Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
Понеже почти няма регулярни западноримски войски и варварските федерати на Одоакър всъщност са единствената военна сила в Италия, мнозинството на наемниците избира на [[22 август]] [[476]] г. Одоакър за [[крал]].
 
В края на август 476 г. Одоакър убива Орест, а малко след това и неговия брат. Същата година сваля от престола и Ромул Августул, като му обещава годишна парична издръжка. Одоакър съобщава в [[Константинопол]], че ЗападаЗападът няма нужда от свой август и се подчинява на единствения римски император, управляващ на [[Византия|Изток]]. Обявява се за крал на Италия и след смъртта на Юлий Непот източноримския император [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]] го признава като независим управител на Италия под източноримска защита.
 
Одоакър раздава земя или части от данъчните доходи на навлезлите [[германи]] (преди всичко [[херули]], скири и [[тюринги]]), като запазва непокътнати римската правна и данъчна система, римското управление и [[Сенат]]а. Той сече монети.
Одоакър скъсва контактите си с Константинопол и издига през [[490]] г. своя син от [[Сунигилда]] [[Тела]] за цезар.
 
След неуспехи през 489  г. при [[Изонцо (река)|Изонцо]], след това при [[Верона]] и на 11 август 490 г. на р. [[Ада (река)|Ада]] и дълга обсада в [[Равена]], сключва след [[Гарванова битка|Гарвановата битка]] през [[493]] г. на 27 февруари 493 г. примирие с остготския крал [[Теодорих Велики]], най-вече заради заплахата от глад. Няколко дена по-късно Одоакър е убит в двореца му в Равена за отмъщение лично от Теодорих. Синът му Тела се спасява в [[Галия]], убит е още същата година, при опит да се върне в Италия.
== Литература ==
* Maria Cesa: Il regno di Odoacre. La prima dominazione germanica in Italia. In: B. Scardigli, P. Scardigli (Hrsg.): Germani in Italia. Rom 1994, S. 307–320.
* John M. O'Flynn; Generalissimos of the western Roman Empire. University of Alberta Press, Edmonton 1983, ISBN 0888640315.
* Guy Halsall: Barbarian Migrations and the Roman West, 376–568. Cambridge University Press, Cambridge 2007, ISBN 9780521434911, S. 278ff.
* Dirk Henning: Periclitans res Publica: Kaisertum und Eliten in der Krise des Weströmischen Reiches 454/5-493 n. Chr. Stuttgart 1999, ISBN 3-515-07485-6.
* Arnold Hugh Martin Jones: The constitutional position of Odoacer and Theoderic. In: Journal of Roman Studies 52, 1962, S. 126–130.
* Edward A. Thompson: Romans and Barbarians. The decline of the Western Empire. Madison 1982, ISBN 0-299-08704-2.
* László Várady: Epochenwechsel um 476. Odoaker, Theoderich der Große und die Umwandlungen. Budapest/Bonn 1984, ISBN 3774921075.
* [[Хервиг Волфрам]]: ''Gotische Studien''. Volk und Herrschaft im Frühen Mittelalter. C. H. Beck, München 2005.
* [[Хервиг Волфрам]]: ''Odowakar''. In: Reallexikon der Germanischen Altertumskunde. Band 21, S. 573–575.
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|Odoacer}}
* [http://www.nndb.com/people/033/000102724/ Odoacer ]
 
[[Категория:КралеВизантийски узурпатори]]
[[Категория:Римски военачалници]]
[[Категория:Римски узурпатори]]
[[Категория:Византийски узурпаториКрале]]