Андреа Канова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
| име-оригинал = = Andrea Canova
| портрет =
| категория = епископ
| описание = римокатолически епископ
| роден-място = [[Гаресио]], [[Пиемонт]]
| починал-място = [[Пловдив]], [[Османска империя]]
}}
 
'''Андреа Канова''' ({{lang|it|Andrea Canova}}) е римокатолически епископ, апостолически викарий на [[Софийско-пловдивска епархия|Софийско-Пловдивския апостолически викариат]] със седалище в [[Пловдив]] от 1843 до 1866 ггодина.<ref name="Catholic Hierarchy">{{цитат уеб | уеб_адрес =http://www.catholic-hierarchy.org/bishop/bcanova.html | заглавие = Bishop Andrea Canova, O.F.M. Cap. † | достъп_дата = 20 август 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Catholic Hierarchy | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
 
== Биография ==
[[Файл:Tomb of Andrea Kanova.jpg|мини|260п|Гробът на епископ Канова в катедралата „[[Свети Лудвиг (Пловдив)|Свети Лудвиг]]“ в Пловдив]]
Роден през 1806 г.година<ref name="Catholic Hierarchy"/> в град [[Гаресио]] в [[Северна Италия|Северна]] [[Италия]], провинция [[Кунео (провинция)|Кунео]], регион [[Пиемонт]]. През 1823 г. встъпва в ордена на [[Капуцини (монашески орден)|капуцините]].<ref name="Catholic Hierarchy"/> На 20 септември 1828 г. е ръкоположен за свещеник. През 1934 г. е избран за настоятел на манастира в град [[Бра (град)|Бра]].<ref name=":3">Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1939 г.</ref>
 
В 1840 година капуцините пристигат Пловдивско и умният, енергичен човек и с реформаторски дух Канова е изпратен като [[мисионер]] в българските земи. Пред 1841 г. отказва да благослови новата църква в село [[Раковски (град)|Балтаджии]] под предлог че тя е изградена от слама, плет и кал. През септември 1842 година той започва строителството на масивни сгради за католическите църкви в Балтаджии и в [[Миромир|Даваджово]]. На 15 юли 1843 година е назначен за [[Софийско-пловдивски епископ|апостолически викарий на София и Пловдив]].<ref name="Catholic Hierarchy"/> Успява да издейства султански [[ферман]] за построяване на църкви във всички католически села. В същото време издава доста консервативни разпоредби, насочени против пъстрата народна носия, разните накити в жените и младежта, народните игри и песни, седенки и весели обичаи.<ref>{{икона|bg}}[http://www.luben3.narod.ru/capusinite.html КАПУЦИНИТЕ В ПЛОВДИВСКО]</ref> През 1844 г. благославя новите църкви в селата [[Миромир|Даваджово]] и [[Раковски (град)|Балтаджии]]. През 1845 г. построява приют за бедни в Пловдив.
 
ЗаНа своите14 заслуги,юли в1847 качествотогодина си на викарии,Андреа Канова получавае епископсканазначен титлаза натитулярен 26круйски март 1848 гепископ., катоРъкоположен епископе на [[Кроя]]26 ([[Албания]])март и1848 апостолическигодина.<ref викарииname="Catholic на София и Пловдив, със седалище [[Пловдив]].Hierarchy"/> След провъзгласяването му за епископ, което става в [[Цариград]], Канова спечелва пред местните турски власти голяма почит и уважение. Той е почитан и уважаван с любов от местните жители. През 1851 г. престоява и декорира старата катедрала в Пловдив. След като тя изгаря до основи през 1856 г. финансира строежа на сегашния храм „[[Свети Лудвиг (Пловдив)|Свети Лудвиг]]“. За издръжка на епархията е закупилзакупува в село [[Браниполе|Алханово]] чифлик в размер на 1260 дка.<ref name=":3" />
През септември 1842 година той започва строителството на масивни сгради за католическите църкви в [[Раковски (град)|Балтаджи]] и в [[Миромир|Даваджово]]. На 15 юли 1843 г. е назначен за [[Софийско-пловдивски епископ|апостолически викарий на София и Пловдив]]. Успява да издейства султански [[ферман]] за построяване на църкви във всички католически села. В същото време издава доста консервативни разпоредби, насочени против пъстрата народна носия, разните накити в жените и младежта, народните игри и песни, седенки и весели обичаи.<ref>{{икона|bg}}[http://www.luben3.narod.ru/capusinite.html КАПУЦИНИТЕ В ПЛОВДИВСКО]</ref> През 1844 г. благославя новите църкви в селата [[Миромир|Даваджово]] и [[Раковски (град)|Балтаджии]]. През 1845 г. построява приют за бедни в Пловдив.
 
