Възродителен процес: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 78.159.158.74 (б.), към версия на PSS 9
Етикет: Отмяна
Ред 4:
 
== Предпоставки ==
Заради неофициалните сепаратистки претенции за автономия в пределите на страната, самоопределящите се като турци и цигани отричат българското си поданство. Тяхната цел е "държава в държавата", и завземане на морските градове.
Балканските съседи на България и особено Югославия, Турция и Гърция, отдавна имат последователна и брутална политика към останалите на териториите им след разпада на Османската империя чужди народностни групи, като ги депортират, разменят, прогонват и унищожават наведнъж или постигат това след десетилетие репресии и ограничения. Такива са съдбите на турското малцинство в Беломорска Тракия, на гръцкото в Мала Азия и Одринска Тракия, на арменското в Турция, на албанското и влашкото в Гърция, на българското мнозинство в Беломорието в Егейска и Вардарска Македония и Одринска Тракия. Накрая във времето от балканските войни до времето на т.нар. ''„Разведряване“'' държавите правят всичко възможно да се хомогенизират и да приключат във възможната степен този процес.
 
България до 1944 г., макар да не е абсолютно чужда на тези балкански политики, се интересува повече от сънародниците си в Беломорието и Македония, отколкото от единството на нацията вътре в страната. Причините за това са обективни. От припокриващите се национални землища на Балканите българското в най-голяма степен е включено в съседни държави, а българската държава в много по-малка степен включва чужди национални землища.
 
След 1944 г. през по-голямата част от тоталитарното си управление [[БКП]] има непоследователна политика към македонските българи, каракачаните, циганите християни, но най-вече към най-чувствителния национален компонент – българските мюсюлмани. Политиката се променя от брутални репресии, насилствена асимилация и параноична подозрителност, предоставяне на привилегии, усилено създаване на тюркоезична интелигенция и управленски кадри във всички ешелони, специални квоти в училищата и партийно-държавния апарат, издаване на масова периодична преса на турски (като ''„Yeni hayat“'' и ''„Yeni ışık“''), новини на турски по БНТ, театрални постановки на турски, съпроводено от задължително връщане на турско-арабските имена и сегрегиращото облекло (например на сменилите ги преди 1947 г. цигани и българи мюсюлмани), отделяне на осезаема част от държавния бюджет за благоустрояване, развитие и индустриализация, инвестиции в т.н. „смесени райони“ за сметка на останалите, високи детски надбавки и други социални привилегии на многодетните мюсюлмански семейства.
 
Това поражда икономически, политически и социални последици. Икономическите включват намеренията за [[Колективизация в България|колективизация]] в селското стопанство и [[индустриализация]] на икономиката. Политическите са свързани от една страна с противодействие на амбициите на [[Турция]] за разширяване в западна посока, както и с работата на нейните служби, проникващи в България, но и с намерението на България да има подготвени управленски кадри при евентуална социалистическа или друг вид „революция“ в Турция, каквито са били вижданията и на Москва. От друга страна се цели ограничаването на влиянието на чуждата пропагандата отвъд [[Желязната завеса]] и за прокарване на социалистическата пропаганда. Социалните са свързани със съществуващата сегрегация сред тези малцинства и цикъла ''лошо образование – ниско заплащане – затваряне в общността – пренебрегване на образованието''.