Оранжева революция: Разлика между версии

| период = [[22 ноември]] [[2004 ]]– [[23 януари]] [[2005]] г.

'''Оранжевата революция''' е серия от политически събития и протести[[протест]]и, които обхващат [[Украйна]] от края на ноември 2004 г. до януари 2005 г., случили се непосредствено след балотажа[[балотаж]]а на президентските избори, за които се твърди, че са белязани от огромна [[корупция]], заплахи към избирателите и пряка избирателна измама. [[Киев]], столицата на Украйна, е център на движението за гражданска съпротива, където хиляди демонстранти протестират ежедневно.<ref>Andrew Wilson, „Ukraine's 'Orange Revolution' of 2004: The Paradoxes of Negotiation“, in [[Adam Roberts (scholar)|Adam Roberts]] and [[Timothy Garton Ash]] (eds.), ''[http://books.google.com/books?id=BxOQKrCe7UUC&dq=Civil+resistance+and+power+politics&source=gbs_navlinks_s Civil Resistance and Power Politics: The Experience of Non-violent Action from Gandhi to the Present]'', Oxford University Press, 2009, pp. 295 – 316.</ref>. Из цялата страна демократичната революция е съпроводена от гражданско неподчинение и общи стачки, организирани от опозиционното движение.

Протестите са подтикнати от доклади на няколко вътрешни и чуждестранни изборни наблюдатели, както и от широко разпространената публична представа, че резултатите на балотажа от 21 ноември 2004 г. между основните кандидати [[Виктор Юшченко]] и [[Виктор Янукович]] са нагласени от властите в полза на последния.<ref name=Time>Paul Quinn-Judge, Yuri Zarakhovich, [http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,901041206-832153,00.html The Orange Revolution], ''[[Time (magazine)|Time]]'', 28 November 2004</ref>. Протестите из цялата страна са успешни, тъй като резултатите от втория тур са анулирани и Върховният съд в Украйна постановява прегласуване. Под строгия контрол на местни и международни наблюдатели, вторият балотаж е обявен за „честен и свободен“. Резултатите показват ясна победа за Юшченко, който получава 52 % от гласовете, докато резултатът на Янукович е 44 %. Юшченко е обявен за победител и с встъпването му в длъжност като президент на 23 януари 2005 г. Оранжевата революция приключва.

Георги Гонгадзе е украински журналист и основател на вестник Украинска„Украинска правдаправда“ (известен с честите си публикации, разкриващи корупция и неетично поведение на украински политици), който е отвлечен и убит през 2000 г. Няма повдигнато лично обвинение срещу тогавашния президент [[Леонид Кучма]], но според слухове в обществото, убийството е поръчано именно от него. Този случай разпалва искрата на недоволството срещу президента още през 2000 г. и се смята за начало на Оранжевата революция. Впоследствие избухва и скандалът „Кучмагейт“, когато са изнесени подслушани разговори на Кучма, в които той говори за различни журналисти, включително и за Гонгадзе. Скандалът срива репутацията на президента и той решава да се оттегли и да подкрепи премиера [[Виктор Янукович]] в президентските избори през 2004 г.

Авторитарното управление на [[Украйна]] след разпада на [[Съветския съюз]] на практика павира пътя на протестите. Изборните измами от 2004 г. определено подчертават желанието на украинските граждани за едно плуралистично и по-демократично управление. „Кучмагейт“ е поводът, който провокира обществото да създаде реформистки движения. Тези движения искат не само оставката на Кучма, но и премахване на управленския монопол, установен от олигархията[[олигархия]]та. Скандалите, в които се забърква Кучма отвръщат подкрепата към него на много хора с влияние в политиката. Много от правителствените лица, които преди са го подкрепяли, вече подкрепят неговия противник Юшченко. След спада на доверието към правителството, ролята на Юшченко става изключително важна. Обликът му на харизматичен и неподкупен лидер привлича хората и по-специално младежите, които ще се окажат водещата сила на Оранжевата революция. Тази нова вълна от млади хора има съвасем различни възгледи от приближените на Кучма. Изобилието на младежи, които взимат участие в протестите, ясно показва силният [[национализъм]], който завладява страната по това време.

