Синодален събор в Йерусалим: Разлика между версии

Непосредствено сред смъртта на гръцкия етнарх и вселенски патриарх Лукарис започва всеобщо брожение сред правоверните са осъждане на схващанията и сношенията с [[Калвинизъм|калвинизма]] на този вселенски патриарх. Още същата 1638 г. [[Митрофан Критопулос]], [[Мелетий Сириг]] и [[Петър Могила]] участват в поместен събор свикан от патриарх [[Кирил II Кондарис]] в Константинопол който осъжда „Изповедите”„Изповедите“ на Кирил Лукарис. През 1640 г. Петър Могила свиква втори поместен събор в [[Киев]], за който сам пише на латински своето „Православно изповедание“. На последвалия вселенски [[Яшки събор]] четиримата източни патриарси (Константинополския, Александрийския, Антиохийския и Йерусалимския) приемат „Православното изповедание“ на Петър Могила с т.нар. [[Изповед на вярата]], отричайки калвинизма, схващанията и сношенията на Кирил Лукарис. В коригиран формат този фундаментален доктринален и всеправославен текст е публикуван през 1667 г., като с времето се е превръща в един от пътеводните православни текстове. <ref>[https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,23528/view,article/ Румънското православно богословие]</ref> След избистрянето на окончателната и светлейша редакция на „Изповедта на вярата“ следва да се свика и вселенски синод за приемането ѝ, което и предизвиква събитието. <ref>[http://catholicity.elcore.net/ConfessionOfDositheus.html The Confession of Dositheus]</ref>