Своде: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени |
Редакция без резюме |
||
Ред 20:
== Културни и природни забележителности ==
В близост до селото се намира "Чекотинския" манастир.
Предстои издаването Научен труд "Чекотинският манастир", в който се предоставят исторически факти от автора Васил Нитов.
Предоставено е малък откъс от увода на книгата:
В глуха планинска долина стояла
от стари години обител свята...
Иван Вазов
На десетина километра северно от Ботевград, сред кичестите хълмове на Старопланинската предпланина се намира старият манастир „Св.Архангел Михаил”. Наричат го Чекотински, защото е прикътан в котловидния бряг на Чекотинския дол. Наоколо по слънчевите склонове са домовете на потомци от старобългарско село – Чекотин[1 Турските документи от ХV в. Регистрират с. Чекотюм. ТИБИ, т. ІV и V, София 1959 год. за местни старци името е от „чекот”, т.е. от птичия концерт вечно огласящ близките гори – б.а.]1, което след ХVІІІ век е махала на своя приемник село Калугерово. От средновековните манастирски сгради е оцеляла само старинната църква, чиято форма загатва стила от времето на Охридските църкви „Св.Климент” и „Св.Наум”, въпреки че най-ранните икони и стенописи, опазени през вековете, са от ХІІ век.Следи от стари основи, вторично употребени делани камъни, антични култови знаци върху скален блок и мраморни плочи из подовата настилка свидетелствуват, че църквата е изграждана и с отломки от древен езически храм.
Автор: Васил Нитов /с.Своде/
Предстои издаването Научен труд "Чекотинският манастир", в който се предоставят исторически факти от автора Васил Нитов.
Крепостта "Урвич" е в близост до с.Своде. Пътеката за "Урвич" върви в близост до р.Бебреш срещу течението и. Минавайки през чудна природа - водопади и страхови скали, преди с.Боженица се насочва към върха Урвич. Историкът и философ Васил Нитов от с.Своде е автор на интересен, исторически труд оценен по достойнство от известни учени Вижте съдържанието и увода:
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
1. УВОД…………………………………………………………… стр. 7
2. ВЪВЕДЕНИЕ…………………………………………………... 11
3. УРВИЧ………………………………………………………….. 17
4. РОБСКИТЕ ОКОВИ…………………………………………… 33
5. УРВИЧКИ ПЕПЕЛИЩА ……………………………………… 41
6. БОЖЕНИЦА…………………………………………………… 45
7. НЯКОИ СЪБРАТЯ…………………………………………….. 47
8. ВИТОШКАТА ГРАМОТА……………………………………. 49
9. ЧЕКОТИН С МАНАСТИРА СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ…. 52
10. ИСТОРИЧЕСКИ ПАМЕНТИЦИ ОТ ЧЕКОТИНСКИЯ МАНАСТИР…………………………………………………….
56
11. КИЕВО………………………………………………………….. 58
12. СВЕТЛАТА ЖИЧКА………………………………………….. 60
13. КЪРДЖАЛИИ И АЙТИ……………………………………….. 61
14. УРВИЧКИТЕ ИСКРИ. БОЖЕНСКОТО УЧИЛИЩЕ……….. 62
15. ВЪЗРОЖДЕНСКИ УСТРЕМИ……………………………….. 66
16. УРВИЧКИ БУДИТЕЛИ……………………………………….. 69
17. НОВИ УСТРЕМИ…………………………………………….... 82
18. ЛЕВСКИ ПРИ УРВИЧКИТЕ ПОТОМЦИ……………………. 84
19. БОТЕВИТЕ КОМИТИ. ТРАУРА НА МАЙКИТЕ В УРВИЧКО………………………………………………………..
