Комари: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Хранене: : липиди = мазнини
корекция
Ред 30:
'''Комарите''' (''Culicidae'') са [[семейство (биология)|семейство]] [[двукрили]] [[насекоми]]. Наброяват около 3500 вида и се срещат на всички континенти освен [[Антарктида]]. Обитават най-често застояли води и [[блато|блата]].
 
Комарите преминават през четири различни фази в рамките на жизнения си цикъл – стадии на [[Яйце (зоология)|яйце]], [[ларва]], [[пупа]] и възрастни индивиди ([[имаго]]). Първите три стадия се развиват във водна среда и продължават между 5 и 14 дена, в зависимост от вида и околната температура. Възрастните комари се появяват след развитието на пупата, като първоначално плуват на водната повърхност. Продължителността на живот на комарите е между 4 и 8 седмици .<ref>{{cite web |url=http://www.westchestergov.com/HEALTH/WNVmosquito_life_cycle.htm |title=Mosquito's Life Cycle |publisher=Westchester County Department of Health |accessdate=10 април 2010}}</ref>.
 
Комарите са временни [[паразит]]и, като при почти всички видове женските пият [[кръв]], която е необходима за развитието на яйцата им. Мъжките са по-големи от женските и се хранят само с растителни сокове и цветен прашец. Техни естествени врагове са [[водно конче|водните кончета]], които се хранят с тях. Комарите могат да пренесат причинители на редица опасни заразни заболявания като [[малария]], [[западнонилска треска]], [[денге]], [[жълта треска]] и много други .<ref>{{cite news |first=Afshin |last=Molavi |title=Africa's Malaria Death Toll Still „Outrageously High“ |url=http://news.nationalgeographic.com/news/2003/06/0612_030612_malaria.html |publisher=National Geographic |date=12 юни 2003 |accessdate=27 юли 2007}}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.mosquito.org/mosquito-information/mosquito-borne.aspx |title=Mosquito-Borne Diseases |publisher=The American Mosquito Control Association |accessdate=14 октомври 2008}}</ref>.
 
== Морфологични характеристики ==
Комарите притежават тънко и издължено тяло, достигащо на дължина около 16&nbsp; [[милиметър|mm]]&nbsp;.<ref>{{cite web |url=http://sites.ext.vt.edu/departments/entomology/factsheets/mosquito.html |title=Mosquito |accessdate=19 май 2007 |publisher=Virginia Tech}}</ref>. Тялото е снабдено с шест дълги крака и чифт тънки, прозрачни крила. Окраската на тялото е най-често жълтеникава, кафява или сива. Коремчето е удължено, състоящо се от десет сегмента. Гръдната част е точно толкова широка, колкото и коремчето. Ходилата завършват с чифт нокти. Крилата са покрити с люспи, които понякога са групирани в характерни струпвания. Антените на главата са дълги и се състоят от 15 отделни сегмента. Устният апарат е от пробивно-смукателен тип. Женските често притежават дълъг хобот, завършващ с четинка, която може да е видоизменена в приспособление за пробиване, а мъжките са без пробивен тип хобот&nbsp;.<ref name="Паразитология">Паразитология и инвазионные болезни животных / ''М. Ш. Акбаев, А. А. Водянов, Н. Е. Косминков'' и др.; под ред. М. Ш. Акбаева.</ref>. На тегло комарите достигат средно 2,5&nbsp; [[милиграм|mg]].
 
== Еволюция ==
Най-старият известен комар, приличащ анатомично на модерните представители е открит в канадски [[кехлибар]], датиран от преди 79 милиона години (от [[креда]])&nbsp;.<ref>{{cite journal |author=G. O. Poinar ''et al.'' |year=2000 |title=''Paleoculicis minutus'' (Diptera: Culicidae) n. gen., n. sp., from Cretaceous Canadian amber with a summary of described fossil mosquitoes |journal=Acta Geologica Hispanica |volume=35 |pages=119 – 128 |url=http://www.geologica-acta.com/pdf/aghv3501a12.pdf |format=PDF}}</ref>. Малко по-стар предшественик с по-примитивно устройство е известен от преди 90 до 100 милиона години&nbsp;.<ref>{{cite journal |author=A. Borkent & D. A. Grimaldi |year=2004 |title=The earliest fossil mosquito (Diptera: Culicidae), in Mid-Cretaceous Burmese amber |journal=Annals of the Entomological Society of America |volume=97 |pages=882 – 888 |url=http://esa.publisher.ingentaconnect.com/content/esa/aesa/2004/00000097/00000005/art00004 |doi=10.1603/0013 – 8746(2004)097[0882:TEFMDC]2.0.CO;2 |issue=5}}</ref>.
 