В края на 2002 г. [[Виктор Юшченко]] (партия Наша Украйна), [[Олександър Мороз]] (Социалистическа партия на Украйна), [[Петро Симоненко]] (Комунистическа партия на Украйна) и [[Юлия Тимошенко]] (Блокът на Юлия Тимошенко) издават съвместно становище относно „началото на революция в Украйна“. Малко-по късно комунистите[[комунисти]]те начело със Симоненко напускат съюза, но другите три партии запазват сътрудничеството си<ref>[http://books.google.nl/books?id=Wp7VKL4p7kQC&pg=PA117&dq=Tymoshenko+Moroz+Presidential+candidate+2004&client=firefox-a#v=onepage&q=Tymoshenko%20Moroz%20Presidential%20candidate%202004&f=false Understanding Ukrainian Politics: Power, Politics, and Institutional Design] by [[Paul D'Anieri]], M.E. Sharpe, 2006, ISBN 978-0-7656-1811-5, page 117</ref> (до юли 2006 г.).<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/5169068.stm Ukraine coalition born in chaos], [[BBC News]] (11 July 2006)</ref>. Още през есента на 2001 г. Тимошенко и Юшченко първи започват да говорят за подобна коалиция.

[[Файл:Yanukovich.jpg|мини|200pxляво|Виктор Янукович]]

Двамата основни кандидати печелят почти равни резултати на първия тур от изборите, които се провеждат на 31 октомври 2004 г. Янукович събира 39,32 %, а Юшченко – 39,87 %. Тъй като нито един от двамата не събира повече от 50 % от гласовете, по закон се налага балотаж. Останалият на трето място Мороз, дава своята подкрепа на балотажа за Юшченко, а лидерката на Прогресивната социалистическа партия [[Наталия Витренко]], която печели 1,53 %, подкрепя Янукович. Той от своя страна се надява на помощта на Петро Симоненко, но не я получава.<ref>Ukrainiустафа Найем, "[http://focus.in.ua/Default.aspx?p=article&id=11201 С Президентом на „вы“]", ''Фокус'', 2 April 2007, №13</ref>{{Dead link}}.

Кампанията на Юшченко публично призовава за протести в деня на изборите, 21 ноември 2004 г. Започвайки от следващия ден, протестите започват в много градове от Украйна, като най-големият е на Площада на независимостта в [[Киев]], където се събират около 500 000 души.<ref name=NYT20041126>Veronica Khokhlova, [http://select.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F30A1FFE395A0C758EDDA80994DC404482 New Kids On the Bloc], ''[[The New York Times]]'', 26 November 2004</ref>. Протестното движение продължава към украинския парламент, а много от участниците носят оранжеви флагове или са облечени с оранжеви дрехи.

Местните съвети в [[Киев]], [[Лвов]] и няколко други града<ref>Kamil Tchorek, [http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/article395652.ece Protest grows in western city], ''[[The Times]]'', 26 November 2004</ref> официално отхвърлят легитимността на вота, а Юшченко дава символична клетва за встъпване в длъжност.<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/4198957.stm Yushchenko takes reins in Ukraine]. BBC NEWS. 23 януари 2005.</ref> „Клетвата“ е дадена в полупразната зала на парламента, в която присъстват само поддръжници на Юшченко и липсва нужният кворум. Въпреки че това действие е нелегитимно пред закона, то е важен символичен жест, който ясно показва, че Юшченко не приема компрометираните резултати от изборите. Най-радикалните му поддръжници настояват дори за по-драстични действия. В отговор, опонентите на Юшченко го обвиняват в даване на незаконна клетва, като дори някои представители на оранжевата коалиция не са съгласни с този акт. Много анализатори на събитията твърдят, че клетвата на Юшченко, ще радикализира допълнително нарастващата политическа криза.

