София: Разлика между версии

Най-ранните археологични свидетелства за обитаване на територията на София са от ранния [[неолит]] (VI хилядолетие пр. Хр.) – сред тях е [[Слатинско неолитно селище|Слатинското неолитно селище]]. Най-ранните данни за заселване на античния център на града – местността около минералните извори на днешната [[Централна минерална баня]] – са от [[бронзова епоха|бронзовата епоха]] (II хилядолетие пр. Хр.). Сведенията за това селище са оскъдни, тъй като градът продължава да съществува на това място в продължения на хилядолетия и много от останките са унищожени, но то съществува без прекъсване до наши дни.{{hrf|Станчева|2010|21 – 25}}

 

 

През III век сл. Хр. Дион Касий нарича част от римските противници от I век пр. Хр. (времето на посоченото от него първо завладяване на днешните български земи) [[серди]], като ги причислява към голямата общност на Траките. За мнозина от съвременните учени сердите са несъмнена част от едно келтско население<ref name=":1">Михайлов, Георги, „Траките“, София, 1979, стр. 71: „Археологическите находки несъмнено доказват, че сердите са келтски народ. Изказваната по-рано хипотеза за предполагаемия им тракийски произход не почива на никакви факти и не издържа научна критика“</ref><ref name=":2">Попов, Димитър, Древна Тракия, стр. 44: „Данните от археологията и ономастиката подчертават принадлежността на сердите към келтското семейство“</ref><ref>''The Cambridge Ancient History'', Volume 3, Part 2: The Assyrian and Babylonian Empires and Other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries BC by John Boardman, I. E. S. Edwards, E. Sollberger, and N. G. L. Hammond, ISBN 0521227178, 1992, page 600: „In the place of the vanished Treres and Tilataei we find the Serdi for whom there is no evidence before the first century BC. It has for long being supposed on convincing linguistic and archeological grounds that this tribe was of Celtic origin.“</ref> с корени преди III век пр. Хр. От каменни надписи, отнасящи се за селището при минералния извор, е известно името ''Сардики или Са/ердонполис''. Това име обикновено се превежда разказвателно – Град на сардите/сердите{{hrf|Станчева|2010|28, 31}}. Друг прочит е Сардиград, Сардонград, съответно – Сердиград, Сердонград. Обръща се внимание на близките топоними като [[Сардиния|Сард-еня/иния]], [[Сарди]], [[Сяр|Сяр (Сѣръ)]] и пр. (съгл. Проф. д-р [[Димитрина Митова-Джонова|Димитрина Митова Джонова]]<ref>Мегалитен храм кладенец при с. Гърло, Пернишки окръг. Национален институт за паметниците на културата, София, 1984.</ref><ref>Митова-Джонова, Проф. д.и.н. Димитрина. Протосардинска култура Нураги. Произход и същност – УИздателство „Климент Охридски“, София, 1993.</ref>, Ст.н.с.Iст. д-р арх. Христо Генчев<ref name=":4" />, Доц.д-р [[Веселина Вачкова]]<ref name=":6" /> и др.). С изключение на силна териториална и градоустройствена информация почти няма исторически данни за града през периода на предсердикийското селище (раб. име – Протосердика<ref name=":4" />). Може да се допусне, че през IV век пр. Хр., при [[Филип II (Македония)|Филип II]], земите на на тилатеите и трерите са завладени от [[Древна Македония]], като остават част от същинска Македония и след разпадането на империята на [[Александър Македонски]].{{hrf|Станчева|2010|28, 31}} С упадъка на царството през III век пр. Хр. то губи владенията си във вътрешността на Балканския полуостров и по време на завладяването му от римляните в средата на I век пр. Хр. Софийската котловина вече не е част от него.{{hrf|Станчева|2010|28, 31}}