Симеон Коков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 10:
'''Симеон Коков''' е [[българи|български]] [[Католическа църква в България|католически]] [[духовник]], монах [[Капуцини (монашески орден)|капуцин]] и [[викарий]] на [[Софийско - Пловдивска епархия|Софийско - Пловдивския апостолически викариат]]. Неговото архиерейско служене подобно на неговия предшественик епископ [[Иван Романов]] е в труден период за католиците в България. Малкото останали свещеници след репресиите от 50-те г. са застаряващи. Църквата има нужда от нови, млади кадри. Официалните връзки с [[Ватикан]]а са прекратени, останалите църковни сгради и църкви имат нужда от ремонт. Всичко, което е направено през този труден период е в резултат на усилията на енорийските свещеници по места, с активната помощ на местното население.<ref name=":0">[http://www.luben3.narod.ru/balgari.html БЪЛГАРИ-ЕПИСКОПИ В СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКАТА ЕПАРХИЯ])</ref>
== Биография ==
Епископ Симеон Коков е роден на 24 януари 1897 ггодина<ref name="Catholic Hierarchy">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.catholic-hierarchy.org/bishop/bkokov.html | заглавие = Bishop Simeon Kokov (Kokoff), O.F.M. Cap. † | достъп_дата = 20 август 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Catholic Hierarchy | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> в село [[Раковски (град)#Секирово|Балтаджии]] (днес кв. [[Раковски (град)#Секирово|Секирово]] на град [[Раковски (град)|Раковски]]). На [[29 януари]] [[1923]] г. е ръкоположен за [[свещеник]].Той е първият българин защитил докторат в престижния Папски Източен Институт (Pontificio Istituto Orientale) през 1926 г.<ref>[http://bg.radiovaticana.va/storico/2008/01/19/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B2_%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B5%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82/bul-181027 Радио Ватикана]</ref>
 
Спед това е преподавател по богословие гр. [[Болцано]] в Италия. На 3 май 1940 г. е избран за главен настоятел на капуцините в България и на 1 юни се завръща в Пловдив. Неговата резиденция е в манастира до църквата „[[Дева Мария – Царица на ангелите (Пловдив)|Дева Мария – Царица на ангелите]]“.<ref>100-годишният юбилей на отеците капуцини в България (1841 – 1941). София, 1941</ref>,