Богдан Добранов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 18:
 
== Биография ==
Богдан Стефанов Добранов е роден на 1 декември 1914 г.<ref name="Catholic Hierarchy"/> в град Пловдив. Средно образoвание завършва в [[Пловдивска мъжка гимназия|Първа мъжка гимназия]] в родния си град, след което заминава за Италия и учи в „Пропаганда Фиде“, където изучава богословие и Философия. На 23 март 1940 г. е ръкоположен за [[свещеник]].<ref name="Catholic Hierarchy"/>
 
На 23 март 1940 г. е ръкоположен за [[свещеник]].<ref name="Catholic Hierarchy"/> Завръща се в България и служи в катедралата „[[Свети Лудвиг (Пловдив)|Свети Лудвиг]]“ - Пловдив. През 1952 г. е арестуван, обвинен в антинародна прапаганда и изпратен в лагер на [[Белене (остров)|остров Белене]].<ref name=":0">[http://www.luben3.narod.ru/balgari.html БЪЛГАРИ-ЕПИСКОПИ В СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКАТА ЕПАРХИЯ]</ref>
 
От 25 август 1954 г. Богдан Добранов поема длъжността [[апостолически администратор]] на Софийско–пловдивската епархия. Той приема всички оцелели свещеници от различни ордени и конгрегации да работят с епархийския клир, въвежда строг ред по въпросите на финансовата отчетност и личната дисциплина, периодично събира подведомствените си на доклад, забранява им да излизат от църквите след 17 часа. Апостолическият администратор не забравя и колегите си, които по това време излежават присъди по лагери и затвори. Той разпорежда на всеки от тях да се изпраща редовно по 50 лв на месец от приходите на бившите им църкви.<ref name=":1">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
 
С голямо упорство и след многобройни писма до различни инстанции, включително до [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]] и [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиума на Народното събрание]], Богдан Добранов успява да върне някои неправомерно конфискувани имоти - част от митрополитската сграда, [[Дева Мария – Царица на ангелите (Пловдив)|църквата на капуцините в Пловдив]] с част от дворното място, [[Свети Йосиф (София)|западнообредния храм]] в София и дрдруги.
 
На 10 октомври 1959 г. е избран за титулярен епископ на Гюфи. На 8 ноември 1959 г. е ръкоположен за [[епископ]].<ref name="Catholic Hierarchy"/> Обаче официалните власти успяват да го отстранят от ръководсвото на епархията. На 23 декември 1959 г. му е съобщено, че държавате не го признава за епархийски администратор. След консултация с епископ [[Кирил Куртев]] на 20 февруари 1960 г. той сдава на свещеник [[Симеон Коков]] касовите книги и книжата на епархията и на другия ден отпътува за новото си назначение в енорията „[[Светият кръст (Трънчовица)|Светият кръст]]“ в село [[Трънчовица]], Плевенско.
Ред 30:
Официално от 27 април 1965 г. с разпореждане на [[Светият престол|Ватикана]] отец Богдан Добранов освобождава длъжността апостолически администратор, но остава да служи в църквата в Пловдив.
 
На 25 юни 1975 г. [[Тодор Живков]], придружен от дъщеря си [[Людмила Живкова]] и външния министър [[Петър Младенов]] е приет от папа [[Павел VI|Павел-VІ]]. След тази среща се чувствува известно разведряване. На 22 юли 1975 г. Богдан Добранов е официално обявен за апостолически викарий на [[Софийско-пловдивска епархия|Софийско-пловдивската епархия]], като приемник на монсиньор [[Симеон Коков]], а на 14 декември 1978 г. – за Софийско – Пловдивски-пловдивски епархиен епископ.
 
От 3 до 10 ноември 1976 г. на посещение в България е кардинал [[Агостино Казароли]], за да се запознае с положението на [[Католицизъм в България|католиците в България]], като посещава и трите епархии. В състава на делегация са включени още [[Анджело Мотола]], [[Иван Диас]] и [[Георги Елдъров]]. Българското правителство връща визитата и през декември 1978 г., [[Петър Младенов]], като външен министър посещава папа [[Йоан Павел II|Йоан Павел ІІ]]. Като резултат от затоплянето на отношенията, някои новоръкоположени свещеници могат да продължат образoванието си в Рим. На евхаристичният конгрес в Лурд участвува и българска духовна делегация от духовници, монахини и миряни.
 
След смъртта му на 4 октомври 1983 г., Софийско – Пловдивската-пловдивската епархия остава без епископ за близо 5 години (''[[Sede vacante]]''), заради тежката политическа ситуация.
 
== Източници ==