97
20. ИДАТ ОСВОБОДИТЕЛИТЕ…………………………………... 104
21. ПОСЛЕДНИТЕ ЖЕРТВИ…………………………………….... 109
22. МИРНАТА БИТКА…………………………………………….. 113
23. ОБЛЕКЛОТО…………………………………………………… 117
24. ГОВОРЪТ……………………………………………………….. 122
25. ПОМИНЪКЪТ ПРЕЗ РОБСТВОТО…………………………... 123
26. ХРАНАТА………………………………………………………. 136
27. ВСЯКОГА С ПЕСЕН................................................................. 142
28. ХОРОТО ....................................................................................... 144
29. ПРИКАЗКИТЕ ............................................................................. 145
30. ЗДРАВНИ ГРИЖИ....................................................................... 147
31. ОБРОЧИЩА................................................................................. 155
32. ОБИЧАЙТЕ................................................................................... 157
33. УРВИЧКА ИДИЛИЯ В ХІХ ВЕК............................................. 162
34. ЗАДРУГИ, ОБЩИНИ, ДЕМОКРАЦИЯ.................................... 164
35. ПРАВОРАЗДАВАНЕ................................................................... 173
36. РАБУШ ......................................................................................... 174
37. ЗАМОГВАНЕ И РАЗСЛОЕНИЯ .............................................. 175
38. КРЪЧМИТЕ .................................................................................. 180
39. ПАРИЧНАТА ТЪРГОВИЯ ........................................................ 183
40. ЕПИЛОГ ....................................................................................... 186
ПРЕЦЕНКА
за ръкописа на Васил Маринов Нитов
„УРВИЧКИТЕ БЪЛГАРИ”
Крепостта „Урвич” при с.Боженица придоби трайна известност в нашата историческа наука след откриването и обнародването на надписа на Огнян, кефалия при цар Иван Шишман и защитник на българската независимост в последните дни от съществуването на Втората българска държава. Надписът показа, че крепостта и околните села имат дълга история, чиито корени се губят някъде из българското средновековие, а находките на паметници от праисторически култури показват, че тези райони са били обитавани от незапомнена древност, още в епохата на първобитно-общинния строй. Най-старите запазени османски регистри дават данни за няки от околните села, при това с имена, съответствуващи на сегашните им, което показва трайна приемственост на славянобългарската култура и население в този район.
Тези обстоятелства не могат да не предизвикат интерес у историците. Те са привлекли вниманието и на дългогодишния учител в този край Васил М.Нитов. От много години той е събирал изворни сведения, легенди, предания, етнографски материали за миналото, за бита и битовата култура на „урвичките българи”, както той е нарекъл българите от оня район, считайки крепостта Урвич за естествен политически център на околните българи в тяхната борба за запазване политическата независимост на България и за съхраняване на народностното самосъзнание и култура през дългите векове на османското владичество. Заглавието има право на съществуване, имаме основание да приемем такова заглавие и наименование на околните българи, а то освен всичко друго, изтъква и една борческа традиция, изтъква на преден план крепостта на защитниците на българската свобода.
В началния си вид ръкописът съдържаше над триста страници, което го правеше неподходящ за издаване, като имам предвид определените от Комитета по печата нормативи за поселищните истории. Прочетох ръкописа и направих препоръки за неговото съкращаване и по-добро структуриране, които авторът прие и проведе. Освен това бяха обогатени документалните източници, като бяха привлечени и нови османски документи за изясняване на историята на тези селища.
В сегашния си вид ръкописът на В.Нитов съдържа 230 машинописни страници, разделени на 40 параграфа. Техните заглавия са извлечени в съдържанието на ръкописа и позволяват лесно да се види какво всъщност съдържа трудът на В.Нитов.
Уводът, както и трябва да бъде, изтъква значението на темата, нейната неразработеност и патриотично-възпитателната роля, която би имал един труд за Урвич и околните му села. Авторът съобщава за провежданите в последните години от БАН разкопки на крепостта, но не се втурва да разказва какво е намерено при тези разкопки, знаейки, че това е право и дълг на ръководителите на тези разкопки.
Въведението разказва за природните условия на района и описва намерените случайно паметници от праисторическо време и ранното Средновековие. За тези времена няма писмени сведения, не се споменава нито едно от съществувалите в района селища, но археологическите паметници, както посочва авторът, показват колко отрано човекът е оценил благоприятните условия за живот в този район и е основал свои селища в него. Някои хипотези – оттам ли е минал Крум при похода си към София или по друг път, не могат да бъдат подкрепени с изворни данни, нито могат да бъдат опровергани и си остават само хипотези на автора.