Генетични изследвания показват, че двете подсемейства на комарите ''Anophelinae'' и ''Culicinae'' са се отделили едно от друго преди около 150 милиона години&nbsp;.<ref name="Calvo2009">{{cite journal |author=Calvo, E., Pham, V. M., Marinotti, O., Andersen, J. F. & Ribeiro, J. M. |title=The salivary gland transcriptome of the neotropical malaria vector Anopheles darlingi reveals accelerated evolution of genes relevant to hematophagy |journal=BMC Genomics |volume=10 |issue=1 |page=57 |year=2009 |format=PDF |pmid=19178717 |pmc=2644710 |doi= 10.1186/1471-2164-10-57 |url=http://www.biomedcentral.com/content/pdf/1471-2164-10-57.pdf |accessdate=21 юни 2009}}</ref>. Счита се, че комарите от [[стар свят|стария]] и [[нов свят|новия свят]] са се отделили еволюционно преди около 95 милиона години&nbsp;.<ref name="Calvo2009" />.
 
== Жизнен цикъл и размножаване ==
[[Файл:Anopheles larve.jpg|мини|Ларва на комар от род ''[[Anopheles]]'' от Южна Германия с размер около 8&nbsp;mm]]
Подобно на останалите представители на разред [[Двукрили]], комарите преминават през няколко етапа на развитие – [[Яйце (зоология)|яйце]], [[ларва]], [[Какавида|пупа]] и възрастен индивид (наричан още [[имаго]]). При повечето видове комари, женските отлагат яйцата си в открити водни площи, по-рядко по бреговете на водоеми. Често яйцата се прикрепят по повърхността на водни растения. Всеки вид комар е тясно специализиран по отношение на качеството и особеностите на водоема, в които се отлагат яйцата, като предпочитанията допринасят за окупирането на различни [[екологична ниша|екологични ниши]]. Така например някои видове обитават езера с различни температури, други видове – сладководни блата, трети отлагат яйца в соленоводни тресавища. Сред видовете, размножаващи се в солени води има такива с тесен диапазон на соленост и такива толериращи еднакво солени и сладки води&nbsp;.<ref>Wigglesworth V. B., The Adaptation of Mosquito Larvae to Salt Water. Department of Entomology, London School of Hygiene and Tropical Medicine. 1932.</ref>.
 
Първите три стадия в развитието на комарите (яйце, ларва и пупа) протичат преди всичко във водна среда. Общата продължителност на тези три стадия е между 5 и 14 дена, в зависимост от вида и от условията на околната среда. Има и известни изключения, особено при комарите, които населяват студени или сухи области. В тези места комарите навлизат в [[диапауза]] – състояние на забавено развитие, обикновено с продължителност от няколко месеца. В състояние на диапауза, комарите изчакват подходящи условия за излюпване и развитие. Ларвите на някои видове, като например тези от род ''[[Wyeomyia]]'' замръзват през зимата, а през пролетта продължават своето развитие. Яйцата на видовете от род ''Aedes'' навлизат в състояние на диапауза ако субстрата на който са положени пресъхне, а продължават развитието си и се излюпват при покриването им с вода. При няколко вида възрастните могат да изпаднат в състояние на диапауза и да преживеят зимата&nbsp;.<ref>Kosova, Jonida, ''[http://digitalcommons.unf.edu/ojii_volumes/94 Longevity Studies of Sindbis Virus Infected Aedes Albopictus]''. 2003. All Volumes (2001 – 2008). Paper 94.</ref><ref>Michigan Mosquito Control Association; Michigan Mosquito Manual, MMCA Edition. Pub. Michigan Department of Agriculture June 2002</ref>.
 
