Христо Силянов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Български подофицери, ползвайки HotCat |
м . |
||
Ред 23:
== Биография ==
Роден е в [[Цариград]] на 24 (или 28) май 1880 година в семейството на Иван Силянов от [[Охрид]], а майка му е гъркиня. Баща му умира, докато е малък и Христо е отгледан от чичо му.<ref name="ЕПК2 253">{{cite book |title= Енциклопедия „Пирински край“, том II |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1999 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location=Благоевград |isbn=954-90006-2-1 |pages= 253 |url= |accessdate=}}</ref> Учи в Цариград и в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]], но след обособяването на класическия отдел в 1899 година се мести и завършва в [[Битолска българска гимназия|Битолската българска гимназия]], в която става член на ВМОРО под влиянието на учителя в гимназията [[Дамян Груев]]. Работи като учител в [[Прилеп (град)|Прилеп]], където от 1899 до 1900 г. е член на [[Прилепски революционен район|окръжния революционен комитет]]. След 1900 учителства в [[Лерин]], а в 1902 година преминава в нелегалност и се включва в четата на [[Марко Лерински]]. Участва в каналите по пренос на оръжие от [[Гърция]] за [[Костурско]].<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://promacedonia.org/gph/gph_10.html]</ref>
[[Файл:Hristo Silyanov, Sofia Malinovska-Silyanova, Todor Dobrinovich, Anton Strashimirov, Stafka Strashimirova, Mihail Gerdzhikov, Peyo Yavorov, 1904.jpg|ляво|мини|250п|От ляво надясно: Христо Силянов, София Малиновска-Силянова, [[Тодор Добринович]], [[Антон Страшимиров]], Стефка Страшимирова, [[Михаил Герджиков]], [[Пейо Яворов]], 1904 г.]]
През [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] е заместник-войвода, заедно с [[Иван Варналиев]], в терористичната чета на [[Михаил Герджиков]] и взима участие в боевете за освобождаване на [[Царево|Василико]] и [[Ахтопол]].<ref>[http://www.promacedonia.org/hs/hs_b_a7.html Силянов, Христо. Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско – 1903 г., Издателство Хемус, 1934, София, стр. 247.]</ref> До края на септември четата на Михаил Герджиков охранява бягащите към България бежанци.
След погрома на въстанието Силянов заминава за София. В 1905 година той е един от инициаторите за образуване на [[Съюз на българските журналисти|журналистическо дружество]] в София. Събранието се е състои в пивница „Сан Стефано“, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 година е приет уставът и е избрано първото настоятелство. На това събрание присъстват Сава Илчов, Иван Коларов, [[Иван Павлов Костов]], [[Христо Абрашев]], Христо Силянов, [[Петър Завоев]], Димитър Константинов, Иван Недев, [[Александър Кипров (революционер)|Александър Кипров]], Стоян Власаков и [[Лазар Пулиев]]
[[Файл:Bulgarian IMARO members with Hristo Silyanov.jpg|ляво|мини|250п|Христо Силянов с други войводи, 1913 г., албум на [[Владимир Сис]]
В 1907 година завършва [[Софийски университет|Софийския университет]] със специалност [[история]]. След това специализира в [[Швейцария]]. Занимава се с журналистика и редактира
През 1908 става допълнителен член на [[Задгранично представителство на ВМОРО|Задграничното представителство]] на ВМОРО, като се опитва да запази единството на организацията.
[[Файл:Sborna cheta MOO.jpg|250п|мини|Ръководството на съединената костурска чета: отпред [[Търпо Шалапутов]], [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], [[Васил Чекаларов]], Христо Силянов, отзад Сотир Савов от [[Смърдеш]], [[Кръстьо Калабуров]], [[Андон Попщерев]], [[Тома Желински]] и Ването Канчев от [[Косинец]]<ref>[http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=371%3A2012-01-24-17-17-22&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Билярски, Цочо. РЕВОЛЮЦИОНЕРЪТ С ПУШКА И ПЕРО В РЪКАТА – ХРИСТО СИЛЯНОВ – ИСТОРИК НА РЕВОЛЮЦИЯТА], sitebulgarizaedno.com</ref>
По време на [[Балканска война|Балканската война]] е войвода на партизанска чета № 6 на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], която заедно с чета № 4 на [[Васил Чекаларов]] и чета № 5 на [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]] съставлява [[Костурска съединена чета|Костурската съединена чета]], действаща заедно с гръцките войски в [[Костурско]]. През Междусъюзническата война е в [[Сборна партизанска рота на МОО|Сборната партизанска рота на МОО]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 611, 892.</ref>
Ред 45:
След войните се установява в [[София]], където развива [[журналистика|журналистическа]] и [[публицистика|публицистична]] дейност. Заедно с [[Коста Списаревски]] и [[Коста Тодоров]] редактира списание „[[Сила (1918 – 1924)|Сила]]“. В периода 1931 – 1932 г. е председател на [[Дружество на столичните журналисти|Дружеството на столичните журналисти]]. Сътрудничи на голям брой печатни издания. След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] от 1923 г. влиза в [[Демократически сговор|Демократическия сговор]] и е избран два пъти за [[народен представител]] в [[21 Обикновено Народно събрание|21-вото]] и [[22 Обикновено Народно събрание|22-рото ОНС]] (до юни 1931 г.).<ref name="ls"/> Член-учредител е на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]],<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.mni.bg/2013/06/osnovateli-na-mni.html | заглавие= Членове-основатели на Македонския научен институт|достъп_дата = 10 октомври 2015|издател= Македонски научен институт}}</ref> където е и подпредседател.
Умира на 26 септември 1939 г. в [[София]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 150.</ref>
== Съчинения ==
| |||