Революция на розите: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) корекция |
м форматиране, вътр. препратки; форматиране: тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 6:
| Място = {{флагче|Грузия}} [[Грузия]]
| Места =
| Дата = [[ноември]] [[2003]] г.
| Причина =
| Причини = Лошо икономическо управление <br> [[Изборна измама]] <br> Политическа корупция <br> [[Бедност]]
Ред 23:
| Арестувани =
}}
„'''Революцията на розите'''“ ({{lang|ka|ვარდების რევოლუცია}} – ''вардебис револуциа'') е промяна на властта в [[Грузия]] през ноември [[2003]] г., която се налага след широки протести срещу спорните парламентарни избори. В резултат на това президентът [[Едуард Шеварднадзе]] е принуден да подаде оставка на [[23 ноември]]
== Избори и протести ==
Грузия провежда парламентарни избори на 2 ноември 2003 година за 235 места в парламента, от които 135 следва да бъдат решени чрез национални пропорционални избори с партийни листи, а 85 – разпределени чрез [[Мажоритарна избирателна система|мажоритарни]] конкурси, в съответствие с 85-те електорални региона на Грузия. Допълнително се провежда и национален [[референдум]], който има за цел да реши дали за в бъдеще парламентарните места да не бъдат намалени на 150. Гласоподавателите използват отделна бюлетина за всеки от трите избора, като ги слагат в един плик, който пускат в урните. Това не са президентските избори; те са били насрочени за пролетта на 2005 г., когато изтича вторият последен мандат на президента Шевардандзе.
На 3 ноември Международната мисия за наблюдение, съставена от Парламентарните асамблеи на [[ОССЕ]] и [[Съвет на Европа|Съвета на Европа]], [[Европейски парламент|Европейския парламент]] и Бюрото на ОССЕ за демократични институции и права на човека (БДИПЧ), правят заключение, че парламентарните избори на Грузия на 2 ноември са невалидни. [[Михаил Саакашвили]] твърди, че е спечелил изборите (твърдение подкрепяно от независими [[Социология|социолози]]). Това е потвърдено от независими паралелни таблици за гласуване, осъществени от Международната общност за честни избори и демокрация. Саакашвили и обединената опозиция приемат тези резултати за официални и подтикват грузинците да демонстрират срещу правителството на Шевардандзе и да се включат в ненасилствена гражданска неподчиненост срещу властите. Главните демократически опозиционни партии се обединяват с искане за отстраняване от власт на Шевардандзе и за повторно провеждане на изборите.
През средата на ноември започват масови анти-правителствени демонстрации по централните улици на [[Тбилиси]], като скоро обхващат почти всички големи градове в Грузия. Младежката организация „Кмара“ („Достатъчно!“ – съответствие на сръбската „Отпор“) и някои други неправителствени организации, като Института за свободи, са активни във всички протестни действия. Правителството на Шевардандзе е подкрепено от [[Аслан
== Смяна на властта ==
[[Файл:Amtseinführung Saakaschwili.jpg|мини|ляво|Откриване на церемонията по встъпване на Саакашвили като президент на Грузия.]]
Протестът на опозицията достига своя връх на 22 ноември, когато президентът Шевардандзе се опитва да открие новата сесия на парламента. Тази сесия е считана за нелегална от повечето от опозиционните партии. Поддръжници на
Говорителят на парламента [[Нино Бурджанадзе]] става президент, до провеждането на нови избори. Върховният съд в Грузия анулира резултатите от парламентарните избори. На 4 януари 2004 г. президентските избори са спечелени от Михаил Саакашвили. На 28 март 2004 г. са проведени нови парламентарни избори, като голямо мнозинство печели подкрепяното от Саакашвили Национално движение – Демократи, а представителите от опозиционни десни партии са малцинство.
=== Финансиране на организации, свързани с Джордж Сорос ===
Значителен източник на финансиране за Революцията на Розите е била мрежата от фондации и неправителствени организации на американския милиардер и финансист [[Джордж Сорос]]. Сорос дава повече от 43 милиона долара за отстраняването на Шевердандзе. В изказване в
Сред личностите, работили за организацията „Сорос“, които по-късно приемат позиции в правителството на Грузия са:
* [[Александър Ломая]], секретар на Съвета за сигурност на Грузия и бивш министър на образованието и науката. Той е бивш изпълнителен директор на фондация „Отворено общество“, Грузия (Фондация „Сорос“),
*
Бившият грузински външен министър Саломе Зурабишвили пише:
{{
== В Аджария ==
През май 2004 така наречената „Втора революция на розите“ се провежда във [[Батуми]], [[Аджария]]. След месеци на засилено напрежение между правителството на Саакашвили и [[Аслан Абашидзе]] (диктатора на автономния регион), започват протести на хиляди [[аджарци]], мобилизирани от Обединеното национално движение и Кмара срещу политиката на Абашидзе на милитаризация и [[сепаратизъм]].
Абашидзе използва службите за сигурност и паравоенни групировки, за да разпръсне демонстрацията по улиците на Батуми и [[Кобулети]]. Въпреки това, той не успява да потуши протеста, който нарасва по размер и обхват. На [[6 май]] [[2004]] протестиращите от цяла
== Международни реакции ==
За [[Оранжева революция|Оранжевата революция]], последвала спорните украински президентски избори през 2004 г., се твърди, че отчасти е била вдъхновена от грузинската Революция на розите.<ref>{{икона|en}} Bunce, V.J & Wolchik, S.L. „International diffusion and postcommunist electoral revolutions“ ''Communist and Post-Communist Studies'' (2006) том 39, No 3, стр. 283
== Вижте също ==
|