Нестяжение: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
допълвам, оправям
м малко препратки
Ред 1:
'''Нестяжението''' е форма на [[аскетизъм]] и [[християнство|християнска]] [[добродетел]], която се изразява в отричане от [[алчност]]та, [[луксозна стока|разкоша]], и от желанието за придобиване на [[материализъм|материални]] [[благо|блага]]. Вътрешно, нестяжението означава да нямаш пристрастие към никакви земни [[благо|блага]], а равнодушно отношение както към загубата, така и към придобиването им. Външно, то се заключава в отказ от [[имущество]], освен от най-необходимите и насъщни вещи[[вещ]]и.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bg-patriarshia.bg/index.php?file=podvijnichestvo.xml | заглавие = Подвижничество. Част V. Подвиг на нестяжателност | достъп_дата = 13-08-2019 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Официален сайт на Българската православна църква - Българска патриаршия | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
 
В [[нравственост|нравствено]] и в [[морал]]но-[[психология|психологично]] отношение, нестяжението е по-висша ценност от [[щедрост]]та. Тя се състои в споделяне на придобитите [[богатство|богатства]], докато нестяжението предполага принципно отричане от притежаване и натрупване на [[собственост]].
 
През втората половина на [[4 век]], в [[политика|политическия]] живот се чувствала тягостна неопределеност, а в [[църква|църковния]] продължавало господството на [[арианство|арианите]]. Тогава много [[християнство|християни]] предпочели да оставят света, за да намерят успокоение в [[пустиня]]та. Планините около [[Антиохия]] се изпълнили с [[отшелник|отшелници]] и от тях се съставила цяла община. Поради [[обет]]а за нестяжание, у тях всичко било общо, както в [[апостол]]ските времена,така че не им били известни думите „мое“ и „твое“.<ref name="ioandamaskin">{{cite book | title = Творения на Свети Йоан Златоуст | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1898 | edition = Превод от руски език по изданието на Санкт-Петербургската Духовна Академия | publisher = Издава се с благословението на славянобългарския манастир “Св. Вмчк Георги Зограф” | location = Света гора, Атон | isbn = | doi = | pages = | url = https://www.sveta-gora-zograph.com/books/SvUoanZlatoust_t1-1/book.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>
 
При пострижението на [[Православие|православните]] [[монах|монаси]] в [[схима]], те задължително дават [[обет]]и за нестяжение, [[послушник|послушание]] и [[целомъдрие]] (безбрачие).<ref name="aton1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sveta-gora-zograph.com/books/Atonski_besedi/book.pdf | заглавие = Атонски беседи. Отговори на атонския старец Иосиф Ватопедскина въпроси на поклоници | достъп_дата =10-08-2019 | фамилно_име = | първо_име -= | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Издава се с благословението на славянобългарския манастир “Св. Вмчк Георги Зограф” | формат = pdf | страници = 50 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>