По същото време местните власти на много места в Източна и Южна Украйна, бастионите[[бастион]]ите на Янукович, дават ясни сигнали, че са готови да се отцепят от държавата, ако не бъде призната победата на премиера. В цяла Източна Украйна започват протести в подкрепа на Янукович, като много от поддръжниците му там пътуват и до Киев. В столицата проправителствените протести са значително по-малки в сравнение с тези, които са в подкрепа на Юшченко. Ситуацията няма прецедент в историята на Украйна. Според някои изчисления в най-студените дни от зимата, по улиците на Киев се събират повече от 1 000 000 души.<ref>USAID Report [http://www.usaid.gov/our_work/democracy_and_governance/publications/pdfs/democracy_rising.pdf Democracy Rising (PDF)]</ref>

Първоначално Юшченко започва преговори с президента Кучма, в опит да бъде овладяна ситуацията, но тези преговори се провалят още на 24 ноември. През това време Янукович официално е обявен за победител от [[ЦИК]], която също е обвинена в манипулации на вота в полза на премиера. На следващия ден след обявяването на официалните резултати, Юшченко излиза пред свои избиратели и ги призовава да започнат протести и стачки, с цел да парализират правителството и да го принудят да признае загубата си. Той също така обявява и създаването на Комитет за национално спасение.

На 3 декември Конституционният съд решава, че поради големият мащаб на електоралните измами, е невъзможно да бъде обявен официален победител от изборите. Следователно те трябва да бъдат обявени за невалидни. В резултат на това решение на съда, е обявена дата за прегласуване на балотажа за 26 декември 2004 г.<ref name=Supr>Supreme Court of Ukraine decision regarding the annulment of 21 November vote. [http://www.skubi.net/ukraine/findings.html Full text in Ukrainian] and [http://www.skubi.net/ukraine/findings.html Summary in English]</ref> Юшченко приема това за своя победа, докато Янукович предпочита прегласуване на целите избори, а не само на балотажа, в случай, че не му бъде призната победата от [[Конституционен съд|Конституционния съд]]. На 8 декември парламентът изменя някои от изборните закони, за да осигури законова рамка за прегласуването.

През 2009 г. Янукович заявява, че въпреки законната му победа да е „отнета“, той приема това, за да не се стига до кръвопролития. „Аз:
{{цитат|''Аз не исках майките да губят децата си, а жените, техните съпрузи. Не исках да видя мъртви тела да плуват в р. [[Днепър]]. Не исках да приема властта, посредством кръвопролития''.“<ref>[http://www.interfax.com.ua/eng/main/26340/ Yanukovych says presidential election scenario of 2004 won't be repeated in 2010], [[Interfax-Ukraine]] (27 November 2009)</ref>|}}