Жизнения цикъл след излюпването на яйцето навлиза в стадий ларва. Ларвата се превръща в какавида (пупа), която след пълно развитие се преобразува във възрастен индивид (имаго). Кръвосмучещите комари имат жизнен цикъл с продължителност от една седмица до няколко месеца, като това зависи от вида, пола и условията на околната среда.
Ред 52:
=== Яйца и тяхното отлагане ===
[[Файл:Gelege1.jpg|мини|Частично разрушен слой от яйца на комари от род ''[[Culex]]'', видима е формата на индивидуалните яйца.]]
Морфологията на самите яйца, както и навиците по отлагането им се различават значително при отделните видове комари. Най-простия ритуал по отлагане, практикуван от видовете на род ''[[Анофелеси|Anopheles]]'' е чрез ниско прелитане над водни площи, леко докосвайки повърхността на водата при което женската отлага едно или няколко яйца. Яйцата на комарите от род ''Anopheles'' са силно елиптични с леко заострени краища. Броят на отложените яйца от една женска за целия и жизнен цикъл, варира между 100 и 200 яйца при повечето често срещани видове. При някои видове е възможно една единствена двойка комари да продуцира локална популация от около 1000 индивида, дори и при високата непреживяемост на яйцата и ларвите. Други видове комари, като например тези от род ''[[Mansonia]]'', отлагат своите яйца в скупчвания, прикачени към подводни повърхности или растения. Техните близки родственици от род ''[[Coquillettidia]]'' също отлагат яйцата си на купчини, но не ги прикачват към упори, а самите купчини свободно плуват на повърхността. Яйцата на ''Anopheles'' също могат да се забележат на групи, но това не е типично и не наподобява на слоевете яйца, характерни за ''Mansonia'' и ''Coquillettidia''. При видовете комари, отлагащи яйцата си на слоеве, женските внимателно полагат яйцата едно след друго докато плуват върху водната повърхност и ги долепят до формирането на масивен слой&nbsp;.<ref name = "Spielman, D'Antonio">{{cite book | author = Spielman, Andrew; D'Antonio, M. | title = Mosquito: a natural history of our most persistent and deadly foe | publisher = Hyperion | location = New York | year = 2001 | isbn = 978-0-7868-6781-3 }}</ref>.
 
Женските от род ''[[Aedes]]'' обикновено отлагат яйцата си поединично, подобно на тези от род ''Anopheles'', но за разлика от тях извън водата. Вместо това ''Aedes'' полагат яйцата си върху кални почви, близо до водата, но не и непосредствено във водоемите. Обикновено яйцата не се излюпват докато не се покрият от вода, което може да настъпи след дълъг период от време. Поради това самите яйца са способни да оцелеят в дълги периоди на суша, но за целта трябва да претърпят предварително определен стадии на развитие. След достигането на този стадий, яйцата могат да изчакат месеци до наличието на подходящи условия за излюпване.
 
Повечето видове комари се излюпват от яйцата, много бързо след достигането на подходящи условия и среда, обикновено по едно и също време за люпило. За разлика от тях, при комарите от род ''Aedes'' излюпването не е по едно и също време и продължава за дълъг период в рамките на едно люпило. Това прави много трудна борбата с комари от този род, но е еволюционна адаптация за оцеляване. При някои видове от род ''Anopheles'' също се наблюдава несинхронизирано излюпване, но в значително по-малка степен в сравнение с това при род ''Aedes''&nbsp;.<ref>Huang, Juan. Walker, Edward D. Vulule, John. Miller, James R.; Daily temperature profiles in and around Western Kenyan larval habitats of Anopheles gambiae as related to egg mortality. Malaria Journal 2006, 5:87 {{doi|10.1186/1475-2875-5-87}}</ref>.
 
=== Ларва ===
Ред 81:
Тялото при комарите е относително слабо, обособено на три отделни секции – глава, гърди и коремче.
 
Главата е специализирана в доставянето на сензорна информация и поглъщане на храна. На върха на главата се разполага двойка [[антена|антени]], важен инструмент за улавянето на миризми – както за намиране на източник на кръв, така и при избор на място за отлагане на яйцата. При всички видове комари, антените при мъжките са значително по разклонени, което е приспособление за откриване на женските. Очите са фасетни, ясно отделени едно от друго. Ларвите притежават примитивни очи, но при възрастните фасетните очи се формират от различна част на главата .<ref name="Harzsch2006">{{cite journal| last1 = Harzsch | first1 = S.| last2 = Hafner| first2 = G.| year = 2006| title = Evolution of eye development in arthropods: Phylogenetic aspects| journal = Arthropod Structure and Development| volume = 35| issue = 4| pages = 319 – 340| doi = 10.1016/j.asd.2006.08.009| url = http://linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/S1467803906000570| pmid = 18089079}}</ref>.
 
