Фалун Гонг: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
added some minor words , like variant of the proper Chinese pronouncement. Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 1:
[[Файл:Falun Gong Logo.svg|мини|Емблема на Фалун Гонг.]]
'''Фалун Гонг''' ({{Lang-zh-tsp|法輪功|法轮功|Fǎlún Gōng}}) или '''Фалун Дафа''' ({{Lang-zh-tsp|法輪大法|法轮大法|Fǎlún dàfǎ}}; буквално: „Практика на колелото на закона“ или „Велик път на колелото на закона“) е китайска духовна практика, която съчетава медитация и ''чигонг (цигун, ци гун)'' упражнения с морална философия, основана върху принципите истинност, доброта и търпение (китайски: 真, 善, 忍). Практиката поставя ударение на нравствеността и развиването на добродетели. Причислява се към ''чигонг'' (ци гун) практиките от Буда школата, въпреки че ученията ѝ включват също елементи от Дао школата. Чрез висока нравственост и медитация, практикуващите Фалун Гонг се стремят да елиминират привързаности, като в резултат постигнат духовно просветление.
Фалун Гонг започва да се преподава публично в североизточен Китай през 1992 г. от Ли Хонгджъ. Появява се в края на т.н. „''чигонг'' бум“ в Китай – период, през който подобни медитативни практики, упражнения, включващи бавни движения и контролирано дишане, бързо се разпространяват. Фалун Дафа се различава от другите ''чигонг (ци гун)'' практики по това, че не изисква формално членство или плащането на такси, няма ежедневни ритуали на поклонение и поставя ударение върху морала и теологичната природа на учението. Западните академици описват Фалун Гонг като ''чигонг'' дисциплина, „духовно движение“, „култивационна система“ в традицията на китайската древност или като форма на китайската религия.
Въпреки че практиката първоначално се радва на значителна подкрепа от страна на китайските официални власти от средата до към края на 90-те години, комунистическата партия и обществените организации за сигурност все по-често започват да гледат на Фалун Гонг като потенциална заплаха поради неговия размер, независимост от държавата и духовни учения. До 1999 г. правителствената оценка за броя на практикуващите Фалун Гонг е около 70 млн.<ref name=Faison/> Напрежението достига връхната си точка през април 1999 г., когато над 10 000 практикуващи Фалун Гонг се събират мирно близо до централната правителствена сграда в Пекин, за да поискат признаване на правата си и свобода от държавна намеса. Тази демонстрация е широко разглеждана като катализатор на последващото преследване.
Ред 14:
Фалун Гонг най-често се идентифицира с ''чигонг'' движението в Китай. ''чигонг'' е съвременен термин, който се отнася до различни практики, включващи бавни движения, медитация и регулирано дишане. Упражнения, подобни на ''чигонг'', са били практикувани от будистки монаси, майстори даоисти по бойни изкуства и конфуциански учени като средство за духовно, морално и физическо усъвършенстване.<ref name=Palmer>{{cite book|author=David Palmer|url=https://books.google.com/books?id=RXeuibmD2dsC&lpg=PR7&dq=Qigong%20fever%3A%20body%2C%20science%2C%20and%20utopia%20in%20China%20-%20Page%20241&pg=PP1#v=onepage&q=|title=Qigong Fever: Body, Science and Utopia in China|location=New York|publisher=Cambridge University Press|year=2007|isbn=0-231-14066-5}}</ref>
Съвременното движение на ''чигонг'' се появява в началото на 50-те години, когато комунистическите кадри приемат техниките като начин за подобряване на здравето.<ref name=Palmer/> Новият термин „''чигонг''“ е конструиран така, че да избягва обвързването с религиозни практики, които са склонни да бъдат означени като „феодално суеверие“ и преследвани по време на епохата на Мао.<ref name=Palmer/><ref name=Ownby2000>David Ownby, [http://www.ruf.rice.edu/~tnchina/commentary/ownby1000.html "Falungong as a Cultural Revitalization Movement: An Historian Looks at Contemporary China"], Talk Given at Rice University, 20 октомври 2000.</ref> Ранните практикуващи ''чигонг'' избягват религиозните нюанси и разглеждат ''чигонг'' главно като клон на китайската медицина. В края на 70-те години китайските учени твърдят, че са открили материалното съществуване на Чи енергията, която ''чигонг'' се опитва да използва.<ref name="Ownbyfuture">David Ownby, ''[https://books.google.com/books?id=Bwqkwx4SWS0C&printsec=frontcover&dq=ownby+falun&client=firefox-a&cd=1#v=onepage&q=&f=false Falun Gong and the Future of China],'' (Oxford University Press, 2008), ISBN 978-0-19-532905-6.</ref> В духовния вакуум на епохата след Мао десетки милиони, предимно възрастни китайски граждани и хора от градовете, започват да практикуват ''чигонг''<ref>Benjamin Penny, „Qigong, Daoism and Science: some contexts for the qigong boom,“ in M. Lee and A.D. Syrokomla-Stefanowska (eds.), Modernisation of the Chinese Past (Sydney: Wild Peopy, 1993), pp 166 – 179</ref><ref name=Gunde>Richard Gunde,"Culture and Customs of China," (Westport, CT: Greenwood Publishing Group, 2002).