Свети Августин (колеж в Пловдив): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 8x тире, 3x 6lokavica (ползвайки Advisor)
Ред 71:
Сред преподавателите и възпитаниците на колежа са знаменити българи, известни учени, юристи, медици и общественици.
 
Ръководителят на колежа [[Жерве Кенар]] и колегата му [[Херман Гислер]] извършват истински подвиг за България след края на [[Първата световна война]]. Габровският индустриалец [[Пенчо Семов]] им осигурява 300 хиляди златни лева за разноски при пътуванията из Европа в защита на българската кауза. Без тяхната намеса България е щяла да остане с граница до [[Стара планина]]. Цялата южна част на страната заедно с градове като [[Пловдив]], [[Стара Загора]], [[Бургас]] и [[Горна Джумая]], са щели да станат гръцки. Заради техния принос в полза на България цар [[Борис III]] след години ги нарича ''„забравените защитници на България“''<ref>[http://www.168chasa.bg/Article/6334091 С 300 000 злaтнизлатни лева pодниятродният Рокфелер откупува Южна БългаpияБългария в Ньой]</ref>. Духовниците съдействат за намаляване на репарациите на България от 12 на 2,5 милиарда франка, чрез организиране на мощна пробългарска кампания в навечерието и по време на подписването на [[Ньойския мирен договор]].
 
Друг директор на колежа – отец [[Озон Дампера]] - – участва в българската делегация на [[Парижки мирен договор (1947)|Парижката мирна конференцията]] след [[Втората световна война]] и помага българите да получат благоприятни условия.
 
=== Директори ===
* [[Александър Шилие]] 1884-1885, 1889-1893
* [[Пиер Декан]] – 1885-1889
* [[Ели Бикмар]] - 1893-1908
* [[Жерве Кенар]] – 1908-1920
* [[Прива Белар]] – 1920-1925
Ред 87:
=== Преподаватели ===
* [[Тодор Панчев]] – заслугите на скромния и трудолюбив учител са забелязани от французите – на специално тържество на 29 юни 1909 г. френският консул в Пловдив връчва на Тодор Панчев ордена Palmes academiques ([[Орден „Академични палми“|Академически палми]]).<ref name=":3">[http://liternet.bg/publish13/v_ianev/plovdivski.htm Владимир Янев, ПЛОВДИВСКИ КНИЖОВНИ ДЕЙЦИ И ПИСАТЕЛИ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО. ПИСАТЕЛИТЕ НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ]</ref>
* [[Васил Ганев]] - – учител по музика, син на крупния асеновградски фабрикант [[Димитър Ганев (Ганеолу)]] и баща на диригента [[Димитър Ганев (диригент)|Димитър Ганев]], на актьора [[Янко Ганев]] и на музиканта [[Георги Ганев (музикант)|Георги Ганев]]
[[Файл:Vasil dimitrov GanevImg300.jpg|thumb|right|300px|Васил Ганев - – учител по музика и диригент на духовия оркестър]]
* [[Христо Максимов|Христо Максимов - – Мирчо]] – български език
* [[Петър Динеков]] – български литературен историк, критик и фолклорист
* [[Стою Шишков]] – история
Ред 100:
* отец [[Борис Таверние]] – история
* отец [[Жан Мишел]]
* отец [[Херман Гислер]]- – под-директор, ръководител на духовия оркестър<ref name=":2">[http://tksi.org/SUB/papers/1-2/1-2-32.pdf СТЕФКА ВЕНКОВА, ИЗТОЧНОКАТОЛИЧЕСКАТА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА В ПЕРИОДА 20-40-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК: КУЛТУРНОПРОСВЕТНИ ДРУЖЕСТВА, ПЕЧАТ, УЧИЛИЩА]</ref>
* отец [[Гастон Сергерар]] – автор на френски книги за България – „Българските царе на Средновековието“, „Симеон Велики“, „Присъствието на България във френската литература“, и др.
* отец [[Еманюел Креенбюл]] – история на музиката, пианист, диригент
Ред 107:
 
=== Преподаватели, завършили колежа ===
* [[Любомир Генчев]] – преподавател по френски език и литература, първият български френскоезичен писател, преводач<ref name=":1">[http://liternet.bg/publish11/at_popov/l_genchev.htm ЛЮБОМИР ГЕНЧЕВ - – ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ФРЕНСКОЕЗИЧЕН ПИСАТЕЛ]</ref>
* епископ [[Самуил Джундрин]]
* екзарх [[Методий Стратиев]]
Ред 118:
* [[Енрико ди Мазей]] – италиански оперен певец, тенор
* [[Димитри Иванов]] – журналист и преводач
* [[Тодор Кювлиев]] - – професор<ref>[http://bnr.bg/post/100532165 Спомени за пианиста, приятеля и педагога Тодор Кювлиев]</ref>
* [[Иван Петров (анатом)|Иван Петров]] – професор
* [[Светлозар Раев]] – политик и художник