Гърдите са специализирани в придвижване. Върху гръдния сегмент се разполагат три чифта крака и едни чифт криле. Крилете са образувание на [[екзоскелет]]а. Комарите от род ''Anopheles'' са способни да летят около четири часа без прекъсване със скорост около 1 – 2 km/h ,<ref>{{cite journal |author=Kaufmann C, Briegel H |title=Flight performance of the malaria vectors ''Anopheles gambiae'' and ''Anopheles atroparvus'' |journal=Journal of Vector Ecology |volume=29 |issue=1 |pages=140 – 153 |year=2004 |month=Юни |format=PDF |pmid=15266751 |url=http://www.sove.org/Journal%20PDF/June%202004/Kaufmann.pdf |accessdate=21 юни 2009}}</ref>, което им позволява да изминат разстояния около 12 km на нощ.
 
Коремчето е специализирано в преработката на храната и в развитието на яйцата. Тази част на тялото са разширява неимоверно при поглъщането на кръв. Кръвта се преработва постепенно, като служи за източник на [[белтък|белтъци]] за формирането на яйцата, които постепенно изпълват коремчето.
Ред 89:
== Разпространение ==
[[Файл:Mosquito Tasmania crop.jpg|мини|Женски комар от вида ''[[Ochlerotatus notoscriptus]]'' от остров Тасмания, Австралия, хранещ се от човешка ръка.]]
Комарите са широко разпространени, с видове населяващи всички континенти с изключение на [[Антарктика]]&nbsp;.<ref name="Mullen2009">{{cite book |first1=Gary |last1=Mullen |first2=Lance |last2=Durden |year=2009 |title=Medical and Veterinary Entomology |publisher=Academic Press |location=London}}</ref>. В топлите и влажни региони на Земята, комарите са активни през цялата година, докато в умерените области те изпадат в период на [[хибернация]] по време на зимата. Комарите, населяващи [[Арктика]] са активни в период от няколко седмици през лятото, когато на повърхността на леда се формират локвички вода. Въпреки това, броят на арктическите комари е огромен в периода на пиковата им активност, като се счита, че могат да извлекат до 300&nbsp; ml кръв от всяко [[Северен елен|карибу]] от северните стада&nbsp;.<ref>{{cite web |url=http://www.nature.com/news/2010/100721/full/466432a.html |title=Ecology: A world without mosquitoes |publisher=Nature |doi=10.1038/466432a |author=Fang, Janet |date=21 юли 2010}}</ref>.
 
Яйцата на видовете обитаващи умерените региони са много по-издръжливи на студ в сравнение с яйцата на видовете от тропиците&nbsp;,<ref>{{cite journal |author=Hawley, W. A., Pumpuni, C. B., Brady, R. H. & Craig, G. B. |title=Overwintering survival of ''Aedes albopictus'' (Diptera: Culicidae) eggs in Indiana |journal=Journal of Medical Entomology |volume=26 |issue=2 |pages=122 – 129 |year=1989 |month=Март |pmid=2709388 }}</ref><ref>{{cite journal |author=Hanson, S. M. & Craig, G. B. |title=''Aedes albopictus'' (Diptera: Culicidae) eggs: field survivorship during northern Indiana winters |journal=Journal of Medical Entomology |volume=32 |issue=5 |pages=599 – 604 |year=1995 |month=Септември |pmid=7473614 }}</ref>, като дори могат да запазват жизнеността си при минусови температури. Повишената устойчивост на студ е характерна и за възрастните екземпляри от умерените зони, които могат да оцелеят през зимата при наличие на подходящи местообитания&nbsp;.<ref>{{cite journal |author=Romi, R., Severini, F. & Toma, L. |title=Cold acclimation and overwintering of female ''Aedes albopictus'' in Roma |journal=Journal of the American Mosquito Control Association |volume=22 |issue=1 |pages=149 – 151 |year=2006 |month=Март |pmid=16646341 |doi=10.2987/8756-971X(2006)22[149:CAAOOF]2.0.CO;2 }}</ref>.
 
