София: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 122:
[[Файл:Festung Serdica Sofia 20090405 006.JPG|мини|Останки от крепостта Сердика]]
 
За пръв път около 220 година сл. Хр. [[Дион Касий]] посочва активните военни действия на римляните за завладяване на областта през 29 – 28 година пр. Хр<ref name=":3">„[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/51*.html Римска история]“, глава 51, части 23, 24, 25.</ref><ref name=":6">Вачкова, Доц.Веселина Кирилова. Един път, един храм, един дворец и десет века история, Предговор Проф. Валерия Фол – Тангра ТанНакРа ИК ООД, 2015 г., София</ref>{{hrf|Станчева|2010|28, 31}}. В Глава 51 на Римска история Дион Касий се спира на някои от действията на Рим за подчиняването на част от земите на днешна България. Съгласно Дион Касий през 28 година пр. Хр. проконсулът на [[Македония (провинция)|Македония]] [[Марк Лициний Крас (младши)|Марк (Лициний) Крас]], бива изпратен в Гърция и Македония и воюва с Даките и Бастарните/Скитите, усмирява насрещната Мизия, усмирява и съседните Трибали, и Дарданите ...... завладява районът Сегетика (?) ... успява да подчини Медите и Сердите...{{hrf|Станчева|2010|31 – 32}} Възможно е около средата на I век пр. Хр. и Сердика да е била включена в новосъздадената римска провинция [[Тракия (римска провинция)|Тракия.]] През този период вероятно започва и заселването на ветерани от римската армия в новозавзетите земи{{hrf|Станчева|2010|44, 47}}. При управлението на император [[Марк Аврелий]] Сердика получава правото да сече собствени монети, а около 180 година еизграденае изградена и крепостна стена, която в продължение на столетия очертава същинския град, така, както го разбира античното римско градоустройство.<ref name=":4">Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, 447 стр., Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012.</ref>{{hrf|Станчева|2010|40 – 44}}За периода на императорите [[Галиен]], [[Аврелиан]] и [[Клавдий II Готски|Клавдий II]] (III – IV век сл. Хр.) "... имаме сведения, че в Сердика е функционирала държавна монетарница, която не е сякла монети от името на градската управа, а - с позволението на императора, които вече са съвсем друга категория пари...(Археол. Весела Кацарова, 2017, София)"<ref>'' [https://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=6739 Археологът Весела Кацарова: Дали открихме монетарницата на Сердика? Възможно е]''. сп."National Geographic". 27 септември 2017, София.</ref>
 
През Римската епоха активна стопанска дейност се развива далеч извън градските стени, но в днешните граници на София. Пример за това са използваните до съвременната епоха тухларни при днешния квартал „[[Гоце Делчев (квартал)|Гоце Делчев]]“, добивни съоръжения за [[желязна руда]] на [[Витоша]] и за [[злато]] в [[Горубляне]] и [[Дървеница]], както и десетките известни извънградски [[Вила (сграда)|вили]] – някои от тях включват луксозни жилищни помещения, докато други са изцяло ориентирани към земеделско производство, а някои са оградени и от значителни укрепления. Повечето от изследваните вили възникват между края на II и края на III век и са унищожени при различни нападения между края на III и средата на V век.{{hrf|Станчева|2010|64 – 75}}