Базилика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: тире (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 22:
Първите черкви, специално построени за християнски богослужения, съответстват по своя архитектурен облик на римските базилики, като една причините е, че този тип сгради осигуряват големи покрити и със сравнително добра видимост площи и не внушават преки асоциации с предхристиянските религии и религиозни практики. Базиликата става най-разпространения вид християнски храм през IV-VI век и е основен тип християнска богослужебна архитектура и през последващите векове. Този архитектурен тип се развива с времето и с развитието на начините на християнската литургична/богослужебна практика в различните територии на християнския свят. В историята на архитектурата за първични раннохристиянски храмове се смятат базиликалните черкви в Сирия и други страни на Мала Азия от IV – V век.
След като [[Римската империя]] приема за официална [[религия]] [[християнство|християнството,]] през 313 г., започва масово строителство на черкви в Рим и на територията на цялата империя. Правоъгълната структура на базиликата с ориентация по световните посоки, отразява християнските представи за света. Тази ориентация постепенно губи своя смисъл в Западна Европа и църковните сгради престават да се строят с олтар (главна, централна, апсида) на изток, вход на запад и евтл. конхите
В [[Византия|Източната Римска империя]] до VII век се изгражда типа базилика с три или пет кораба с разположени по надлъжната ос/ходовата линия: притвор, който понякога има две части: вътрешен и външен, централна част и олтар, като понякога се приемат и съответни на територията, на която се разполагат храмовете, латинските или произлизащите от тях ст.гръцки наименования<ref>Коева, Проф.арх. Маргарита. [https://liternet.bg/publish9/mkoeva/teoria/bogosluzhebni.htm БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ, ТАЙНСТВА И ОБРЯДИ, ИЗВЪРШВАНИ В ПРАВОСЛАВНИЯ ХРАМ]</ref>. Такива храмове не са така силно издължени, както в Рим, и често биват пристроявани с допълнителни галерии, долепени до надлъжните стени на сградата – типичен пример е петкорабната базилика [[Свети Димитър (Солун)|„Свети Димитър“]] в [[Солун]] от V век.
== Последваща еволюция ==
От времето на император [[Юстиниан I]] във [[византийска архитектура|византийската архитектура]] започва изграждането на [[купол]]ни базилики, като началото се поставя със строежа на
От особено значение за България са многобройните триконхални черкви с план, произхождащ от базиликалния – без купол или с купол. Строителството на тези храмове е извънредно интензивно в Западна България още от ранните християнски времена IV – VII век (Проф. арх. Нели Чанева-Дечевска<ref>Дечевска, Арх. Нели Чанева-.Триконхалните църкви IX – XIV век по българските земи. В: списание „Археология“, година XII, том 4, 1970 г. – Изд. БАН (с. 8)</ref>, Проф. Стамен Михайлов<ref>Михайлов, Проф. Стамен. Допълнителни проучвания на триконхалната църква в Кърджали. В: „Родопски сборник“, том 6, 1987 г. (с.с. 105 – 131)</ref> и др.). То се дължи от една страна на изискването на българското богослужение за създаване на вътрешни пространства за църковен хор (певници), за трон, катедра и др., като елегантни уширения – [[Конха|конхи]] на северната и на южната стена близо до олтара, но вътре в централната зала на черквата, а също и от друга страна – на местните високи строителни умения. Тези умения са особено забележими при строителството на купол – както при преустройствата на черквите, така и при новото строителство. Традиционно се смята от строителите на тези храмове, че черковният купол е доведения до вярващите небесен купол, въплъщение на единението с Господ.
| |||