|
; Музеи
Къщата- музей на известния български художник, родом от Брезово, [[Златю Бояджиев]], която, не е отворена за посетители.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.marica.bg/show.php?id=15742 | заглавие = Само една картина напомня за Златю Бояджиев в родното Брезово | достъп_дата = 7 юли 2010 | автор = Деляна ЛУКОВА | дата = 19 ноември 2009 | издател = Вестник Марица }}</ref>.
През 1837 г. брезовци изграждат светско училище – второто в периода на [[Българско възраждане | Възраждането]] след Габровското. Построява се нова учебна сграда, оригинална по своята архитектура. Реставрирана е и е превърната в музей. През 1870 – 1871 г. в същото училище Васил Левски организира революционен комитет от неколцина будни брезовци – Иван Коларов, [[Стою Ранделов]], Марин Молдовански и др., които по-късно участват в организацията на Старозагорското и Априлското въстание, а през 1881 – 1885 г. са ядрото на местния таен съединистки комитет. Стою Ранделов поддържа тесни връзки със Захари Стоянов, Стефан Стамболов и Иван Андонов и е делегат от Брезово на тайното събрание на БТЦРК на 25 юли 1885 г. в с. Дермендере (дн. Първенец), на което се взема решение за извършване на Съединението. Училището- музей работи всеки делничен ден и е отворено за посетители.
== Редовни събития ==
* [[Стою Ранделов]] (1852 – 1944), деец на Съединението, индустриалец, политик, общественик
* [[Стоян Сукарев]], писател (1953 – 2015).
* Ради Ангелов Атанасов, скулптор, автор на паметника, намиращ се западно от Брезово до второкласен път №56№ 56 (известен като „Двете жени“).
* [[Таня Шелхорн]], писателка.
* Коста Александров, македоно-одрински опълченец, 18-годишен, кръчмар, 3 рота на 11 серска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15 – 16. Възможно да е от [[Брезово (Община Демир Хисар)|Брезово]].</ref>
|
