Димитър Бочев (писател): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 7:
| портрет-описание =
| работил = [[писател]], [[журналист]]
| вложки = {{Личност/Писател
| категория = писател
| период =
| жанрове = [[есе]], [[роман]]
| теми =
| направление =
| дебют =
| известни творби =
| награди = [[Развитие (награда)|„Развитие“]] (1997)
| повлиян =
| повлиял =
| бележки =
}}
}}
'''Димитър Бочев''' е български [[писател]] и [[журналист]].
 
== Биография ==
Роден е на 13 август 1944 г. в гр. [[Силистра]]. Следва [[философия]] в [[Софийския университет]]. Принуден е през 1972 г. по политически причини да напусне България и се установява в [[Западна Германия]], където получава политическо убежище. Работи като редовен извънщатен сътрудник на радио „Дойче„[[Дойче Веле“Веле]]“, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]]. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на радио „Свободна„[[Свободна Европа“Европа]]“. През 1976 г. е осъден задочно на 10 години затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г.
 
== Журналистика ==
През 90-те години на 20 век работи като кореспондент на радио „Свободна Европа“ в София. Води есеистични рубрики във вестниците „Демокрация“„[[Демокрация (вестник)|Демокрация]]“, „Труд“„[[Труд (вестник)|Труд]]“ и „Стандарт“„[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]“. Писал е и за руското издание на списанието на [[Солженицин]] „Континент“ и е съавтор на редица изготвени за британската, френската и холандската национална телевизия документални филми с културно-политическа тематика.<ref>Нина Иванова, [http://kafene.bg/несъгласни-думи-2-от-димитър-бочев/ „Несъгласни думи – 2“ от Димитър Бочев], kafeneKafene.bg, 30 октомври 2017 г.</ref>
 
== Творчество ==
Автор е на романите „Междинно кацане“, „Генезис ІІ“ и „Синеокият слепец“, както и сборника есета „Хомо емигрантикус“. През 1997 г. романът му „Синеокият слепец“ печели Специалната награда на фондация „Развитие“ за нов български роман. В литературната периодика публикува сборника есета „Боготърсачът между беса и слепотата“, романите „Белият слон“ и „Опит за екстаз“ и сборника „Несъгласни думи“. Част от текстовете на сборника са посветени на съдържателните му отношения с Георги Марков, [[Асен Игнатов]], [[Тончо Жечев]], [[Атанас Славов (писател и културолог)|Атанас Славов]], Хр.[[Христо Огнянов]], [[Желю Желев]].
 
Димитър Бочев е удостоен с Юбилейната награда на Международната академия на изкуствата – Париж (МАИ) за 1999 година.<ref>[http://www.pamettanabulgarite.com/page/4155162:Page:241592 Биографична справка за Димитър Бочев], pamettanabulgarite.com.</ref> Член е на МАИ и на Съюза на баварските журналисти.