Бяла гвардия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: Чуждестранен легион → Френски чуждестранен легион |
Cherno More (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 5:
'''Бяла гвардия''' ({{lang|ru|Бѣлая гвардiя / Белая гвардия}}), също '''Бяла армия''' (''Бѣлая армiя/ Белая армия''), '''Бяло движение''' (''Бѣлое движенiе/ Белое движение'') или само '''Бели''', се използва като събирателно за руските военни формирования на територията на бившата [[Руска империя]], които се създават след [[Октомврийската революция]] от [[1917]] г. и се противопоставят на [[Болшевики|Болшевишкото]] управление. Самите участници се наричат „ белогвардейци”.
Между 1917 и [[1922]] г. Белите се впускат в битка на живот и смърт срещу новата съветска държава и нейната [[Червена армия]], което отприщва [[гражданска война в Русия]]. Много разнородни, те са формирани от царисти (привърженици на идеята за конституционна монархия)
Основа на Бялата гвардия са [[офицер]]и и [[генерал]]и от старата [[Руска армия]] – [[Лавър Корнилов]], [[Михаил Алексеев]], [[Антон Деникин]], [[Александър Колчак]], [[Евгений Милер]], [[Николай Юденич]], [[Пьотър Николаевич Врангел|Пьотър Врангел]]. Други генерали от Бялата гвардия са [[Роман фон Унгерн-Щернберг|Роман фон Унгерн-Щернбер]], [[Виктор Покровски]], [[Михаил Пешня]], [[Николай Епанчин]], [[Александър Мосолов]] и [[Андрей Шкуро]].
== Състав ==
Бялата гвардия е била твърде разнородна по състав, включвайки царисти, партизани от конституционна монархия, републиканци и не на последно място социалисти революционери. Една част от техните водачи продължавали да се придържат към властта, родена по време на Февруарската революция, но мнозинството поддържали и копнеели за завръщането на [[Автокрация|самодържавието]]. Решението за бъдещето на Русия било отложено за периода след приключване на войната, като на този етап политическа програма, надхвърляща установеното статукво, не съществувала.
Освен това, невъзможността да отговорят адекватно на въпросите, свързани със земеделските реформи както и на появилите се независими движения (Финландия, Полша) допринасят за неустойчивия характер на Бялото движение.
Общите характеристики между белите армии са:
1. Категоричното отхвърляне на болшевишката власт.
2. Първостепенното значение на военната администрация над гражданската.
3. Бялото движение като легитимен наследник на имперската власт или на тази, произтекла от Февруарската революция.▼
▲легитимен наследник на имперската власт или на тази произтекла от Февруарската
4. Признаването на върховната власт на адмирал Колчак.
5. Държавните символи (национален флаг, герб, химн).
== Сцена на действията ==
|