За своите заслуги, в качеството си на викарии, Канова получава епископска титла на 26 март 1848 г., като епископ на [[Кроя]] ([[Албания]]) и апостолически викарии на София и Пловдив, със седалище [[Пловдив]]. След провъзгласяването му за епископ, което става в [[Цариград]], Канова спечелва пред местните турски власти голяма почит и уважение. Той е почитан и уважаван с любов от местните жители. През 1851 г. престоява и декорира старата катедрала в Пловдив. След като тя изгаря до основи през 1856 г. финансира строежа на сегашния храм „[[Свети Лудвиг (Пловдив)|Свети Лудвиг]]“. За издръжка на епархията е закупил в село [[Браниполе|Алханово]] чифлик в размер на 1260 дка.<ref name=":3" />
 
Канова присъства на първия годишен изпит на училището на [[Найден Геров]] заедно с турските и гръцките официални лица и публично изказва похвала за дейността на Геров в това първо пловдивско класно българско училище.
 
Той станалстава и основоположник на католическото просветно дело в епархията. Първоначално в Пловдив функционират две училища – едно за момчета и друго за момичета, но обучението не е систематично и то се води на павликянски диалект. През 1860 година издава в Цариград е отпечатана негова брошура на павликянско наречие, в която се обосновава първенството на католическата църква.<ref>[http://digital.nationallibrary.bg/DWWebClient/(X(1)S(ip1g0o1sdguiy1fgjnlscm35))/ViewerWindow.ashx?WebpartKey=Viewer_Viewer_48808&v=1796 Canova, Andrea. Istoriceski povesti pokraj bolgarskoto obrascteni na Kristianskata Vera, 1860]</ref>
По инициатива на епископ Канова през 1863 г. в Пловдив се открива училище „[[Св. Андрей (начално училище в Пловдив)|Свети Андрей]]“, в което се приемат всички желаещи ученици, без оглед на вяра и националност. В училището е въведен и курс по френски език и учениците достигат до 150 души. През 1866 г. е открито и [[девическо училище]] „[[Свети Йосиф (колеж в Пловдив)|Свети Йосиф]]“ в подарения от Канова, капуцински манастир. Негови основателки са 4 монахини французойки от ордена на „[[Йосиф Обручник|Свети Йосиф]]“ – наричани „[[йосифинки]]“. Благодарение на щедрата финансова помощ на френското правителство, девическото училище се разраства и към него през 70-те години е открит и пансион.
 
Line 34 ⟶ 32:
 
{{пост начало}}
{{пост| апостолически викарий на [[Софийско-пловдивски епископ|Софийско-пловдивския Пловдивскиапостолически епископвикариат]]<br>|[[1841]]15 юли 1843|[[10 август 1866]]|провикарий [[Петър Касев]]|епископ [[Франческо Рейнауди]]}}
{{пост| [[Егейска епархия|егейски епископ]]<br/>|26 март 1848|10 август 1866|[[Джовани Батиста ди Мандело]]|[[Моис Амбербоян]]}}
{{пост край}}