Разлика между версии на „Виа Диагоналис“

редакция без резюме
 
== Наименования ==
Наричан е с най-различни имена – <ref name="">'''{{източник|Виа Диагоналис|{{subst:#time:Y}}|{{subst:#time:m}}|{{subst:#time:d}}}}''', '''{{източник|Виа Сингидунум|{{subst:#time:Y}}|{{subst:#time:m}}|{{subst:#time:d}}}}'''</ref>, Цариградски [[друм]], ''голям диагонален път (Големият диагонал)''<ref>Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, с.37 - Изд. „Фондация ЕХГ“, София, 2012.</ref>, или ''{{източник|Виа де Рагуси|2019|08|15}}'', ''{{източник|Виа Рагусина|2019|08|14}}'' в региона на Хърватска, Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора – Военният римски път още от времето на Римската империя и до днес е най-важната комуникационна ос между [[Западна Европа]] и [[Ориент]]а.
 
Построен е по времето на император [[Нерон]] (37 – 68) през 1 век<ref>Stephen Mitchell: ''The administration of Roman Asia from 133 BE to AD 250''. ''Lokale Autonomie und römische Ordnungsmacht in den kaiserzeitlichen Provinzen vom 1. bis 3.&nbsp;Jahrhundert''. Oldenbourg Wissenschaftsverlag, München 1999, ISBN 3-486-56385-8, S. 18 ([http://books.google.de/books?id=yc9BSKZGcM4C Online]).</ref> Завършен е по времето на император [[Траян]] (53 – 117). От 1600 години Виа Милитарис е наричан ''Виа Траяна'' (''Via Traiana''). Близо до днешен Пловдив е намерен надпис от 61 г. <ref>''Corpus Inscriptionum Latinarum'' (CIL) III Nr. 6123</ref>
Анонимен потребител