Марин Дринов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Маринов е един от източниците; И ПЗ, и КШ, и Шклифов разглеждат македонските говори като западнобългарски Етикет: Връщане |
некоректно цитиран източник |
||
Ред 54:
Между 1865 и 1871 г., като учител на руско княжеско семейство, пътува из цяла Европа. Това му позволява да посети най-важните библиотеки и да се запознае със средновековни български и славянски ръкописи. Рано изпъква като сериозен изследовател, създава си име сред българската интелигенция извън страната.
{{източник|Той играе решаваща роля в стандартизацията на българския език.|2019|08|12}} През 1870 година отхвърля предложението на [[Партений Зографски]] и [[Кузман Шапкарев]] за смесена източна и западна българска (вкл. македонска) основа на стандартния език: „Такова искуствено сглобяване на писмен език е нещо невъзможно, недостижимо и не се е чуло да е станало някъде“.
През 1869 г. става един от съучредителите и първи председател на Българското книжовно дружество (днес [[Българска академия на науките|БАН]]). През 1872 г. получава [[доктор]]ска степен и от 1873 г. е [[доцент]] по [[славянска филология]] в [[Харковски университет|Харковския университет]]. В края на 1876 г. е признат за редовен [[професор]].
|