Стефан Караджа е сред първите доброволци в организираната от [[Георги Раковски|Раковски]] [[Български легии в Белград|Първа българска легия]] в [[Белград]]. Проявява се в сраженията с турците в Белград. След разпускане на легията Стефан Караджа се завръща в Румъния, където се отдава изцяло на народната борба. Няколко пъти преминава [[Дунав]]а с революционни задачи. През 1866 г. за пръв път се присъединява към малка чета, водена от [[Хаджи Димитър]] и [[Желю войвода]], с която се прехвърля на десния бряг на Дунав. През [[1867]] г. постъпва във [[Български легии в Белград|Втората българска легия]]. През [[1868]] г. след разпускането на легията, се връща в Румъния, където отново се събира с Хаджи Димитър. На [[6 юли]] двамата начело на чета от 127 души минават Дунав при село [[Вардим]]. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е ранен тежко и е пленен от изпратените от [[Мидхад паша]] войски. След това, наНа 12 юли, е отведен в Търново, а по-късно в [[Русе]]. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен престъпен съвет, и осъден на смърт чрез обесване. На [[30 юли]] [[1868]] г. умира от раните си в Русенския затвор. Погребан е от [[баба Тонка]]. Черепът му се съхранява в Къщатакъщата музей „Баба Тонка“ в Русе. Първият надгробен камък на Стефан Караджа е намерен при строителните работи в къщата- музей на Баба Тонка през януари [[2014]] г. Въпреки че във всички исторически справки се смята, че Стефан Караджа е починал на 31 юли 1868 г., според надписа на кръста това е станало ден по-рано – на 30 юли 1868 г.
