|
}}
'''Симеон Коков''' е [[българи|български]] [[Католическа църква в България|католически]] [[духовник]], монах [[Капуцини (монашески орден)|капуцин]] и [[викарий]] на [[Софийско - Пловдивскапловдивска епархия|Софийско - Пловдивскияпловдивския апостолически викариат]]. Неговото архиерейско служене подобно на неговия предшественик епископ [[Иван Романов]] е в труден период за католиците в България. Малкото останали свещеници след репресиите от 50-те г.свещениците са застаряващи.малко Църкватаи има нужда от новизастаряващи, млади кадри. Официалнитеофициалните връзки с [[Ватикан]]а са прекратени, останалитезапазените църковни сгради и църкви имат нужда от ремонт. Всичко, което е направено през този труден период е в резултат на усилията на енорийските свещеници по места, с активната помощ на местното население.<ref name=":0">[http://www.luben3.narod.ru/balgari.html БЪЛГАРИ-ЕПИСКОПИ В СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКАТА ЕПАРХИЯ])</ref>
== Биография ==
Епископ Симеон Коков е роден на 24 януари 1897 година<ref name="Catholic Hierarchy">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.catholic-hierarchy.org/bishop/bkokov.html | заглавие = Bishop Simeon Kokov (Kokoff), O.F.M. Cap. † | достъп_дата = 20 август 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Catholic Hierarchy | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> в село [[Раковски (град)#Секирово|Балтаджии]] (днес кв. [[Раковски (град)#Секирово|Секирово]] на град [[Раковски (град)|Раковски]]). На [[29 януари]] [[1923]] г. е ръкоположен за [[свещеник]].Той е първият българин защитил докторат в престижния Папски Източен Институт (Pontificio Istituto Orientale) през 1926 г.<ref>[http://bg.radiovaticana.va/storico/2008/01/19/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B2_%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B5%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82/bul-181027 Радио Ватикана]</ref>
Спед това е преподавател по богословие гр.град [[Болцано]] в Италия. На 3 май 1940 г. е избран за главен настоятел на капуцините в България и на 1 юни се завръща в Пловдив. Неговата резиденция е в манастира до църквата „[[Дева Мария – Царица на ангелите (Пловдив)|Дева Мария – Царица на ангелите]]“.<ref>100-годишният юбилей на отеците капуцини в България (1841 – 1941). София, 1941</ref>,
В началото на 1950 г. свещеник Симеон Коков е смятан за предполагаем наследник на вече боледуващия софийско-пловдивски епископвикарий [[Иван Романов]]. Поради тази теза той е наблюдаван пряко от оперативните работници на Държавна сигурност. През същата година властите са искали да бъде изпратен български представител на международния конгрес за мир, организиран от Чешката "национална" католическа църква през юни 1950 г. във [[Велехрад]]. За тази мисия е подготвян свещеник [[Петър Сарийски]], секретар на владиката. Симеон Коков обаче успява да го разубеди. Освен това той публично осъжда участието на отец Сарийски като член в Окръжния съвет на [[Отечествен фронт|ОФОтечествения фронт]] в Пловдив.
На [[20 април]] [[1958]] г. е избран за Софийско - Пловдивски [[апостолически администратор]] и за титулярен епископ на Батне.<ref name="Catholic Hierarchy"/>
Държавата се опитва да диктува избирането на следващия католически епископ на [[Софийско - Пловдивскапловдивска епархия|Софийско - Пловдивскияпловдивския апостолически викариат]], прилагайки подхода „разделяй-разделяй и-владей“ (devide et impera)владей. Изострят се противоречията между преди това титулования администратор на епархията - [[Богдан Добранов]] и епископа на [[Софийска апостолическа екзархия|католиците по източния обред]] - [[Кирил Куртев]]. На [[4 декември]] [[1960]] г.година,<ref name="Catholic Hierarchy"/> с разрешение на Комитета за изповеданията и в съответствие с по-старо разпореждане на Св. Престол, Кирил Куртев ръкополага Симеон Коков за епископ.
От началото на 60-те години дейността на [[Католицизъм в България|Католическата църква в България]] преминава под знака на [[Втори ватикански събор|Втория ватикански събор]]. ОщеПокана наза 25 януари 1959 г. в базиликата "[[Свети Петър (Рим)|Св. Петър]]" в [[Рим]] папа Йоан ХХIII обявява, че предстои свикването на църковен събор. От 11 октомври до 14 декември 1962 г. се провежда първата сесия, в която вземат участие около 2500 делегати от цял свят. Поканасъбора получава и епископ [[Кирил Куртев]] като представител на Католическата църква в България, но поради смъртта на неговия помощник Йордан Карамитров, за [[Рим]] заминава Симеон Коков. Покрай работата си на събора той се среща с папа Йоан ХХIII.<ref name=":1">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
Противоречията между Симеон Коков и [[Богдан Добранов]], респективно между техните привърженици и симпатизанти сред клира и миряните на Софийско-Пловдивскатапловдивския епархиявикариат, задълго затормозяват нормалното развитие на църковно-религиозния живот.
През 60-те години по партийна и административна линия са предприети мерки за ограничаване дейността на свещениците и за изолирането им от населението. Чрез селските народни съвети енорийските свещеници са предупредени да не събират деца, да не бият камбани, да не издават кръщелни свидетелства, да разпуснат църковните хорове. През 1967 г. Окръжният народен съвет в Пловдив събира данни за активно практикуващите католици. Резултатите от изследването сочат, че 25 % от католическото население в Пловдивско посещава редовно църковните службите. Това кара местните власти да предприеме непопулярни мерки за ограничаване на вярата като съкращаване или преназначаване на друга работа, отклоняване на молби за посещаване на деца в детски заведения, издаване на недобри служебни характеристики и др.
Епископ Симеон Коков умира в Пловдив на 11 юли 1974 г.<ref name="Catholic Hierarchy"/>
== Източници ==
| 