Същинското съдържание на книгата започва с параграфа „Урвич” (стр.12-31), който е и най-обемист. Авторът лансира идеята, че Паисий, който пръв споменава в новата ни историография за Урвич, всъщност разказва за събития около Боженишкия Урвич, а само погрешно ги локализира със Софийския Урвич. Това не може да се докаже, нито може да се опровергае сериозно. Той посочва обаче как и досега в историографията се объркват двата „Урвича”, което налага да се внесе ясност по този въпрос.
Книгата по-нататък се разпада на два дяла, които не са обозначени като дялове в съдържанието. Историческото развитие на урвичките селища – Боженица и съседните села, се проследява очерково до Освобождението от османско иго, което заема до стр. 132 от ръкописа. Вторият дял съдържа етнографски проучвания и обхваща стр. 133-230.
Както казах, историята на селищата се излага в очерков вид, в приповдигнат патриотичен тон, без да следва строго каноните за едно документирано научно изложение. Очевидна е целта на автора – на основата на събраните от него исторически факти да въздейства върху патриотичното съзнание на читателите със средствата на публицистичното слово. Разбира се, това не значи, че авторът се отделя от историческата правда. Той я следва, но без да си е поставил целта именно тук, в историята, в издирването на факти и събития, на нови извори да прави принос и чрез този принос да направи нужно издаването на своя труд. В книгата на В.Нитов са издирени и ред нови неща, особено в етнографската й част, пък и в историческата – що се касае до паметници на материалната култура, до предания и легенди, до някои сега изчезнали надписи и пр. Оползотворени са постиженията на историографията за този район: авторът се основава на трудове на П.Мутафчиев, Б.Цонев, Цв.Георгиева, Извори за българската история, Ив.Дуйчев и др. Считам, общо казано, че историческата част е на добро равнище и с една редакторска работа може да бъде доведена до печат.
Етнографската част съдържа ценни приноси за изясняване на миналото, бита и културата на урвичките българи. Авторът е събрал редица интересни данни за стария бит и култура, които са вече изчезнали или са на изчезване. Той се спира на поминъка на тези хора в предосвобожденските времена и скоро след освобождението от османско иго, на облеклото им, говора им, песните, хората, сватбите, оброчищата, на задругата и селско-общинните традиции, на класовата диференциация сред селяните и влиянието й върху общинния живот и пр. Поради това с малко редакторска работа втората част също може да бъде доведена до равнище за отпечатване.
Считам, че с отпечатването на книгата ще може да се даде още едно средство за подпомагане на патриотичното възпитание на хората от този край, на подрастващите поколения в страната в духа на героичното минало на урвичките българи.
20 април 1979 г. проф. Стр.Димитров
{{Личност
| име = Васил Маринов Нитов
| име-оригинал = Васил Маринов Нитов
| категория = писател
| описание =
| портрет = {{Личност <gallery caption="" class="center">
| име =
| име-оригинал =
| категория = писател
| описание =
| портрет =
| портрет-описание =
| пол =
| име-рождено =
| роден-дата = 09.12.1910
| роден-място = с.Своде
| починал-дата = 01.07.1986
| починал-място = с.Своде
| националност = българин
| работил = Областен управител в Македония до 09/09/1944г
| вложки =
{{Личност/Писател
| категория = писател
| псевдоним =
| период =
| жанрове = краеведска литература
| теми = исторически
| направление =
| течение =
| дебют =
| известни творби = "Огнян Огнен" издадена 1942г; "История на село Своде" издадена 2004г; "Урвичките българи" неиздадена; "История на
Чекотински манастир" неиздадена;
| награди =
| повлиян =
| повлиял =
}}
| баща = Марин Нитов
| майка = Найда Нитова
| брак = Цветанка Нитова
| деца = Марий Маринов-Нитов
| подпис =
| сайт =
| общомедия =
}}
{{Книга
| име =
'''
УРВИЧКИТЕ БЪЛГАРИ'''
}}
София
1981
У В О Д
През тринайсетвековното българско минало, просъществуването на хората из планините до Освобождението от турското робство било по-лесно. Разпръснатите по „държавето” си селски задруги били обединени в общини по силата на древната традиция. Те живеели в относително спокойствие, но с готовност за промяна на местодомуването. При поява на бедствия бягали, а някои уседали по други поселища, но междуселските граници се спазвали. Така живеели и хората обитавали Средна Стара планина. По време, залеза на Второто българско царство земите между Големия Искър и Малкия (включително хитерланда му), се издигнала Урвичката крепост,намираща се пет километра преди устието на р.Бебраж. Тя прерасла от дотогавашен духовен център във военноадминистративен. Така дала закрила преди всичко на старите ботевградски села, които си имали днешните хубави имена. Околните хълмове приютявали поселищата: Церица, Драговица, Пелиница, Ръждавица, Преславица, Уславица, Преслопа, Чекотин, Новачка, Камика (Корман), Ломето, Баткум, Мурта, Елов-дол, Липница, Коренова (Корново), Бурньовица, Чоролеево, Своде, Конопинци, Рударе, Конаровец, Лакавица, Одърец и др., чийто имена очакват откриватели.
