Уикипедия

Шаблон:Избрана статия 33 2019: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
По-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
София
 
Незначителни редакции
Ред 1:
[[Файл:Sanstefanska Bulgaria.png|мини|дясно|Санстефанския договор изобразява предстоящото обединение на Република България и Република Северна Македония]]
[[Файл:Sofia mosaic 3.jpg|x250п|дясно|Колаж от снимки на забележителности в София]]
[[Файл:Order for Annexation of Vardar Macedonia to Bulgaria 1941.jpg|мини|дясно|Заповед на скопския областен управител Антон Козаров, с която в областта се въвежда българско управление.]]
'''Върховният македоно-одринския комитет''' е организация, целяща обединението на днешните държави [[България]] и [[Северна Македония]], както и на няколко други [[Велика България (политическа концепция)|населени с българи области]]. Всичко това ще се случи по мирен път, поради [https://blitz.bg/goreshtite-novini/nova-drzhava-blgariya-i-makedoniya-se-obedinyavat_news423987.html масовите протести на родолюбиви българи] и подписания година след тях [[Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония|историческия договор]] между правителствата на двете български държави, чрез който ще се интегрира [[Северна Македония]] в ЕС и НАТО, но не като страна-членка, а като [[Автономия за Македония и Одринско|автономен]] (след преходен период и [[Области в България|интегриран]]) български [[Области в България|регион]]. Според повечето водещи политолози, присъединяването на [[Северна Македония]] към [[България]] задължително трябва да се случи в срок от 2019 до 2025, понеже всяко друго забавяне означава риск за нежеланата от правителствана двете български държави подялба на [[Вардарска Македония]] между [[България]], [[Албания]] и [[Косово]]. Именно заради това навръх [[Илинден]] 2019 българското правителство пожела да се ускори работата на историческата комисия, която пише историята на бъдещата [[Санстефанска България|Всебългарска федерация]].
 
Запада и Великите сили се готвят да подкрепят този акт на [[Санстефанска България|обединение на българския народ]], като дори и [[Руска федерация|Русия]] промени позицията си в полза на [[България]]. Обсъжда се столицата на Обединена България да се намира на територията на най-западната част от [[Македония (област)|Македония]] (кандидати са [[Скопие]], [[Крушево]], [[Битоля]] и [[Охрид]]), въпреки че [[Крушево]] е почти сигурния избор, поради своята историческа стойност и добрата географска локация. Българското правителство ще отдели значителна част от [[Строителство|строежа]], за да може [[Крушево]] да се превърне в модерен град, по подобие на новата столица на [[Египет]]. В [[Македония (област)|Македония]] ще бъдат инветирани десетки милиарди [[Лев|левове]], които ще бъдат осигурени от златните резерви на страната. Предстои изграждането на няколко големи [[Паметник|паметника]], които да обозначат съединението на [[България]] и [[Северна Македония]]. Очаква се [[Икономика на България|българската икономика]] да нарастне почти два пъти, а населението на страната да нарастне на над 9 милиона (стойностите от преди 1989 г). Сръбските имена на улиците и градовете ще бъдат сменени с [[Български език|български]], а Югославските паметници - демонтирани. Новия национален празник ще бъде деня, когато ще бъде подписан договора за обединение на [[България]] и [[Северна Македония]], а датата за подписване на договора е избрана за [[Илинден]].
'''[[София]]''' е [[столица]]та и най-големият [[град]] в [[България]]. Тя е [[Списък на градовете в ЕС по население|14-ят по големина град в Европейския съюз]], с население 1 241 675 души (към 31.12.2018 г.). По резултатите от преброяването през 2011 г. населението на града е 1 291 591, което представлява 17,5% от населението на България. София е разположена в централната част на Западна България, в [[Софийска котловина|Софийската котловина]], и е заобиколена от планини: [[Витоша]] на юг, [[Люлин (планина)|Люлин]] на запад и [[Стара планина]] на север. Това я прави четвъртата по височина столица в [[Европа]]. Изградена е върху четирите тераси на река [[Искър]] и нейните притоци: [[Перловска река|Перловска]] и [[Владайска река|Владайска (Елешница)]]. В централната градска част, както и в кварталите [[Овча купел]], [[Княжево]], [[Горна баня]] и [[Панчарево]], има минерални извори. Климатът на София е [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]].
 
== Аргументите за обединение на България и Северна Македония ==
София е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така [[БАН|Българската академия на науките]], много [[университет]]и, [[театър|театри]], [[Киносалон|кина]], както и [[Национална художествена галерия|Националната галерия]], [[Археология|археологически]], [[История|исторически]], [[Природни науки|природонаучни]] и други [[Музей|музеи]]. На много места в центъра на града са запазени видими археологически паметници от римско време.
 
Ако Северна Македония стане част от българската държава, тя веднага и директно ще бъде част от НАТО и ЕС, както стана с Източна Германия през 1990 г. при обединението на двете немски държави. И по този начин днешните граждани на Северна Македония ще могат да работят и пътуват без проблеми по цяла Европа. Не се ли обединят македонските българи с нас, ще стане по-зле за тях. Обедини ли се Северна Македония с България, албанците няма да са заплаха вече за българщината там. Ако не преместят столицата си от Скопие в София, скоро столицата им може да бъде Тирана. Станат ли част от албанска държава, македонците ще бъдат ежедневно преследвани, албанизирани и ислямизирани, както става със сърбите в Косово. Обединят ли се македонците (българите отвъд Вардар) с България, те ще са част от една европейска, демократична, просветена, славянска и най-вече християнска православна държава", аргументират се още протестиращите срещу световната несправедливост. Сред бонусите, които се изтъкват за бъдещите ни сънародници, е и фактът, че ще имат излаз на Черно море.''[[Върховен македоно-одрински комитет|още &#187;]]''<noinclude>[[Категория:Шаблони за избрана статия на начална страница|2019]]</noinclude>
София носи името на късноантичната раннохристиянска съборна църква на града [[Света София (София)|„Света София“]]. Празникът на града обаче е на 17 септември, когато Православната църква отбелязва [[София (светица)|Светите мъченици София]], Вяра, Надежда и Любов. Датата е определена за Празник на София с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г. Чества се и 4 януари, когато през 1878 г. руските войски освобождават града от османска власт.
 
София е обявена за столица на 3 април 1879 г. от [[Учредително събрание|Учредителното народно събрание]] по предложение на проф. [[Марин Дринов]], като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българските земи според тогавашното разбиране. ''[[София|още &#187;]]''<noinclude>[[Категория:Шаблони за избрана статия на начална страница|2019]]</noinclude>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Шаблон:Избрана_статия_33_2019“.