</ref><ref>Nancy Chen. „Breathing spaces: qigong, psychiatry, and healing in China“, (New York, NY: Columbia University Press, 2003)</ref> и различни харизматични ''чигонг'' майстори основават свои практики. В определен момент се преподават над 2000 разновидности на ''чигонг''<ref>Zhu Xiaoyang and [[Benjamin Penny]], „The Qigong Boom,“ Chinese Sociology and Anthropology, Vol. 27, No. 1 (1994)</ref>. Държавното китайско общество за научни изследвания на ''чигонг'' (CQRS) е създадено през 1985 г., за да контролира и администрира движението.<ref name="Pennyreligion">[[Benjamin Penny]], "[https://books.google.com/books?id=P6Z6fQ7Fg3QC The Religion of Falun Gong]," (University of Chicago Press, 2012), ISBN 978-0-226-65501-7.</ref> На 13 май 1992 г. Ли Хонгджъ провежда първия си публичен семинар за Фалун Гонг (наричан още Фалун Дафа) в североизточния град Чанчун. В неговата духовна биография се казва, че Ли Хонгджъ е научил методи на „култивационна практика“ от няколко майстори на будистките и даоистки традиции, включително Куан Юе, десетия наследник на Великия закон на Буда школата и учител в школата на Великия път с даоистки псевдоним „Истински даоист от планината Чайгай“. Смята се, че Фалун Дафа е резултат от направена от Майстор Ли реорганизация и записване на ученията, които са му били предадени<ref>Li Hongzhi, [http://media.falundafa.org/media1/media/dafa/eng/mp3/En-1-Lecture.mp3 9-day Lectures in Guangzhou (audio), lecture 1], 1994.</ref>.
Той представя Фалун Гонг като част от „вековна култивационна традиция“<ref name=Ownbyming>{{cite journal|last1=Ownby|first1=David|title=A History for Falun Gong: Popular Religion and the Chinese State Since the Ming Dynasty|journal=Nova Religio|date=2003|volume=6|issue=2|url=http://www.omnilogos.com/2014/12/a-history-for-falun-gong-popular.html}}</ref> и като резултат се опитва да съживи религиозните и духовни елементи на ''чигонг'' практиката, които били отхвърлени в по-ранната комунистическа епоха. Дейвид Палмър пише, че Ли Хонгджъ „предефинира метода си, като си поставя съвсем различни цели от ''чигонг'': целта на практиката не трябва да бъде нито физическото здраве, нито развитието на свръхестествени сили, а да се пречисти сърцето/съзнанието и да се постигне духовно спасение“<ref name=Palmer/>.
Ред 30:
Учението на Фалун Гонг постулира, че човешките същества са изначално добри, дори божествени, но са слезли в този свят на заблуда и страдание, след като са развили егоизъм и са натрупали карма<ref name=ZF/><ref name=":0">Benjamin Penny, „The Religion of Falun Gong,“ p 135.</ref><ref>David Ownby, ''Falun Gong and the Future of China,'' pp 103 – 105.</ref>. За да се завърнат отново към първоначалната си същност, практикуващите Фалун Гонг трябва да се асимилират с характеристиката на истина, доброта и търпение, да се освободят от „привързаности и желания“ и да понасят страдания, за да изплатят карма<ref name=Pennyreligion/><ref name=ZF/><ref>David Ownby, ''Falun Gong and the Future of China,'' p 93. Quote: "One finds few lists of do's and don'ts in Li's writings, nor are there sophisticated ethical discussions. Instead, followers are advised to rid themselves of unnecessary „attachments“, to do what they know is right, and hence to return to „the origin“, to their „original self“.</ref>. Крайната цел на практиката е просветление или духовно съвършенство (yuanman) и освобождаване от цикъла на прераждането, познат в будистката традиция като самсара<ref name=ZF/><ref>Benjamin Penny, „The Religion of Falun Gong,“ p 213.</ref>.
Традиционната китайска културна мисъл и модерността са две насоки в учението на Ли Хонгджъ. Във Фалун Гонг отекват традиционните китайски убеждения, че хората са свързани с вселената чрез ума и тялото, а Ли се опитва да предизвика „общоприетите нагласи“ за природата и генезиса на вселената, времепространството и човешкото тяло<ref name="Schechter">Danny Schechter, [https://books.google.com/books?id=v20J18hL1MAC&printsec=frontcover&dq=Danny+Schechter,+Falun+Gong%27s+Challenge+to+China&lr=&client=firefox-a&cd=1#v=onepage&q=&f=false Falun Gong's Challenge to China: Spiritual Practice of 'Evil Cult'?], (New York, NY:[[Akashic Books]], 2000). Hardback ISBN 1-888451-13-0, paperback ISBN 1-888451-27-0</ref><ref name="Chou">Kai-Ti Chou, ''Contemporary Religious Movements in Taiwan: Rhetorics of Persuasion,'' (Lewiston, NY: Edwin Mellen Press, 2008). ISBN 0-7734-5241-9.</ref>. Практиката се основава на мистицизма в Източна Азия и на традиционната китайска медицина, критикува предполагаемо самоналожените граници на съвременната наука, особено еволюцията и разглежда традиционната китайска наука като напълно различна, но също толкова валидна онтологична система<ref name="zhao">Zhao Yuezhi, [https://books.google.com/books?id=tiFY59xGHBkC&pg=PA209&dq=Falun+Gong,+Identity,+and+the+Struggle+over+Meaning+Inside+and+Outside+China&cd=1#v=onepage&q=Falun%20Gong%2C%20Identity%2C%20and%20the%20Struggle%20over%20Meaning%20Inside%20and%20Outside%20China Falun Gong, Identity, and the Struggle over Meaning Inside and Outside China], in „Contesting Media Power: Alternative Media in a Networked World,“ Nick Couldry and James Curran (ed.), (Lanham, MD: Rowman & Littlefield, 2003). ISBN 978-0-7425-2385-2</ref>.
