Уикипедия

Марк Лициний Крас (младши): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м →‎Литература: Грешки в статичния код: Препратки в препратки редактирано с AWB
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение|Марк Лициний Крас|Марк Лициний Крас (пояснение)|тип=личност}}
'''Марк Лициний Крас (младши)''' ({{lang|la|Mapcus Licinius Crassus}}; * 60 пр.н.е.) е римски пълководец, който през 29–2729-27 г. пр. Хрн.е. провежда мащабна военна кампания в днешните български земи.
 
== Биографични данни ==
 
Сведенията за живота на Марк Лициний Крас (младши) са оскъдни. Син е на [[Марк Лициний Крас (квестор)|Марк Лициний Крас]] ([[Квестор (Древен Рим)|квестор]] 54 пр.н.е. на [[Юлий Цезар]] в [[Галия]]) и [[Цецилия Метела Кретика]] (дъщеря на [[Квинт Цецилий Метел Кретик]]), която е известна с [[Гробница на Цецилия Метела|нейната гробница]] на [[Виа Апиа]]. Внук е на [[триумвир]]а [[Марк Лициний Крас]] и [[Аксия Тертула]].
 
По време на гражданската война 43- – 31 пр. Хрн.е. застава на страната на [[Секст Помпей]] и [[Марк Антоний]], но после преминава в лагера на [[Октавиан Август]]. 39 пр.н.е. се връща в [[Рим]]. [[36 пр.н.е.]] e привърженик на Антоний и управител на провинцията [[Крета и Кирена]].
Малко преди [[Битка при Акциум|Битката при Акциум]] през [[31 пр.н.е.]] се присъединява към Октавиан. Двамата се отличават и са наградени. През [[30 пр.н.е.]] е избран за [[Консул (Древен Рим)|консул]] заедно с Август. Двамата управляват съвместно само половин година. Една от основните външнополитически задачи пред Октавиан Август е присъединяването на източната половина от Балканския полуостров към империята. През [[29 пр.н.е.]] Марк Крас е изпратен като [[проконсул]] с пет легиона и помощни части за римски наместник с изключителни правомощия в [[Македония (провинция)|Македония]] и на Балканите. Убива краля на [[бастарни]]те Делдо и му взема бронята.
През следващите две години, използвайки гр. Скупи ([[Скопие]]) като база, той провежда мащабна военна кампания срещу [[траки]]те и присъединява към империята по-голяма част от днешните български земи. [[Триумф]]алните почести празнува на 4 юли 27 пр.н.е. Исканата от него ''[[spolia opima]]'', която се полага по традиция на успешните римските пълководци, обаче му е отказана от Октавиан Август с аргумента, че победите са заслуга на целия римски народ. Писмени източници за следващите години от живота на Марк Лициний Крас (младши) засега не са открити.
Line 12 ⟶ 11:
Той осиновява [[Марк Лициний Крас Фруги]] (консул 14 пр.н.е.), син на [[Марк Пупий Пизон Фруги]] (претор 44 пр.н.е.). от фамилията [[Калпурнии]]-[[Пизон]].
 
== Походи срещу траките (29 – 27 г. пр. Хрн.е.) ==
Основните източници на информация за походите на Марк Крас в днешните български земи са съчинението “Римска„Римска история”история“ на [[Дион Касий]] (глави 23- – 27 от книга 51) и “Епитом”„Епитом“ на [[Публий Аний Флор]] (глави 26- – 27 от книга 2)▼
 
Скоро след пристигането си в Македония Крас намира подходящ повод за започване на настъплението. Зимата на 29 г. пр. Хрн.е. е изключително сурова и Дунав замръзва. [[Бастарни]]те заедно със семействата си и цялата покъщнина преминават реката. Достигнат до кюстендилското поле, обитавано от тракийското племе [[дентелети]] и започват да плячкосват. Ситос, слепият цар на дентелетите, се обръща за помощ към римляните. Това е добре дошло за Крас. Той се обявява за защитник на дентелетите, прогонва бастарните и започва да ги преследва по долините на [[Тимок]] и [[Нишава]]. Съпротивата на обитаващото този регион тракийско племе [[трибали]] забавя придвижването му и бастарните успяват да се изплъзнат. През пролетта и лятото на 29 г. пр. Хрн.е. Марк Крас е зает с подчиняването на трибалите, чиито владения на изток стигат до р. [[Искър]]. Междувременно, римските съгледвачи откриват лагера на бастарните близо до мястото, където [[Цибрица]] се влива в [[Дунав]]. В последвалото сражение бастарните са почти напълно унищожени, а Марк Крас убива техния вожд Делдо в пряк двубой. Съпротивата на трибалите обаче продължава и Крас решава да не рискува да остане в техните земи и се оттегля за зимуване в Македония като пътьом завладява земите на своите съюзници, дентелетите. При оттеглянето си римските войски понасят големи загуби, преминавайки през земите на [[серди]]те (дн. Софийско поле) и [[меди]]те (долината на [[Струма]] в района на [[Кресна]]).▼
▲Основните източници на информация за походите на Марк Крас в днешните български земи са съчинението “Римска история” на [[Дион Касий]] (глави 23-27 от книга 51) и “Епитом” на [[Публий Аний Флор]] (глави 26-27 от книга 2)
 
