Старообрядство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sajagin (беседа | приноси)
м Стилистични корекции
м форматиране: интервал, кавички (ползвайки Advisor)
Ред 1:
[[Файл:Bundesarchiv N 1603 Bild-012, Rumänien, Mann mit Bart vor Kirche.jpg|дясно|мини|Липован старообрядец]]
'''Старообредството''', или още '''Древноправославие''', е същността на руската православна вяра и течение до втората половина на XVII век. Старообредците са хора, които се придържат към старите християнски ритуали.
 
В резултат от разцепление в Руската православна църква от [[Църковна реформа на патриарх Никон|реформите на патриарх Никон]] (1652 – 1666) с [[поправка на книгите]], предприети с подкрепата на цар [[Алексей Романов]], старообредството отпада и остава предимно за т.нар. стари вярващи.
Ред 6:
Част от духовенството и миряните отказват да приемат реформите на патриарх Никон, изразяващи се в коригиране на богослужебни книги и приемане на църковни ритуали по гръко-византийски стереотип.
 
Най-изявените църковни историци на [[руската православна църква]] [[Николай Каптерев]] и [[Евгений Голубинский]] застъпват тезата, че т.нар. външни и формални от богослужебна гледна точка реформи на патриарх [[Никон Московски]] се необосновани по същност и обстоятелствено неналожителни, и се дължат на формалистично отношение и неразбиране на православната вяра. По тази причина, съпротивата срещу тях била естествена и основателна. На практика църквата се обърнала с цялата си мощ срещу едни "традиционни„традиционни битовизми"битовизми“ на руска почва, които по никакъв начин не засягали единството, но не и естеството на вярата. От друга страна, старообредците се явявали и пречка пред разгръщането и реализирането на цезарово-папската идея Москва – [[Трети Рим]].
 
Старообрядците са обявени вън от закона през 1685 г. с указ на царевна [[София Алексеевна]].