Димитър Бочев (писател): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
{{писател
| име = Димитър Бочев
| снимка категория = писател
| описание = български писател и журналист
| националност = {{BUL}}
| място на раждане = [[Силистра]], [[Царство България]]
| мястопортрет на смърт =
| портрет-описание =
| работил = [[писател]], [[журналист]]
| националност = {{BUL}}
| период =
| жанрове =
| теми =
| направление =
| дебют =
| известни творби =
| повлиян =
| повлиял =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
| бележки =
| общомедия =
}}
 
'''Димитър Бочев''' е български [[писател]] и [[журналист]].
 
== Биография ==
Роден е на 13 август 1944 г. в гр. [[Силистра]]. Следва философия в Софийския университет. Принуден е през 1972 г. по политически причини да напусне България и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Работи като редовен извънщатен сътрудник на Радиорадио „Дойче Веле“, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]]. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радиорадио „Свободна Европа“. През 1976 г. е осъден задочно на 10 години затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г.
 
== Журналистика ==
През 90-те години на 20 век работи като кореспондент на радио „Свободна Европа“ в София. Води есеистични рубрики във вестниците „Демокрация“, „Труд“ и „Стандарт“. Писал е и за руското издание на списанието на [[Солженицин]] „Континент“ и е съавтор на редица изготвени за британската, френската и холандската национална телевизия документални филми с културно-политическа тематика.<ref>Нина Иванова, [http://kafene.bg/несъгласни-думи-2-от-димитър-бочев/ „Несъгласни думи – 2“ от Димитър Бочев], kafene.bg, 30 октомври 2017 г.</ref>
 
== Творчество ==
Автор е на романите „Междинно кацане“, „Генезис ІІ“ и „Синеокият слепец“, както и сборника есета „Хомо емигрантикус“. През 1997 г. романът му „Синеокият слепец“ печели Специалната награда на фондация „Развитие“ за нов български роман. В литературната периодика публикува сборникътсборника есета „Боготърсачът между беса и слепотата“ и, романите „Белият слон“ и „Опит за екстаз“, сборникъти сборника „Несъгласни думи“. Част от текстовете на сборника са посветени на съдържателните му отношения с Георги Марков, Асен Игнатов, Тончо Жечев, Атанас Славов, Хр. Огнянов, [[Желю Желев]].
 
Димитър Бочев е удостоен с Юбилейната награда на Международната академия на изкуствата – Париж (МАИ) за 1999 година.<ref>[http://www.pamettanabulgarite.com/page/4155162:Page:241592 Биографична справка за Димитър Бочев], pamettanabulgarite.com.</ref> Член е на МАИ и на Съюза на баварските журналисти.
 
{{цитат|За модерните държави едва ли има нещо по-пагубно от повсеместното меркантилизиране на духовните ценности.|}}
 
== Източници ==