Някои видове комари са разселени в области, където нормално не се срещат. Това става благодарение на човешката дейност и по-специално на случайния пренос на яйца, ларви и пупи. Основният начин на разселване е посредством транспортирането на товари по море, с тежкотоварен транспорт по суша, както и със самолетен транспорт. Поради мащабите в които се транспортират товари между държави и континенти е много трудно да се приложат адекватни [[карантина|карантинни мерки]].
Ред 97:
== Хранене ==
[[Файл:Aedes aegypti.jpg|мини|ляво|''[[Aedes aegypti]]'', чест преносител на [[денга]] и [[жълта треска]].]]
Обикновено мъжките и женските комари се хранят с нектар и растителни сокове, но при някои видове устният апарат на женските комари е видоизменен в приспособление за пробиване и смучене на [[кръв]]. При много видове женската си набавя необходимите хранителни вещества от кръвта, за да може да произвежда яйца, а при други видове женските са напълно способни да произвеждат яйца и преди това, но процесът се ускорява значително след хранене с кръв. Както растителните сокове, така и кръвта са богати на лесно усвоими [[въглехидрат]]и. Само че кръвта съдържа и високоенергийни източници, например [[липид|мазнини]]и, както и ценни [[белтък|белтъци]], използвани за произвеждането на яйца.
 
Когато женските са способни да се възпроизвеждат без паразитиране, т.е. предимно от растителни сокове и нектари, видът се нарича автогенен, например при представителите на род ''[[Toxorhynchites]]''. В противен случай – ако за възпроизводството е необходимо кръвосмучене – видът се нарича анавтогенен; такива са повечето преносители на заразни заболявания, например представителите на родовете ''Anopheles'' и ''Aedes''. При редица видове смученето на кръв е спомагателна, но не и необходима предпоставка за възпроизводство, например при рода ''Culex'' ; такива видове се наричат частично анавтогенни.&nbsp;<ref name="Sawabe">Sawabe K, Moribayashi A.; „Lipid utilization for ovarian development in an autogenous mosquito, Culex pipiens molestus (Diptera: Culicidae).“ J Med Entomol. 2000 Sep;37(5):726 – 31. PMID 11004785</ref>
 
Откриването на подходящ гостоприемник се основава на способността на женските кръвосмучещи комари да долавят с обонянието си летливи вещества от гостоприемника, например [[въглероден диоксид]] или [[1-октен-3-ол]]. Помага и зрението: комарите отдалеч забелязват подвижни обекти. Предпочитани са жертви, които се потят, тъй като потта издава присъствието и осигурява необходимите ориентири от летливи органични вещества.&nbsp;<ref>{{cite journal |author = Elissa A. Hallem |year = 2004 |title = Olfaction: Mosquito receptor for human-sweat odorant |journal = Nature |pmid = 14724626 |volume = 427| issue = 6971 | pages = 212 – 213| doi = 10.1038/427212a |url = http://www.nature.com/nature/journal/v427/n6971/full/427212a.html?lang=en |last2 = Nicole Fox |first2 = A. |last3 = Zwiebel |first3 = Laurence J. |last4 = Carlson |first4 = John R.}}</ref> Друг мощен атрактант на комари е органичният [[алдехид]] [[нонанал]].&nbsp;<ref>{{cite news |url=http://www.usnews.com/science/articles/2009/10/28/scientists-identify-key-smell-that-attracts-mosquitoes-to-humans.html?s_cid=rss:scientists-identify-key-smell-that-attracts-mosquitoes-to-humans |title=Scientists identify key smell that attracts mosquitoes to humans |publisher=US News |date=28 октомври 2009}}</ref>. При кръвосмучещите видове голяма част от обонятелната система е специализирана в долавянето на миризми от кръвен произход. От 72-та типа рецептори в антените на тези комари, най-малко 27 са способни да улавят миризми, свързани с изпотяването на жертвата.&nbsp;<ref>{{cite news |url=http://www.timesonline.co.uk/tol/news/science/medicine/article7014046.ece |publisher=The Times |location=London |title=Sweat and blood why mosquitoes pick and choose between humans |first=Hannah |last=Devlin |date=4 февруари 2010 |accessdate=13 май 2010}}</ref> Комарите от рода ''Aedes'' откриват гостоприемника на два етапа  първият етап е по-скоро случайно лутане до откриване на подходящи химични следи, а вторият етап е значително по-целенасочен и най-вероятно включва не само обонянието, но и зрението.&nbsp;<ref name="Estrada">{{cite book |author=R. G. Estrada-Franco & G. B. Craig |year=1995 |title=Biology, disease relationship and control of ''Aedes albopictus'' |publisher=Pan American Health Organization |location=Washington, D.C. |series=Technical Paper No. 42}}</ref>
 
