Старинен Пловдив: Разлика между версии

}}

 

 

== История ==

{{основна|История на Пловдив}}

Пловдив е един от най-старите градове в [[Европа]]&nbsp;– по-стар от [[Рим]] и [[Атина]], съвременник на [[Троя]] и [[Микена]]. Градът се заражда през IV хил. пр.н.е. върху пловдивското трихълмие, когато траките създават първото селище на [[Небет тепе]].<ref name="detev">Детев П., Известия на музейте в Южна България т. 1 (Bulletin des musees de la Bulgarie du sud), 1975 г., с.27, [http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?ukaz=DISP&id=0955075541846121&rec=11&sid=2 ISSN 0204&nbsp;– 4072]</ref> През IV век пр. Хр. е завладяно от [[Филип Македонски]], който го прекръства на Филипопол, популярно в древния свят. По-късно траките си връщат властта над града, но след серия от битки, през I в. той попада под римска власт. След включването на тракийските земи в пределите на [[Римската империя]] градът е избран за административен център на обявената през 46 г. римска провинция Тракия. Заради стратегическото разположение на градския акропол върху трите хълма римляните го наричали Тримонциум (т.е. „градът на трите хълма“). Римската епоха (II-IV в.) е своеобразен „[[Златен век (история)|златен век]]“ в развитието на античния град. Археологическите проучвания са разкрили останки от някогашните бляскави обществени сгради, част от които се намират в Стария град: красив амфитеатър, внушителни крепостни стени, езически храмове, акведукти, аристократични домове.

 

=== Археологически комплекс Небет тепе ===

{{основна|Небет тепе}}

На Небет тепе се намират останки на първото [[Праистория|праисторическо]] поселение на Трихълмието, датирано към [[енеолит]]а. През [[12 век пр.н.е.|XII в. пр.н.е.]] прераства в [[Траки|древнотракийския]] град Евмолпия&nbsp;– един от първите [[град]]ски центрове в [[Югоизточна Европа]]. Разкритите здрави крепостни стени, ограждащи [[светилище]] и аристократичен [[дворец]], са основните компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да е спойка, с големи [[сиенит]]ни блокове, в т.нар. [[циклопски градеж]].

 

=== Античен театър ===

{{основна|Античен театър (Пловдив)}}

Един от най-ценните паметници на богатото археологическо наследство на древния град. Античният театър е най-голямо постижение в областта на реставрацията на паметниците от античността в България.

 

=== Хисар Капия ===

{{основна|Хисар капия}}

Хисар капия е порта през древните крепостни стени на Филипопол. Тя датира от 11&nbsp;– 13 в., но основите са от римско време. Портата е била сред трите входа (заедно със северния и южния) към Трихълмието. По време на Османската империя възрожденски къщи са вграждани в останките на старите крепостни стени.

 

=== Източна порта на Филипопол ===

{{основна|Източна порта на Филипопол }}

Източната порта на Филипопол е една от входно-изходните артерии на античен Пловдив. През нея се е осъществявала основната връзка между Филипопол и Византион. Предполага се, че тя е изградена през II век по времето на Император [[Адриан (император)|Адриан]] и е основно реконструирана през IV век. Комплексът около портата е открит и разкопан през 70-те години на ХХ век. Руините ѝ лежат в североизточното подножие на Стария град.

 

В непосредствена близост до [[Античен театър (Пловдив)|Античния театър]] се намира основната сграда на [[Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство|Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство]] (основана през 1964 г.). Историческата сграда на Основно училище „Гео Милев“ (основано през 1906 г.) се издига на югоизточния скат на [[Джамбаз тепе]], до пл. „Възраждане“. В центъра на Стария град се намира целодневна [[детска градина]] „Щурче“.

 

 

[[Читалище]] „Възраждане“&nbsp;– първото в Пловдив, основано на 16 (28) февруари [[1869]] г.&nbsp;– също се намира в Стария град.

* паметна плоча на Рада пловдивска мъченица – на оградата на църква „Света Неделя“

* паметна плоча на доктор [[Стоян Чомаков]] – на къща д-р Стоян Чомаков, ул. „Съборна“ №18

* паметник на [[Пейо Яворов]] – пред входа на Арменска апостолическа църква „Сурп Кеворк“

* паметник на [[Сашо Сладура]] – пред една от сградите на [[Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство]]

 

==== Международен фестивал на камерната музика ====

 

==== Международен музикален фестивал „Античен театър“ ====

През [[1956]] г. Старият Пловдив е обявен за архитектурно-исторически [[резерват]], а през [[1979]] г. получава златен европейски медал за опазване на [[Паметник|паметниците]] от миналото. Спогодба между България и ЮНЕСКО, подписана през [[2004]] г., определя статута на резервата „Старинен Пловдив“ като част от допълнителния списък на обектите на [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|световното културно и природно наследство]] на [[ЮНЕСКО]]. <ref>{{cite web | year = 2004 | url = http://whc.unesco.org/en/tentativelists/1948/ | title = UNESCO: The Ancient Plovdiv | work = UNESCO | accessdate = 9 юни | accessyear = 2010}}</ref> <ref>{{cite web | year = 2004 | url = http://sic.mfa.government.bg/?act=content&rec=951 | title = Спогодба с ЮНЕСКО за „Старинен Пловдив“ | work = Културен институт на Република България | accessdate = 9 юни | accessyear = 2010}}</ref>

 

 

Обявеният през [[2007]] г. проект „Централ Пловдив“, предвиждащ построяване на хотел, търговски център, висока 55 м [[кула]] с 2 панорамни [[асансьор]]а и висящ [[мост]] към Южното подножие на Стария град предизвиква противоречиви реакции и протести, включително създаване на [[Фейсбук]] групата „Да спрем проекта за „Централ-Пловдив““. <ref>{{cite web | year = 2009 | url = http://www.facebook.com/group.php?gid=107470052615364 | title = Да спрем проекта за „Централ-Пловдив“ | work = Facebook | accessdate = 9 юни | accessyear = 2010}}</ref>