Виа Диагоналис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
[[Файл:Balkans 6th century.svg|мини|360px|Северният Балкански полуостров и Виа Милитарис през [[Късна античност|Късната древност]]]]
'''Виа Милитарис''' ({{lang|la|Via militaris, {{източник|Via Diagonalis, Via Singidunum|2019|08|14}}}}) е древен [[римски път]], построен от римляните на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], който минава през [[Белград]] (''
От Сингидунум до
== Наименования ==
Наричан е с най-различни имена – <ref name="">'''{{източник|Виа Диагоналис|{{subst:#time:Y}}|{{subst:#time:m}}|{{subst:#time:d}}}}''', '''{{източник|Виа Сингидунум|{{subst:#time:Y}}|{{subst:#time:m}}|{{subst:#time:d}}}}'''</ref>,
Построен е по времето на император [[Нерон]] (37 – 68) през 1 век<ref>Stephen Mitchell: ''The administration of Roman Asia from 133 BE to AD 250''. ''Lokale Autonomie und römische Ordnungsmacht in den kaiserzeitlichen Provinzen vom 1. bis 3. Jahrhundert''. Oldenbourg Wissenschaftsverlag, München 1999, ISBN 3-486-56385-8, S. 18 ([http://books.google.de/books?id=yc9BSKZGcM4C Online]).</ref> Завършен е по времето на император [[Траян]] (53 – 117). От 1600 години Виа Милитарис е наричан ''Виа Траяна'' (''Via Traiana''). Близо до днешен Пловдив е намерен надпис от 61 г. <ref>''Corpus Inscriptionum Latinarum'' (CIL) III Nr. 6123</ref>
Ред 11:
Ромеите наричат Виа Милитарис {{източник|„кралски път“|2019|08|14}}. През [[Средновековие]]то пътят Виа Милитарис остава важна връзка между Изток-Запад и е използван от [[Кръстоносен поход|кръстоносните войски]] (1096 – 1099, 1147 – 1149 и 1189 – 1192) в посока [[Палестина]]. <ref>Елена Койчева: ''Logistical Problems for the Movements for the early Crusades through the Balcans: Transport and Road Systems.'' ''Proceedings of the 21st International Congress of Byzantine Studies: London, 21 – 26 August, 2006''. Ashgate Publishing Ltd. 2006, ISBN 978-0-7546-5740-8, S. 54 ([http://books.google.de/books?id=uVQOZWilJrgC&pg=PA54&dq=%22via+militaris%22&lr=&as_brr=3&sig=ACfU3U3ZdzrF1cJq5dwRrxpuWJWpCbteBw Google Books]).</ref>
След [[Падане на Константинопол (1453)|завладяването на Константинопол]] (1453) [[Османска империя|османците]] наричат пътя „Голям военен път“ и строят до него паланки и го използват най-вече за завладяването на Австрия. <ref>Kılıç, Ayşegül; ''Bir Osmanlı Akın Beyi Gazi Evrenos Bey İthaki Yay''. İstanbul 2014, ISBN 978-605-375-345-2 p. 16.</ref>
Сърбите
За Константин Иречек няма съмнение, че това е Военният път (''Die Heerstrasse'')<ref>[[Константин Иречек]]: ''[http://www.archive.org/stream/dieheerstrassevo00jire#page/n3/mode/2up Die Heerstrasse von Belgrad nach Constantinopel und die Balkanpässe. Eine historisch-geographische Studie.]'' Verlag von F. Tempsky, Prag 1877. Nachdruck Verlag Hamer, Amsterdam 1967.</ref>.
