Елена: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на неактивен линк hit.bg; козметични промени
мРедакция без резюме
Ред 4:
| екатте = 27190
| население-нси ={{Понижение}} 5604
| пощ-код = 5070
| тел-код = 06151
| сев-ширина = 42.933
| изт-дължина = 25.883
| карта3 = България Елена
| текст3 = Елена
| надм-височина = 293
| адрес-община = ул. „Иларион Макариополски“ №24№ 24<br/>тел.: 06151/ 6261, факс: 06151/ 6510<br/>web: [http://www.elena.bg www.elena.bg]<br/>e-mail: obshtina@elena.bg
| bgmaps=x=968426E91DAF&y=908326E816AF|sat=42.933,25.883|
| площ = 62,42
Ред 21:
 
== География ==
Китният старопланински град Елена се намира в полите на гористия Еленски балкан. Той е разположен в красивата долина на Еленската река. На север се простират Еленските височини, на юг – Балканът. Северно от града е Чуканското бърдо, където нависоко сред борови насаждения се белее сградата на бившето климатично училище. Зад бърдото се издигат редица височини, изградени от варовици, мергели и пясъчници. Намира се на 38 километраkm южно от [[Велико Търново]], на 215 километраkm от [[Варна]] и 280 километраkm от [[София]].
 
== История ==
Градът е известен от [[1430]] година с имената '''Стръмена''' и '''Еляна'''. През 18-тии и 19 век е занаятчийски, търговски и културен център. Градът и еленчани са играли важна роля през [[Възраждане|Възраждането на България]]. В почти всяко важно събитие оттогава има участие на еленчани: във Велчовата завера ([[1835]] годинаг.) и в Търновското въстание през [[1862]] годинаг.
 
Град Елена е наричан „Българският [[Витлеем]]“, защото по време на възрожденската епоха е имал три църкви. Това го е нямало в нито един друг български град по това време.
 
Първата светиня на Елена е старата църква „[[Свети Никола (град Елена)|Свети Никола]]“. Тя съществувала преди 16 век. В запазения от [[Дойно Граматик]] стар [[псалтир]], „печатан във [[Венеция]] от Виченца, син на Божидар Вукович, войвода на Подгорица“ е записано: "Книгата„Книгата се подарява на храма на църквата „Свети«Свети Никола“Никола» в [[1518]] година от някой си Пера"Пера“. Още тогава храмът е книжовно хранилище – мост между [[Търновска книжовна школа|Търновската книжовна школа]] и Елена. По предание се знае, че църквата е притежавала много стари ръкописни книги, писани на [[пергамент]]. Дори е имало специален свещеник, който е пазел книгите и ги раздавал за ползване. Храмът „Свети Никола“ бил единствен за еленските махали. Колибарите от тях извършвали религиозните обреди в своите черковища. Под вековен дъб се молели за дъжд и за берекет. Правили в деня на своите светии [[Архангел Михаил|Свети Архангел]], [[Николай Чудотворец|Свети Никола]], [[Свети Илия]] богослужението. Стареят прикадявал сложената обща трапеза с тамян на счупена керемида вместо кадилница. Колибарите идвали в неделя да се черкуват в Еленската църква. Денят за черкуване ставал и пазарен ден. Така по-късно възникнали сборове-[[панаир]]и, които ставали три пъти в годината и траели по три дни.
 
На [[23 април]] [[1800]] година, [[Гергьовден]], когато Елена е нападната от [[кърджалии]]те, църквата „Свети Никола“ била опожарена, а заедно с нея са изгорели и голяма част от книгите. Без разрешение еленчани се заемат да я възстановят. Изградили храма тайно, за 40 денонощия, като е вкопан в земята, за да не дразни поробителя. Обновена е в сегашния си вид през [[1804]] г. със средства на по-заможни граждани и труда на населението.
Ред 46:
През [[1861]] година храмът е претърпял поправка, за което е оставен надпис на западната стена високо над корниза. Отделна постройка е кулата на камбанарията, изградена през [[1912]] година. През [[1925]] година църквата „Успение на Пресвета [[Богородица]]“ изгубва много ценно художествено творение – в пожара изгорял иконостаса. Новият [[иконостас]] е резбован от [[Георги Киров]], а иконите са от еленския художник [[Христо Берберов (художник)|Христо Берберов]].
 
[[Файл:Orthodox Church Nativity of Mary,Elena,Bulgaria.jpg|мини|Православен храм „Рождество на Пресвета [[Богородица]]"]]
 
Третата еленска светиня – храмът „Рождество на Пресвета [[Богородица]]“ има сродна съдба със старата църква „Свети Никола“ и е свързана с историческия път на града. Построен е параклис в [[1812]] година под ръководството на хаджи [[Йордан Брадата]], на място подарено от хаджи Панайот и хаджи [[Димитър Разсуканов]]. И за него е донесено в [[Търново]], че се строи тайно и без султански ферман. Подобно на хаджи [[Иван Кисьов]] и хаджи [[Йордан Брадата]] маскирал строежа за проверката, като наредил да поставят в параклиса ясли и вързал коне, за да изглежда на конюшня. [[Параклис]]ът с изградените до него килии е служил в началото за девически манастир, в който по предание съпругата на хаджи [[Йордан Брадата]] след обесването му, постъпила монахиня. С иконата на хаджи Йордан Брадата донесена от [[Божи гроб]] са се клели съзаклятниците от Велчовата завера в храма на Плаковския манастир „[[Свети Илия]]“. Не издържали плетените стени на параклиса „Рождество на Пресвета Богородица“ на огнената стихия на 20 юли [[1859]] година и започнало строителство на нова църква, завършена в [[1865]] година Градил я младият тревненски майстор [[Кольо Петков]], ученик на [[Кольо Фичето]]. На другата година към храма, в построените две стаи се открива девическо училище, което работи до [[1894]] година.
Ред 96:
[[Файл:Museum in Elena,Bulgaria.jpg|мини|Музей на палеонтологията]]
* [[Даскалоливницата]] – първото българско [[класно училище]], основано от [[Иван Момчилов]] през [[1843]] г.;
* Къщата- музей „[[Иларион Макариополски]]“, улица „[[Дойно Граматик]]“ № 2;
* Музей по [[палеонтология]];
* Къщата на [[Юрдан Хаджипетков]] – бащата на [[Петко Тодоров]] и [[Мина Тодорова]];
Ред 317:
{{commonscat|Elena|Елена}}
 
* Александър Куюмджиев. Стенописите в църквата "Свети„Свети Никола“ в гр. Елена. С., БАН, 2011.
 
{{Градове в България}}