На 26 декември се осъществява прегласуването по решение на Конституционния съд на Украйна. Взети са засилени мерки за сигурност в присъствието на множество международни и местни наблюдатели. Предварителните резултати, обявени от ЦИК на 28 декември показват победа на Юшченко с 51,99 %, срещу 44,20 % за Янукович, което показва промяна на вота с +5,39 % за Юшченко и -5,27 % за Янукович в сравнение с изборите от ноември.<ref>„Results of Voting in Ukraine Presidential Elections 2004“, [http://www.cvk.gov.ua/pls/vp2004/wp0011e Central Election Commission of Ukraine].</ref> Синият лагер ожесточено оспорва резултатите пред Конституционния съд и ЦИК. И двете институции, обаче отхвърлят протестите.<ref name="BBC">"[http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/4061253.stm Timeline: Battle for Ukraine]". BBC NEWS, 23 януари 2005.</ref> На 10 януари ЦИК официално обявява Виктор Юшченко за победител в изборите.<ref name="BBC">"[http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/4061253.stm Timeline: Battle for Ukraine]". BBC NEWS, 23 януари 2005.</ref> сС официални резултати, разминаващи се с 0,01 % от предварителните. На 23 януари Юшченко официално дава своята клетва за встъпване в длъжност пред парламента. След това повтаря клетвата си и на Площада на независимостта пред стотици хиляди привърженици.<ref>Finn, Peter. "[http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/articles/A30051-2005Jan23.html In a Final Triumph, Ukrainian Sworn In]". ''Washington Post'', 24 януари 2005.</ref> Това се счита и за краят на Оранжевата революция.<ref>Ukraine: A History [http://books.google.com/books?id=ktyM07I9HXwC&pg=PT602&lpg=PT602&dq=23+january+Orange+Revolution+to+its+peaceful+conclusion.&source=bl&ots=y5UbC2YMV7&sig=vPH11TDPiIe5Zy_LQhC3VlJvFjs&hl=nl&sa=X&ei=g0A5UcLvNoHcOaK9gfgM&ved=0CEQQ6AEwAw 4th Edition] by [[Orest Subtelny]], [[University of Toronto Press]], 2009, ISBN 1442609915</ref>

Всяко от протестните движения включва и активното участие на студентски движения. Най-известното от тях е Отпор, което е с основна заслуга за издигането на [[Воислав Кощуница]]. В Грузия участие взема подобно движение, наречено Крама. В Украйна студентската организация, която участва най-активно издига слоганът Пора! (Време е!). Председателят на грузинският комитет по отбраната и сигурността Дживи Таргамадзе, както и някои членове на Кмара, дават консултации на украинските опозиционни лидери относно техниките за ненасилствена борба. Някои грузински рок групи, които по-рано са подкрепяли Революцията на розите, през 2004 г. организират концерт в подкрепа на Оранжевата революция, в центъра на Киев.<ref>[http://www.eurasianet.org/departments/insight/articles/eav113004.shtml States in Caucasus, Central Asia closely monitor developments in Ukraine.] ''Eurasia Insight''. 30 November 2004.</ref>.

Активисти на всяко едно от тези движения са били финансирани и обучавани на политическа организация и ненасилствени методи на съпротива от редица западни правителствени и неправителствени организации. Според [[Гардиан|Гардиън]], тези организации включват [[Държавния департамент на САЩ]] и Агенцията за международно развитие на САЩ, както и Националния демократичен институт за международни отношения, Международния републикански институт и фондацията „Отворено общество“ на [[Джордж Сорос]].<ref>Diuk, Nadia. "[http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/articles/A34008-2004Dec3.html In Ukraine, Homegrown Freedom]." ''Washington Post'', 4 December 2004.</ref>.

