Слатино (област Кюстендил): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 44:
== История ==
[[File:Въздушна снимка на праисторическото селище в местността Чардако, с.Слатино.jpg|мини|260 п|Въздушна снимка на праисторическото селище в местността Чардако.]]
[[Файл: Панорама 1984г..jpg|мини|260 п|Панорама 1984 г.]]
В дарствената грамота на последният владетел на Търновска България – цар Иван Шишман (1371 – 1393), която е дал на Рилския манастир на 21 септември 1378 г.(Eдинствен документ, съхранен понастоящем в България от цялото богатство и многообразие на официални граждански и църковни документи издадени от средновековната Българска държава) са включени земите на Слатино, но самото то не е споменато, за разлика от селата Кръчино и Бадино.Най-старите писмени сведения за Слатино под името '''Ислатна''' са открити в турски регистри (Джелепкешанския дефтер) от 1576 година, създаден по време на османското владичество при управлението на българските земи от султан Мурад III(1574 – 1595) и великия везир Мехмед паша Соколович (1565 – 1579)-сърбин от Херцеговина с рождено име Байца Ненадич.В детството си е помехамеданчен и дълги години служи в еничарския корпус, участвува във военните походи на Изток и прави впечатляваща кариера на военен и държавник. Възстановява Печката Сръбска патриаршия. Съществуват три хипотези за произхода на името Слатино, от които най-вероятна е третата:
| |||