Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
}}
 
'''Александър Димитров''', с псевдоними '''Кипров''', '''Антим Чолаков''', '''Делибаш''', '''Мемиш ага''', '''Новов''',<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 7, 9, 33, 64, 72</ref>, е български журналист, белетрист, драматург, обществен деец, революционер, [[одрин]]ски войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
 
== Биография ==
=== Революционер ===
Кипров е роден на 1 март 1880 година в [[Свиленград]] в, [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[България]].<ref name="РБЛ 204">{{cite book |title= Речник на българската литература, том 2 Е-О |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1977 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages= 204 |url= |accessdate=}}</ref> Учи в родния си град, но поради материални затруднения не успява да завърши средно образование.<ref name="РБЛ 204"/>
 
Става агитатор и организатор в [[Беломорска Тракия]]. В 1899 година основава първите революционни комитети в [[Смолян|Ахъчелебийско]] и [[Ксанти]]йско.<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорнокултурно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 104 - 105.</ref> Заедно с [[Димитър Кощанов]] участва в копаенето на тунел под Отоман банк в [[Цариград]] през 1900 година, но планът е разкрит и Кипров бяга в България. През пролетта на 1901 година е назначен за войвода на чета от 8 души, подготвена от ВМОРО и ВМОК, и с нея извършва агитационно-организаторска работа в Мустафапашанско.<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр. 51.</ref> По-късно същата година ръководи пункта на ВМОРО в [[Любимец|Хебибчево]], като според [[Христо Караманджуков]]:
 
{{цитат|...Ал. Кипров... се стремеше да действа активно и самоволно. На своя глава той предприе тогава и някои терористични акции - динамитни атентани върху железопътната линия и върху свиленградския военен склад, но без особени резултати.<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорнокултурно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 87.</ref>}}
 
В началото на 1902 година Кипров е сменен като ръководител на пункта в Хебибчево от [[Янаки Гочев]].<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорнокултурно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 88.</ref> В 1902 година Кипров взема участие в [[Пловдивски конгрес на ВМОРО|Пловдивския конгрес]] на [[Одрински революционен окръг|Одринския революционен окръг]] и в същата година води чета в Свиленградско, в която е четник с името Кара Ташо.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 71.</ref> Извършва атентат по железопътната линия Свиленград – [[Одрин]] в навечерието на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]].
 
=== Публицист ===
В 1904 година Кипров заедно с [[Александър Божинов]] е един от основателите и редакторите на хумористичния вестник „[[Българан (вестник)|Българан]]“ (1904 - 1909).<ref name="ЕБ"/><ref name="РБЛ 204"/> В 1905 година той е един от инициаторите за образуване на [[Съюз на българските журналисти|журналистическо дружество]] в София. Събранието се е състои в пивница „Сан Стефано”, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 година е приет уставът и е избрано първото настоятелство. На това събрание присъстват Сава Илчов, Иван Коларов, [[Иван Павлов Костов]], [[Христо Абрашев]], [[Христо Силянов]], [[Петър Завоев]], Димитър Константинов, Иван Недев, Александър Кипров, Стоян Власаков и [[Лазар Пулиев]] -Дядката, който е избран за председател.<ref>[http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=8958 Съюз на българските журналисти. Как се създаде Дружеството на столичните журналисти в 1905 г.]</ref> Участва в редактирането на вестник „[[Реч (вестник)|Реч]]“ (1908 - 1913) и пише в „[[Дневник (1902 – 1944)|Дневник]]“, „[[Нов Дневник]]“, „Ден“.<ref name="РБЛ 204"/> Пише стихотворения и фейлетони, в които се обсъждат съвременни обществени проблеми, но творчеството му е посветено предимно на революционните борби и е обагрено от класически Вазов национализъм.<ref name="ЕБ"/>
 
В 1906 година издава драматичната поема „Из мрака“, а в 1909 година сборниците с разкази „Разкази“ (разширено и преработено издание в 1927 г.) и „Разкази и приказки“. Драмата му „Кърджалии“ е поставена в [[Народен театър|Народния театър]] в 1912 година.<ref name="ЕБ"/> В 1907 година, след протестна акция срещу [[княз Фердинанд]], е съден за „обида на особата“.<ref name="РБЛ 204"/> Присъединява се към [[Прогресивно-либерална партия|Прогресивно-либералната партия]] и работи в органа ѝ вестник „[[България (1898 - 1921)|България]]“.<ref name="Елдъров">Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското движение в България, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 – 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 240.</ref> През 1911-1913 г. е народен представител.<ref name="ЕБ"/>
 
През август 1913 година заедно с [[Димитър Мирчев]], където участва в успешни преговори с младотурците за създаване на [[Българо-турски революционен комитет]].<ref>Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133.</ref> През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е в Швейцария, където пише и издава на френски език брошурата „Истината за България“ (1917) и в други публицистични трудове разяснява българската национална кауза.<ref name="РБЛ 204"/>