Джендър: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м за английския език - английски кавички
м уеднаквяване на числителните редни и без едно повторение
Ред 4:
'''Джендър''' ({{lang|en|на=от|gender}} – „род (граматичен)“; и от лат. ''genus'' – „род“, „вид“, „тип“, семейство или група от неща) е понятие във философията, обществените науки и правото, означаващо набора от социално конструирани поведенчески и физиологични характеристики, свързвани с мъжествеността и женствеността – това, което се счита за прилягащо на жените и на мъжете в дадено общество или атрибутите, които чрез културата се приписват на жените и мъжете. Тези характеристики и поведения се схващат като основани на биологичните полови различия, но социално или културно конструирани.
 
С този смисъл понятието започва да се използва от американските феминистки през 70-те години на 20. век, за да се подчертае погрешността на тезата, че неравенствата на мъжете и жените са следствие на техни естествени, биологично предопределени различия в способностите им. Употребата му търси да обоснове, че тези неравенства не се дължат на пола сам по себе си, а на това какви качества и какво място определя културата на мъжете и жените в обществото. По тази причина феминистките говорят за джендър като нещо, което е културно/социално определено/конструирано, докато полът е нещо естествено, обективна даденост. В следващите десетилетия понятието джендър добива всеобщо признание и започва да се употребява на практика във всички обществени науки.
 
В английския език, от където е заето, понятието е заимствано от сферата на езикознанието, където означава граматичната категория за род в езика (мъжки, женски, среден).
Ред 12:
 
=== В българския език ===
В българските академични среди преводът на понятието „джендър“ стои като проблем най-малко от средата на 90-те години на ХХ20. век.<ref>[[#Stoeva2005|Стоева (2005)]], с. 18.</ref> В края на ХХ20. и началото ХХІ21. век българските феминистки опитват да наложат превода на понятието като „род“, изхождайки от лингвистичния му произход. Този подход може да бъде видян в сборниците ''Майки и дъщери: поколения и посоки в българския феминизъм'' под редакцията на [[Ралица Мухарска]] (1999), ''Теория през границите: Въведение в изследванията на рода'' под редакцията на [[Милена Кирова]] и [[Корнелия Славова]] (2001) и ''Феминисткото знание'' под редакцията на [[Снежа Гунев]] (2002). По същото време други теоретици отчитат проблемите в това, че „род“ е омоним. Така в предговора си към българския превод на сборника ''Женски идентичности на балканите'' (2004) [[Красимира Даскалова]] и [[Корнелия Славова]] пишат: „В това издание сме предпочели английското понятие „gender“ да бъде преведено с термина „пол“, а не с „род“ (както е направено в повечето от досегашните феминистки преводи на български език), съобразявайки се с българската научна традиция и двусмислието/усложненията, които възникват при разбирането на термина „род“.<ref>[[#DaskalovaSlavova2004|Даскалова и Славова (2004)]], с. 8.</ref>
 
Транслитерираният вариант на ''gender'' в България като ''джендър'' е придобил вече своето разпространение и е приет от отделни лингвисти<ref>Гинка Димитрова, Тезаурусно моделиране на лингвокултурологичната терминология, [http://liternet.bg/publish22/g_dimitrova/tezaurusyt/04.htm гл.4 Тезаурусът като средство за описание и представяне на лингвокултурологичната терминология]</ref><ref>Гинка Димитрова, Тезаурусно моделиране на лингвокултурологичната терминология, [http://liternet.bg/publish22/g_dimitrova/tezaurusyt/06.htm гл.6 Тезаурусен модел на лингвокултурологичните термини]</ref>.
 
== Употреба ==
Във [[феминизъм#Феминистка теория|феминистката теория]] понятието джендър означава набора от социално конструирани поведенчески и физиологични характеристики, свързвани с мъжествеността и женствеността,<ref name="GenderGardner2006">[[#Gardner2006|Gardner (2006)]].</ref> т.е. кое е това, което се счита за прилягащо на жените и на мъжете в дадено общество<ref>[[#Galliano2003|Galliano (2003)]], с. 6.</ref> или атрибутите, които чрез културата се приписват на жените и мъжете<ref name="Carter2010298">[[#Carter2010|Carter (2010)]], с. 298.</ref>. Джендърът може да бъде обяснен и като сбора от наблюдаемите различия между жените и мъжете.<ref name="Galliano2003p3">[[#Galliano2003|Galliano (2003)]], с. 3.</ref> Ако полът на едно лице е биологически предопределен, то то джендърът е културно или социално изграден. Така могат да се обособят два противоположни пола (мъжки и женски) и два противоположни джендъра (мъжественост и женственост).<ref name="Carter2010298"/><ref name="PenguinDictionaryOfSciology163">[[#PenguinDictionaryOfSciology|Abercrombie, Hill & Turner (2006)]], с. 163.</ref>
 
С този смисъл понятието започва да се употребява вместо „пол“ (''sex'') от онези американски феминистки, които настояват върху фундаменталната социалност на разграниченията, основани на пола. Така например през 19. век различни медицински теории постулират, че личностните характеристики на жените се предопределят от анатомията и женските репродуктивни функции. Въвеждането на понятието за джендър търси да отхвърли този биологически детерминизъм – идеята, че неравенствата между мъжете и жените са закономерни, защото двете групи имат вродени биологични различия и следователно различни физически и интелектуални възможности. Според тези феминистки полът е пол, но джендърът, чрез който оперират неравенствата между мъжете и жените, е конструиран от културата.<ref name="PenguinDictionaryOfSciology163"/><ref>[[#Stoeva2005|Стоева (2005)]], с. 18.</ref><ref name="Kon2004">[[#Kon2004|Кон (2004)]].</ref>