Ред 26:
== Археологически паметници ==
[[Файл:Via diagonalis OR Via militaris 012.JPG|мини|'''Виа Диагоналис''' близо до [[Кастра Рубра]]]]
Останки от калдаръма на стария римски път Виа Милитарис са личали до началото на XX век по левия бряг на Марица при Свиленград, по протежението на стария път за Стара Загора, наричан от местните хора „Стар Момковски път“ или „Старозагорски път“.<ref>{{Cite book|title = Миналото на Свиленград – История на града до 1913 година|location = София|year = 1990|page = 17 – 19|last = Разбойников|first = Анастас Сп.|last2 = Разбойников|first2 = Спас}}</ref>
Останки каменната настилка на римския път са консервирани и изложени при римската станция [[Кастра Рубра]] в близост до с. Изорово, община Харманли.<ref> {{Cite web|title=Castra Rubra и Римският път|date=3 август 2009|url=http://alexooo.blog.bg/turizam/2009/08/01/castra-rubra-i-rimskiiat-pyt.372682}} </ref>
Ред 223:
== Отклонения ==
По няколко отклонения Виа Милитарис се е свързвал на юг с [[Виа Игнация]], простиращ се от адриатическия браг, през градовете на брега на [[Егейско море]], до [[Константинопол]]. От изток на запад главни такива отклонения са били: от [[Одрин]] ''(Hadrianopolis)'' по долината на [[Марица]] ''Hebrus'' до [[Траянополис]] ''(Traianopolis)'' (дн. с. Траянуполи) на нейното устие; от [[Пловдив]] ''(Philippopolis)'' през [[Родопите]] ([[Чернатица]] и [[Персенк (хижа)|Персенк]]) до [[Филипи]] ''(Philippi)'' (дн. [[Кринидес]]) на [[Беломорие]]то; от Бесапара (''Bessapara'') (дн. с. [[Синитово]] до [[Пазарджик]]) през [[Никополис ад Нестум]] ''(Nicopolis ad Nestum)'' (недалеч от [[Гоце Делчев]]) по долината на [[Места]] ''(Nestus)'' отново до Филипи; от [[Сердика (крепост)|Сердика]] ''(Serdica)'' ([[София|Срѣдецъ, София]]) през [[Пауталия]] ''(Pautalia)'' ([[Кюстендил]]) по долината на [[Струма]] ''(Strymon)'' до [[Амфиполис]] ''(Amphipolis)'' (дн. Амфиполи) на нейното устие; и най-дългото отклонение от [[Ниш]] ''(Naissus)'' по долините на [[Велика Морава|Морава]] ''(Magrus)'' и Южна Морава ''(Agrus)'', а след това и на [[Вардар]] ''(Axios)'' през [[Скупи]] ''(Scupi)'' ([[Скопие]]) и [[Стоби]] ''(Stobi)'' (при вливането на р.[[Черна (река)|Черна]]) до [[Пела]] ''Pella'' (недалеч от [[Солун]]).
По подобен начин Виа Милитарис се е свързвал на север и с [[Виа Иструм]], по протежението на Долен [[Дунав]] ''(Ister'' или ''Danubius)''. Такова е било отклонението от Ниш на североизток през [[Стара планина]] ''(Hemus)'' до Рицария ''(Ratiaria)'' (дн. с.[[Арчар]]), което всъщност е било част от важна пътна връзка между Дунав и [[Адриатика]], чрез продължението от Ниш на югозапад през [[Улпиана]] ''(Ulpiana)'' или още Юстиана Секунда в дн. [[Косово]] към Лисус ''(Lissus)'' или още Алесио (дн. [[Леже (град)|Леже]]) на Адриатическо море. От Рицария на югоизток е тръгвало и друго отклонение през Монтанезиум ''(Montanesium)'' ([[Монтана]]) и [[Петрохански проход]] до Сердика. Трето главно отклонение е свързвало Пловдив и [[Улпия Ескус|Ескус]] ''(Oescus)'' (дн. с.[[Гиген]]) при устието на [[Искър]] ''(Oescus)'', което на юг е продължавало през Родопите по споменатия вече път до Филипи на Виа Игнация, по този начин свързващо Дунав с Адриатика. По-подробно станциите по този път са били: ''Philippopolis'' (Пловдив) ‐ ''Diocletianopol'' ([[Хисаря]]) – ''Viamata'' (с.[[Войнягово]] ‐ „Горни Стеници“) – ''Sub Radice'' (с.[[Христо Даново]]) – ''Montemno'' (пр.[[Беклемето]] – [[Карцов бук]]) – ''Ad Radices'' (с.[[Бели Осъм]] / Камен мост) – ''Sostra'' (с.[[Ломец]]) – ''Melta'' ([[Ловеч]]) – ''Doriones'' – ''Storgosia'' ([[Плевен]]) – ''Ad Putea'' (с.[[Рибен]]) – ''Oescus'' (с.Гиген). От Ескус към Сердика е водело и друго важно отклонение, което също е продължавало във вече споменато по-горе отклонение – за Пауталия, но след това вместо по долината на Струма към Бяло море – към Стоби и [[Хераклея Линкестис]] ''(Heraclea Lyncestis)'' (до [[Битоля]]) на Виа Игнация. Неговите станции са били ''Heraclea Lyncestis'' (Битоля) ''– Ceramiae – Stobi – Astibos – Tranupara – Pautalia'' (Кюстендил) ''– Aelea – Serdica'' (София) – ''Oescus'' (Гиген). Друго второстепенно отклонение на север е започвало от Пизос ''(Pizus)'' (дн. с.[[Димитриево]]) и през [[Августа Траяна]] ''(Augusta Traiana)'', [[Шипченски проход]] и [[Никополис ад Иструм]] ''(Nicopolis ad Istrum)'' (дн. с.[[Никюп]]) на [[Янтра]] ''(Istrus)'' е достигало Дунав при [[Нове]] ''(Nove)'' (до [[Свищов]]).
| |||