=== Упражнения ===
Ред 92:
През 1993 г. изследователското дружество Фалун Дафа, базирано в Пекин, е прието като клон на Държавното китайско ''чигонг'' изследователско дружество (CQRS), което надзирава работата на администрацията на различните школи по ''чигонг'' в страната и спонсорира дейности и семинари. Съгласно изискванията на CQRS Фалун Гонг е организиран в национална мрежа от центрове за подпомагане, „главни пунктове“, „клонове“, „направляващи пунктове“ и локални места за практикуване на упражнения, отразяващи структурата на ''чигонг'' обществото или дори на самата комунистическа партия<ref name=Tong/><ref name=McDonald>Kevin McDonald, Global Movements: Action and Culture, 'Healing Movements, embodied subjects', (Hoboken, NJ: Wiley-Blackwell, 2006), pp 142 – 164</ref>. Асистентите на Фалун Гонг са доброволци, които преподават упражнения, организират събития и разпространяват лекцийте на Майстор Ли. Изследователското общество Фалун Дафа предоставя съвети на изучаващите практиката относно медитационните техники, преводачески услуги и координация на практиката в национален мащаб<ref name=Tong/>.
След излизането си от CQRS през 1996 г. Фалун Гонг е подложен на засилен контрол от страна на властите и реагира на това, като приема по-децентрализирана и свободна организационна структура<ref name=porterthesis/>. През 1997 г. Изследователското дружество Фалун Дафа официално е разпуснато, заедно с регионалните „главни пунктове“<ref>James Tong, „An Organizational Analysis of the Falun Gong: Structure, Communications, Financing,“ p 641</ref>. Въпреки това практикуващите продължават да се организират на местно ниво, свързани чрез електронна комуникация, междуличностни организации и групово правене на упражненията<ref name="Tong2009">James Tong, "[https://books.google.com/books?id=PyxCVRB-De8C&pg=PP6&lpg=PP6&dq=james+tong+revenge&source=bl&ots=PAXEUO0lAG&sig=Asclwn4AMZASBTPoy1oo-DtsneA&hl=en&sa=X&ei=bF-FULFdpPbSAaiUgMAM&ved=0CFIQ6AEwCA#v=onepage&q&f=false Revenge of the Forbidden City: The suppression of the Falungong in China, 1999 – 2005]" (New York, NY: Oxford University Press, 2009), ISBN 0-19-537728-1</ref>. Фалун Гонг и китайското правителство са единодушни в твърденията си, че през 1999 г. е имало около 1900 „направляващи пунктове“ и 28 263 места за упражнения на Фалун Гонг, въпреки че си противоречат относно степента на вертикална координация между тези организационни единици.<ref>James Tong, „An Organizational Analysis of the Falun Gong: Structure, Communications, Financing,“ p 642.</ref> В отговор на преследванията, започнали през 1999 г., когато Фалун Гонг е принуден да се прикрие, организационната структура в Китай става още по-неформална, а интернет има предимство като средство за свързване на практикуващите.<ref>Patricia Thornton, „Manufacturing Dissent in Transnational China“, in Popular Protest in China, Kevin J. O'Brien (ed.), (Cambridge, MA: Harvard University Press, 2008).</ref>
След началото на преследването на Фалун Гонг през 1999 г. китайските власти се опитват да представят Фалун Гонг като йерархична и добре финансирана организация. Джеймс Тон пише, че е в интерес на правителството да представи Фалун Гонг като сериозно организиран, за да оправдае репресирането на групата: „Колкото по-организиран можеше да се представи Фалун Гонг, толкова по-оправдана щеше да е репресията от страна на режима в името на социалния ред“<ref>James Tong, „An Organizational Analysis of the Falun Gong: Structure, Communications, Financing,“ p 638.</ref>. Той заключава, че твърденията на партията не съдържат „нито вътрешни, нито външни обосновани доказателства“ и че въпреки арестите и контрола, властите никога не успяват „правдоподобно да отблъснат опровержението на Фалун Гонг“<ref>James Tong, „An Organizational Analysis of the Falun Gong: Structure, Communications, Financing,“ p 657.</ref>.
| |||