Бившият президент [[Леонид Кучма]] открито обвинява [[руският олигарх]] [[Борис Березовски]] във финансиране на кампанията на Виктор Юшченко и изнася копия от документи, показващи парични трансфери от компании на Березовски към компании, контролирани от приближени на Юшченко .<ref name="TJTBmonOR">[http://www.jamestown.org/single/?no_cache=1&tx_ttnews%5Btt_news%5D=30872 DID BEREZOVSKY FINANCE UKRAINE'S ORANGE REVOLUTION?], [[The Jamestown Foundation]] (19 September 2005)</ref>. Юшченко отрича неговата кампания да е била финансирана от Борис Березовски. Руският олигарх потвърждава, че е имал срещи с приближени на Юшченко в [[Лондон]], преди началото на кампанията, и че е превелнаправил преводи на големи суми. Според украинското законодателство, финансирането на политически кампании от граждани на чужди държави е незаконно.<ref>[http://lenta.ru/articles/2005/09/15/money/ Lenta.Ru: Пан Березовский вершит историю Украины]</ref>. През ноември 2005 г. олигархът заплашва, че ще съди приближените на Юшченко, ако публично не се извинят и не признаят, че са приели парите.<ref>[http://www.independent.co.uk/news/world/europe/berezovsky-funded-revolution-514948.html Berezovsky 'funded revolution'], [[The Independent]] (12 November 2005)</ref>. Според поредицата на [[Би Би Си]] „''Руските кръстници''“'',''<ref>{{cite web |year=2005 |title=The Russian Godfathers, episode 1 |type=TV documentary |url=http://documentarystorm.com/russian-godfathers/ |accessdate=28 март 2013 |deadurl=no |minutes=17 |publisher=[[BBC]] |people=Kent, Nicolas (Executive producer) |location=London, Riga, Kiev |quote=In secret, Boris is pouring millions into sustaining the spontaneous demonstrations in Kiev. He is also in daily contact with the key opposition leaders. }}</ref>, Березовски излива милиони долари в поддържането на спонтанните протести и всекидневно е в контакт с опозиционните лидери. След смъртта на Березовски през март 2013 г., неговият приятел Андрей Некрасов, заявява, че олигархът е основен спонсор на Оранжевата революция.<ref>{{Cite journal |title=Tuttava IS:lle: Berezovski oli yhä kiinnostunut haastamaan Putinin |journal=[[Ilta-Sanomat]] |date=26 март 2013 |author=Paananen, Arja |url=http://www.iltasanomat.fi/ulkomaat/art-1288551375607.html |език=fi |laysummary=http://annatubten.livejournal.com/193397.html |laysource=Summary and translation into Russian by Anna Kislichenko |laydate=27 март 2013}}</ref>

От друга страна участието на руското правителство, начело с президента [[Путин]], е много по-директно и ясно изразено на страната на Янукович. Степента на участие е обект на много спорове, ясни са единствено срещите на най-високо равнище между Путин, Кучма и Янукович преди и по време на изборите. Украинският премиер е явно подкрепян и получава благоприятен медиен комфорт от руските медии. Той също така е заобиколен и от множество руски консултанти, за които се знае, че са свързани с [[Кремъл]].

По време на протестите, [[интернет]] технологиите в Украйна, (улеснено от новинарски сайтове, които публикуват записите от „Кучмагейт“) са неизменна част от стратегията на оранжевите. Смята се, че Оранжевата революция е първият случай на интернет организирани масови протести.<ref>McFaul, Michael. „Transitions from Postcommunism.“ Journal of Democracy 16, no. 3 (2005): pg. 12.</ref> Анализаторите смятат, че интернета и [[Мобилни телефони|мобилните телефони]] позволяват на алтернативните медии да процъфтят, без да има наложена [[цензура]] или контрол от правителство. Продемократични движения (като Пора!) по време на протестите успяват да използват активно мобилни телефони и интернет връзка, за да координират своите действия.<ref>Goldstein, Joshua. (2007) The Role of Digital Networked Technologies in the Ukrainian Orange Revolution. Berkman Center Research Publication. Pg 14</ref><ref>Kalil, Thomas. (2008) Harnessing the Mobile Revolution. The New Policy Institute. Pg 14</ref>

Една от последиците от Оранжевата революция са промените в [[конституцията]], които прехвърлят власт от президента[[президент]]а към парламента[[парламент]]а. Промените са приети от партията на Мороз и комунистите и влизат в сила след парламентарните избори от 2006 г., които са спечелени от Партията на регионите на Янукович. След тези избори, бившият президент формира коалиционно правителство заедно със социалистите[[социалист]]ите и комунистите. В резултат на това Виктор Юшченко вече трябва да се противопоставя на сдобилия се с нови правомощия министър-председател – Янукович. През 2007 г., след няколкомесечна борба, президентът успява да свали коалиционното правителство и да разпусне парламента. Провеждат се нови избори, които отново се печелят от партията на Янукович, но този път със съвсем малка преднина пред оранжевите партии на Тимошенко и Юшченко. Янукович не успява да събере мнозинство за парламент, което автоматично води до коалиционно правителство между партиите на Тимошенко и Юшченко. Министър-председател става [[Юлия Тимошенко]].

