „Лоената топка“ в сборника „Медански вечери“ (''„Soirues de Medan“'', 1880), който е редактиран от [[Емил Зола]]. През 80-те години пише около триста300 разказа, шест [[роман]]а, три [[пътепис]]а, и един сборник с [[поезия]]. Разказите на Мопасан са безпристрастни и понякога комични. Обикновено те са изградени на основата на всекидневните ситуации в бита, като по този начин Мопасан разкрива скритите страни на хората.

Една от най-известните творби на Мопасан е романът „[[Бел Ами]]“ (1885 г.), в който се разказва за безскрупулността на тогавашния политически и журналистически елит. „Пиер и Жан“ (1888) е психологическапсихологична скица на двама братя, а най-страховитият му разказ е „Орла“ (''„Le Horla“'', 1887), в който е обрисувана лудостта и самоубийството.

Мопасан се заразява от [[сифилис]] още в 20-те години на своя живот. Болестта предизвикала у него умствено смущение, като това може да се види в много от кошмарните му разкази, които имат много общо със свръхестествените проникновения на [[Едгар Алън По]]. Брат му, който е [[лекар]], умира в [[болница]] за умствени смущения.

Мопасан прави опит за [[самоубийство]] на 2  януари  1892  година, когато се опитва да пререже гърлото си. След тази случка е приет в известния частен приют за луди на доктор Бланш в Париж, където умира на 6  юли  1893  година.