Правилен многоъгълник: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м 3 и 5 са различни от 2 |
|||
Ред 135:
== Построение на правилен многоъгълник ==
[[Файл:Constructible polygoon set.svg|мини|Брой страни (до 1000)
Съществуват неограничен брой построими правилни многоъгълници, като са известни само 31 с [[Четност|нечетен]] брой страни. Изчерпателното решение на задачата за построение на правилен ''n''-ъгълник зависи от намирането на доказателство за броя на простите [[Число на Ферма|числа на Ферма]].
Задачата е идентична с разделянето на окръжността на ''n'' равни части. [[Евклид]] е разгледал построяването на правилен многоъгълник в IV книга на своите „Елементи“ и решава задачата за ''n'' = 3, 4, 5, 6, 15.
През Средновековието математиката не постига напредък в тази област. Едва през 1796 г. [[Гаус]] доказва, че ако броят на страните на правилния многоъгълник е [[просто число на Ферма]] (известни са само пет: 3, 5, 17, 257 и 65 537), той може да бъде [[Построения с линийка и пергел|построен с линийка и пергел]]. Оттук следва, че правилен многоъгълник може да бъде построен, ако броят на страните му е равен на
:<math>2^{k_0}{p_1}^{k_1}{p_2}^{k_2}\cdots{p_s}^{k_s},
където ''k''<sub>0</sub> е цяло неотрицателно число, ''k''<sub>1</sub>, ''k''<sub>2</sub>,...,''k''<sub>''s''</sub> приемат стойности 0 или 1, а ''p''<sub>''j''</sub> са различни прости числа на Ферма. През 1836 г. [[Пиер-Лоран Ванцел]] доказва, че това условие не е само достатъчно, а и необходимо, като това става известно като теоремата на Гаус-Ванцел. Тъй като броят на възможните произведения от пет
Успешният край на тези изследвания е постигнат със следните построения: на правилния [[седемнадесетоъгълник]] – от [[Йохан Ерхингер]] през 1825 г., на правилния [[257-ъгълник]] – от [[Фридрих Юлиус Ришело]] през 1832 г. и на правилния [[65537-ъгълник]] – от [[Густав Хермес]] през 1894 г.
|