През пролетта на 28 г. пр. Хрн.е. Марк Крас започва нов поход на север, планомерно и жестоко подавяйки всякаква съпротива по пътя си. Ръцете на пленените тракийски воини се отсичат. Пленените тракийски вождове обаче се подкупват с дарове и се освобождават. Тази тактика бързо дава резултат. Сердите и медите са покорени, сломена е съпротивата на трибалите и Крас се насочва на изток срещу [[гети]]те. Задачата му е облекчена от постоянните вражди между гетските вождове. Пратеници на Крас сключват договор с Ролес, владетел на земите около [[Дуросторум]] ([[Силистра]]). С негова помощ последователно са победени гетските царе Дапикс и Зиракс. Гръцките [[полис]]и по Северното Черноморие, изтощени и разорени след нашествието на [[даки]]те начело с [[Биребиста]], доброволно признават римската власт.▼
▲Скоро след пристигането си в Македония Крас намира подходящ повод за започване на настъплението. Зимата на 29 г. пр. Хр. е изключително сурова и Дунав замръзва. [[Бастарни]]те заедно със семействата си и цялата покъщнина преминават реката. Достигнат до кюстендилското поле, обитавано от тракийското племе [[дентелети]] и започват да плячкосват. Ситос, слепият цар на дентелетите, се обръща за помощ към римляните. Това е добре дошло за Крас. Той се обявява за защитник на дентелетите, прогонва бастарните и започва да ги преследва по долините на [[Тимок]] и [[Нишава]]. Съпротивата на обитаващото този регион тракийско племе [[трибали]] забавя придвижването му и бастарните успяват да се изплъзнат. През пролетта и лятото на 29 г. пр. Хр. Марк Крас е зает с подчиняването на трибалите, чиито владения на изток стигат до р. [[Искър]]. Междувременно, римските съгледвачи откриват лагера на бастарните близо до мястото, където [[Цибрица]] се влива в [[Дунав]]. В последвалото сражение бастарните са почти напълно унищожени, а Марк Крас убива техния вожд Делдо в пряк двубой. Съпротивата на трибалите обаче продължава и Крас решава да не рискува да остане в техните земи и се оттегля за зимуване в Македония като пътьом завладява земите на своите съюзници, дентелетите. При оттеглянето си римските войски понасят големи загуби, преминавайки през земите на [[серди]]те (дн. Софийско поле) и [[меди]]те (долината на [[Струма]] в района на [[Кресна]]).
 
▲През пролетта на 28 г. пр. Хр. Марк Крас започва нов поход на север, планомерно и жестоко подавяйки всякаква съпротива по пътя си. Ръцете на пленените тракийски воини се отсичат. Пленените тракийски вождове обаче се подкупват с дарове и се освобождават. Тази тактика бързо дава резултат. Сердите и медите са покорени, сломена е съпротивата на трибалите и Крас се насочва на изток срещу [[гети]]те. Задачата му е облекчена от постоянните вражди между гетските вождове. Пратеници на Крас сключват договор с Ролес, владетел на земите около [[Дуросторум]] ([[Силистра]]). С негова помощ последователно са победени гетските царе Дапикс и Зиракс. Гръцките [[полис]]и по Северното Черноморие, изтощени и разорени след нашествието на [[даки]]те начело с [[Биребиста]], доброволно признават римската власт.
 
През следващата година Марк Крас се насочва южно от [[Стара планина]], където римските васали, [[одриси]]те, постоянно враждували с [[беси]]те. Крас напада бесите и оплячкосва тяхното главно светилище – храмът на [[Дионис]], а богатствата дава на одрисите, с което още повече изостря враждата между тези тракийски племена.
 
В резултат от походите на Марк Лициний Крас (младши) през 29–2729 – 27 г. пр. Хрн.е. към империята е присъединена голяма част от днешните български земи – Кюстендилско, Софийско, Северна България до крепостта Димум ([[Белене]]). Земите източно от Димум са предадени във владение на васалното [[Одриско царство]]. Римският съюзник, цар Ролес, получава днешна Добруджа. Тракийската общност претърпява големи загуби в жива сила и е изтощена. В следващите няколко десетилетия всички тракийски племена постепенно преминават под римска власт.
 
== Любопитно ==
В “Епитом”„Епитом“ на Публий Аний Флор е описан следният епизод. При обсадата на една трибалска крепост, тракийският вожд пита римляните:{{Br}}▼
 
-– Кои сте вие?{{Br}}▼
▲В “Епитом” на Публий Аний Флор е описан следният епизод. При обсадата на една трибалска крепост, тракийският вожд пита римляните:{{Br}}
-– Господарите на света – отговаря му Марк Крас.{{Br}}▼
▲- Кои сте вие?{{Br}}
-– Ще бъдете такива, само ако ни победите – репликират го траките.{{Br}}▼
▲- Господарите на света – отговаря му Марк Крас.{{Br}}
Този сюжет, пренесен в друг исторически период и друго географско място, е използван в началните кадри на мащабната френско-румънска кинопродукция “Даки”„Даки“ (1966).▼
▲- Ще бъдете такива, само ако ни победите – репликират го траките.{{Br}}
▲Този сюжет, пренесен в друг исторически период и друго географско място, е използван в началните кадри на мащабната френско-румънска кинопродукция “Даки” (1966)
 
== Литература ==
* Иванов, Румен, ''Римска Мизия,'' изд. “Летера”„Летера“, 2008 г., ISBN 97895451679599789 545 167 959
* Теофилов, Румен, ''Римски градове в България,'' изд. “Български„Български бестселър”бестселър“, 2008 г., ISBN 97895446307209789 544 630 720
* Златковская, Т. Д., ''Мёзия в I – II веках нашей эры'', М.,1959.
* {{икона|en}} [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/51*.html Дион Касий, ''Римска история'', книга 51]
* {{икона|en}} [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Florus/Epitome/2H*.html#XXVI Публий Аний Флор, ''Епитом'', книга 2]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Марк_Лициний_Крас_(младши)“.