Синодален събор в Йерусалим: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати |
м форматиране: кавички (ползвайки Advisor) |
||
Ред 8:
Целта на синода е верска, понеже през 1629 г. излиза в Женева една малка книга приписвана на [[Кирил I Лукарис]]. [[Йезуитски орден|Йезуитският орден]] обаче подига въпроса за [[държавна измяна]] на този [[Вселенски патриарх]] пред османската власт и Лукарис е потопен във водите на [[Босфор]]а от [[еничари]]те с [[наказание в торбата]]. <ref name=Michaelides>[http://www.jstor.org/pss/3159981 The Greek Orthodox Position on the Confession of Cyril Lucaris] (1943) by George P. Michaelides</ref><ref>[http://www.ec-patr.org/list/index.php?lang=en&id=202 Cyril I Lucaris]</ref>
Непосредствено сред смъртта на гръцкия етнарх и вселенски патриарх Лукарис започва всеобщо брожение сред правоверните са осъждане на схващанията и сношенията с [[Калвинизъм|калвинизма]] на този вселенски патриарх. Още същата 1638 г. [[Митрофан Критопулос]], [[Мелетий Сириг]] и [[Петър Могила]] участват в поместен събор свикан от патриарх [[Кирил II Кондарис]] в Константинопол който осъжда
Синодът опровергава изповедта на Лукарис текст по текст, член по член, слагайки кръст на неговото по същество каливинстко и протестантско учение в православната [[юрисдикция]]. На практика православната изповед и [[есхатология]] с отхвърленото [[филиокве]] от синода не се различава по нищо от католическата вяра и изповед, поради което някои протестантски богослови са на мнение, че източната враждебност към калвинизма е разпалена от йезуитите. <ref>{{cite web|url=http://www.newadvent.org/cathen/08364a.htm|title= Jerusalem (After 1291)|publisher=Catholic Encyclopedia|year=1913|accessdate=25 юни 2017}}</ref>
|