Андреа Канова: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
{{Личност
| име-оригинал
| портрет =
| категория = епископ
| описание = римокатолически епископ
| роден-място = [[Гаресио]], [[Пиемонт]]
| починал-място = [[Пловдив]], [[Османска империя]]
}}
'''Андреа Канова''' ({{lang|it|Andrea Canova}}) е римокатолически епископ, апостолически викарий на [[Софийско-пловдивска епархия|Софийско-Пловдивския апостолически викариат]] със седалище в [[Пловдив]] от 1843 до 1866
== Биография ==
[[Файл:Tomb of Andrea Kanova.jpg|мини|260п|Гробът на епископ Канова в катедралата „[[Свети Лудвиг (Пловдив)|Свети Лудвиг]]“ в Пловдив]]
Роден през 1806
В 1840 година капуцините пристигат Пловдивско и умният, енергичен човек и с реформаторски дух Канова е изпратен като [[мисионер]] в българските земи. Пред 1841 г. отказва да благослови новата църква в село [[
▲За своите заслуги, в качеството си на викарии, Канова получава епископска титла на 26 март 1848 г., като епископ на [[Кроя]] ([[Албания]]) и апостолически викарии на София и Пловдив, със седалище [[Пловдив]]. След провъзгласяването му за епископ, което става в [[Цариград]], Канова спечелва пред местните турски власти голяма почит и уважение. Той е почитан и уважаван с любов от местните жители. През 1851 г. престоява и декорира старата катедрала в Пловдив. След като тя изгаря до основи през 1856 г. финансира строежа на сегашния храм „[[Свети Лудвиг (Пловдив)|Свети Лудвиг]]“. За издръжка на епархията е закупил в село [[Браниполе|Алханово]] чифлик в размер на 1260 дка.<ref name=":3" />
Канова присъства на първия годишен изпит на училището на [[Найден Геров]] заедно с турските и гръцките официални лица и публично изказва похвала за дейността на Геров в това първо пловдивско класно българско училище.
Той
По инициатива на епископ Канова през 1863 г. в Пловдив се открива училище „[[Св. Андрей (начално училище в Пловдив)|Свети Андрей]]“, в което се приемат всички желаещи ученици, без оглед на вяра и националност. В училището е въведен и курс по френски език и учениците достигат до 150 души. През 1866 г. е открито и [[девическо училище]] „[[Свети Йосиф (колеж в Пловдив)|Свети Йосиф]]“ в подарения от Канова, капуцински манастир. Негови основателки са 4 монахини французойки от ордена на „[[Йосиф Обручник|Свети Йосиф]]“ – наричани „[[йосифинки]]“. Благодарение на щедрата финансова помощ на френското правителство, девическото училище се разраства и към него през 70-те години е открит и пансион.
Line 34 ⟶ 32:
{{пост начало}}
{{пост| апостолически викарий на [[Софийско-пловдивски епископ|Софийско-пловдивския
{{пост| [[Егейска епархия|егейски епископ]]<br/>|26 март 1848|10 август 1866|[[Джовани Батиста ди Мандело]]|[[Моис Амбербоян]]}}
{{пост край}}
|