През ХVІ в. в близката на Урвич местност „Мезра Божени” се появява село Боженица. Следващия век неговата община прераства в център на близо 30 села на запад от Малкия Искър. (Тогава в Ботевградското поле не били слезли селата Лъжане, Скравена и др.) Ето защо трябваше на Българска история да се открива мястото и ролята на село Боженица, а и на другите села около историческата старина, т.е. на предците на тукашните планинци, условно именувани Урвичките българи. Този край често е бил извор на изселнически семейства и групи, особено зачестили след Освобождението. От тях се появили нови села, а други набъбнали, най-вече в Северна България. Но където и да са стигнали потомците на Урвичките българи, те са отнесли със себе си душевността на предците,колкото по-далеч са отстъпили,толкова по-ревниво съхраняват това свято тяхно наследствено богатство. Затова много от тях и до днес не пропускат поклоническите урвички тържества.
За избегване шаблони и преповтарания, етнографско-фолклорните данни отразяваме със специфичното, а податките от топонимията отразяват най-важните наименования. Фактите относно борбите за българска свобода и по-специално за дейността на Васил Левски в Урвичкия край, плод на оргинално проучване. Доживяхме и горещо мечтаните някога мероприятия за тая народна светиня: В 1966 г. Боженският Урвич е обявен за паметник на културата, разкрасяват го залесителни мероприятия и постройки, младежкото честване през 1937 г. прерастна в народен събор, който в новото време е официален празник, честван с тържествени програми, заря, паради и културни изяви; 1972 г.започнаха археологически разкопки, а 1981 г. се построи хубав път, предвиждат се реставрации и т.н.Очаква се от тая малка крепост откриване на големи тайни. Обществеността е жадна да узнае докога урвичките юнаци са бранили българската свобода от султанските пълчища.
Естествено защитен е Урвич от югоизток с урвести скали, достигащи 22 м. Те са прорязани от естествени проходи и тайни входове. Върху тях пък били издигнати изкусни отбранителни дървени стени.От север изцяло е бил защитен от крепостна стена, чийто основи нееднократно са били укрепявани допълнително. На запад стената завършва с основи на малък квадрат, вероятен вход за горните етажи и бойници, или пък основа на кула, която би могла да контролира и входа за Мали-Урвич (който е прикрепен като ухо от юг и укрепен подобно на самия Урвич.). Сред дъното под пода на „кулата” има естествен отходен канал, по който може да се промъкне и слаб човек, ако лази подобно на смок. Отвътре се очертават правоъгълни помещения, много наподобяващи килии на средновековен манастир. Някои ги приемат за казарма. Върхът днес е опасан от трънливи храсти, шипки, глоговинаки и др. Склоновете са покрити от хубави дъбови гори и от нови декоративни насаждения: бор, бреза, акации и др. По скалите личат следи от пожари. Находките в помещенията и около тях са оръдия и сечива за мирен живот. Открити са и доста накити, изработени от бронз, злато, сребро и стъкло. Те удостоверяват колко изкусни са били тогавашните български майстори и изискания вкус на българките. Сребърни копчета и принадлежности лигимитират знатни личности, погребвани в предверието на южната църква. Находките от стари оръжия са предимно от български произход. Такива са и обилните „речници”, обли камъни с големина от яйце до любеница - тогавашни снаряди за метателните машини и прашките. Находки от конска сбруя и шпори напомнят старите конници и любимия им кон. Във вътрешните постройки са открити още фрагменти от: керамика, стъкло, а също пирони, железни куки, въдици и др.находки от всички епохи на човешко пребиваване по българските земи. Намерени бяха и хромели, каквито често се откриват из околните села. Най-характерни находки от ХІV в. са: брадва, косер за лозе, длето, сърп, мотика, ралник, свредли, обирачки, стан за тъкане, ножове, точила, брусове, прешлени за вретено, тесла, камен чук, чутори и много други съоръжения за работа. Те настойчиво подкрепят Паисиевите думи. Според него в края на Второто българско царство Урвич е бил манастир.