== Президентски избори – 2010 г. ==

В края на 2009 г. Административният съд на Украйна забранява всякакви демонстрации от 9 януари до 10 февруари 2010 г. на Площада на независимостта в Киев. Това е продиктувано след молба на кмета на столицата, за да бъдат избегнати „нестандартни ситуации“ по време и след края на президентските избори през 2010 г. Изборите са кулминацията на политическото падение на Юшченко, започнало след революцията. Действащият президент печели само 5,5 % от гласовете.<ref>{{икона|uk}}[http://www.cvk.gov.ua/vp2010/wp320pt00_t001f01=700pt001f01=700pplace=1.html Central Election Commission Candidate Results], [[CEC Ukraine]]. 19 януари 2010.</ref> „Украйна е европейска демократична държава. Това е свободна нация на свободни хора“.<ref>[http://www.europarussia.com/posts/755 Ukraine. Farewell to the Orange Revolution], [[EuropaRussia]]. 19 януари 2010.</ref> Според него загубата му на изборите е най-голямото постижение на Оранжевата революция.

След вота, за победител е обявен Виктор Янукович. Някои от неговите поддръжници наричат тази победа „краят на оранжевия кошмар“.<ref>[http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/8508276.stm Ukraine election: Yanukovych urges Tymoshenko to quit], BBC News, 10 February 2010, 13:23 GMT</ref>. Веднага след встъпването си в длъжност, „новият-стар“ президент обещава, че ще „изчисти отломките на недоразуменията и проблемите, появили се след Оранжевата революция“.<ref>[http://www.kyivpost.com/news/nation/detail/59193/ Yanukovych appeals to the nation, asks Tymoshenko to step down], [[Kyiv Post]] (10 February 2010)</ref> Според влиятелния представител на Партията на регионите на Янукович, [[Ринат Ахметов]], идеалите на Оранжевата революция възтържествуват на изборите от 2010 г. „Имаше честни, независими и демократични избори. Целият свят го призна, а международните наблюдатели го потвърдиха. Именно затова идеалите на Оранжевата революция възтържествувахавъзтържествуваха“.“<ref>[http://www.kyivpost.com/news/politics/detail/60518 Akhmetov: Ideals of 'Orange Revolution' won at election in 2010], [[Kyiv Post]] (26 февруари 2010)</ref> Според [[Юлия Тимошенко]] изборите от 2010 г. са „изпусната възможност за Украйна да стане достоен член на европейското семейство и да сложи край на олигархията“.<ref>[http://www.tymoshenko.ua/en/article/ea5wzazv Yulia Tymoshenko’s address to the people of Ukraine], Yulia Tymoshenko official website (22 February 2010)</ref>.

През 2005 г. президентът Виктор Юшченко издава указ, с който обявява 22 ноември (първият ден на протестите " за неофициален празник – „Денят на свободата“. <ref>[http://en.for-ua.com/analytics/2011/11/23/151355.html Day of Freedom: here comes the end to revolutions], [[ForUm]] (23 November 2011)</ref> През 2011 г. президента Янукович слива този празник с Деня на обединението на 22 януари.<ref>[http://www.kyivpost.com/news/nation/detail/119839/ Yanukovych signs decree on new holiday replacing Ukrainian Independence Day], [[Kyiv Post]] (30 December 2011)</ref><ref name=ZIK30122011>[http://zik.ua/en/news/2011/12/31/326863 Yanukovych cancels Freedom Day on 22 Nov.], [[Z I K]] (31 December 2011)</ref><ref>[http://eng.obozrevatel.com/politics/yanukovych-abolishes-day-of-liberty-on-november-22.htm Yanukovych abolishes Day of Liberty on 22 November], „Observer“ (30 December 2011)</ref>

Президентът на Русия Владимир Путин нарича организаторите на антиправителствените протести от декември 2011 г. „бивши съветници на Юшченко“.