Повечето комари се хранят на зазоряване или свечеряване, а средата на деня прекарват в хладни и влажни скривалища, но могат да хапят, ако бъдат смущавани.&nbsp;<ref>{{cite conference |conference=Proceedings of the Eighty-Second Annual Meeting of the New Jersey Mosquito Control Association |year=1989 |pages=53 – 57 |author=Wayne J. Crans |url=http://www.rci.rutgers.edu/~insects/restbox.htm |title=Resting boxes as mosquito surveillance tools}}</ref> Преди и по време на кръвосмучене комарите отделят слюнка в областта на пробива. Слюнката пречи на съсирването на кръвта и така улеснява храненето с течна кръв. Чрез слюнката комарите предават различни болести, затова слюнчените жлези на комарите са основният източник на болестотворни организми.
 
Комарите от рода ''Toxorhynchites'' никога не прибягват до кръвосмучене.&nbsp;<ref>{{cite journal |url=http://www.rci.rutgers.edu/~insects/sp2.htm |title=The carnivores, ''Toxorhynchites'' |author=C. Jones & E. Schreiber |year=1994 |journal=Wing Beats |volume=5 |issue=4 |page=4}}</ref> Този род включва комари с големи размери, които се хранят от ларви на други комари. Затова се правят опити за използването на комари от рода ''Toxorhynchites'' като средство за биологична борба с други видове комари – причинители на заболявания.
 
== Причинители на заболявания ==
Ред 111:
Комарите са преносители на вируси и други паразити, като са способни да предават причинителите на болестта, без самите те да развиват симптомите.
 
Някои от най-често срещаните болести предавани чрез комари са [[жълта треска]], [[денга]], [[западнонилска треска]] предавани от комари от рода ''[[Aedes]]'', както и [[малария]] предавана от комари от рода ''[[Anopheles]]''. Счита се, че вирусът на СПИН не може да бъде пренесен посредством ухапване от комар .<ref>{{cite web |url=http://www.cdc.gov/hiv/resources/qa/qa32.htm |title=Can I get HIV from mosquitoes? |publisher=[[Centers for Disease Control and Prevention]] |date=20 октомври 2006}}</ref>.
 
Счита се, че комари са причинители за болести при над 700 милиона души годишно в Африка, Южна Америка, Централна Америка и региони от Азия. Най-малко 2 милиона хора умират годишно от тези болести.
 
Методите използвани за предотвратяване на разпространението на болести предавани от комари, включват предпазване на хората от ухапване, ограничаване на популациите от комари, разработката на ваксини и репеленти на комари. Тъй като повечето проблеми се причиняват от възрастните женски, усилията на учените са насочени към ограничаване на причините за болести именно в тази фаза и пол .<ref>{{cite news |url=http://www.economist.com/science/displaystory.cfm?story_id=13437697 |title=Resistance is Useless |publisher=The Economist |date=8 април 2009}}</ref>.
 
{|class="wikitable"
Ред 138:
 
== Класификация на семейство Комари ==
Семейство Комари обединява над 3500 отделни вида&nbsp;,<ref>Harbach, R.E. 2011. [http://mosquito-taxonomic-inventory.info/ Mosquito Taxonomic Inventory], октомври 2011.</ref>, които най-често се разделят в две подсемейства и 43 отделни рода&nbsp;.<ref>[http://wrbu.si.edu wrbu.si.edu]</ref>. Класификацията на комарите се променя, тъй като сравнително често се откриват нови видове, а генетичните изследвания помагат за промяната и уточняването на таксономичните категории.
 
'''Семейство Комари (''Culicidae'')'''
Ред 196:
== Външни препратки ==
{{commonscat|Culicidae}}
* {{икона|en}}&nbsp; [http://www.dmoz.org/Science/Biology/Flora_and_Fauna/Animalia/Arthropoda/Insecta/Diptera/Culicidae/ Множество страници с информация за комари в свободната директория www.dmoz.org]
* {{икона|en}}&nbsp; [http://insects.entomology.wisc.edu/Diptera/Culicidae/index.html Информация за комарите в Университета в Уисконсин]
* {{икона|en}}&nbsp; [http://mosquito.ifas.ufl.edu/ Информационен сайт за комари, университет във Флорида]
 
[[Категория:Комари| ]]