През археологическите разкопки се откриват разнообразни монети. Намерено беше и цяло съкровище от цар Ив.Шишманови монети. (Види се, тревогите на местните иманяри са имали реален повод.) Ранновизантийската епоха представят монети от: Констанций (351-361 г.), Валентиний и Валент (364-375), Теодосий І (378-395), Анастасий (491-518), Юстин (518-527), Юстинян І (527-565), Андроник І Комнин (1183-1185), а златни монети от: Юстинян І и др. Няколкохилядните Ив.Шишманови монети са сребърни, но доста дребни, напомнящи за осиромашелата му държава. Няколкото монети от Иван Александър са по-едри (1331-1371 г.). Също и тая от крал Лазар. А една турска подчертава турското присъствие по тези земи.
През 1931 г. иманяри откриха олтара на църквата, непосредствено от юг под скалите. Изглежда те са търсили съкровище, но попаднали на погребение от едър воин, което ги изплашило и прогонило. Изследователите така подпомогнаха, доразкриха тая внушителна църква, която се оказа еднокорабна, едноабсидна средновековна църква. В предверието й и пред нея има много погребения. По-долу на запад от нея, трактористите при стопански работи, откриха руйни на друг храм, честван доскоро като оброчище. Сред него е имало параклис, също разрушен, но със следи от стенописи, че е съществувал през ХІV в. В северния склон на Мали-Урвич от земята стърчеше хубава колона (но през този събор не се виждаше вече).
Местните хора тачили Урвич още от преди Освобождението, но за науката той се откри след публикацията на Боженския надпис. Въпреки това, някои и до днес го смесват с този на юг от София.
Големият певец на селяшкия труд Ник.Василев- Ракитин през 1928 г. летуваше в Своде. Тогава с група селяни, семейно посети историческата височина. Вдъхновен от тукашните красоти, светостта на старината, когато стъпи на връх скалата, той се усамоти. Там с чер молив написа поема „Урвич”, която веднага бе рецитирана от предверието на скалната църква. Неговият приятел проф. Петко Стайнов композира балада по същото произведение, посветена 1934 г. на Ломския хор.
Проучването на Урвичката старина зарадва обществеността, а най-много младежта, която е толкова петимна да научи всички тайни, които крие тая наистина народна крепост. Нейните почитатели се умножават с времето и от година на година Урвич се чувства все по-тържествено като естествен паметник на българската свобода.
Задачата на настоящия труд е да отговори на патриотичните копнежи с проникновение в многоликото и превратно минало. Така да проследи съдбата на планинците, унаследили героите от Урвичката епопея, т.е. на обитателите от околните близки поселища, макар че повечето от тях са разселени по села и градове. Всестранното проучване на живота през средновековието, завършило с черното петстотингодишно турско робство (което отнело със свободата средствата за живот и възход) цели разгадаване чудото – национално пребъдване. Въпреки нескончаемия низ от бедствия с поголовни изстребления, плен и пожар, жилавите урвички планинци опазили своя български лик, вярата си, бита, езика, културата си и исторически устреми, като дали своя достоен принос за възстановяване българската държава. Наистина историческите извори са оскъдни, но достатъчно красноречиви, за да разкрият и урвичките усилия, борбите за свобода и независимост. Стремежът за установяване истината наложи изследването бита, средата, обществената атмосфера, която бронирала народностното самочувствие, патриотичния дух и българското самосъзнание. Ето защо в труда етнографията заема толкова важен и голям дял. Така обстойно обосновано историческото минало е увенчано с Урвичката епопея на свободата, наистина свещен и славен миг от бурната 1300-годишна българска история.
АВТОРЪТ
== Редовни събития ==
Събор – първата неделя на август
| |||