Съюз на демократичните сили: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на FilipIlićPiti (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
Ред 41:
 
В СДС настъпва разцепление. Депутатите, подписали конституцията, остават без подкрепата на своите партии, които подкрепят силно „групата на 39-те“, а Националният координационен съвет е доминиран от радикалното крило. Той взема решение нито един народен представител, подписал новата конституция, да не бъде номиниран за кандидат от СДС на следващите избори. Така фактически в навечерието на [[Парламентарни избори в България (1991)|новите избори]], насрочени за октомври 1991 г. антикомунистическата коалиция СДС се разпада на четири формации, които участват самостоятелно в изборите<ref name="Malinov">{{cite book |title= Българската центристка десница |last= Малинов|first= Светослав|year= 2010|publisher= фондация „Фридрих Еберт“|url= http://www.fes.bg/?cid=78&NewsId=832}}</ref>:
* СДС-движение, правоприемник на коалицията, създадена на 7 декември 1989 г. Негов лидерЛидер е [[Филип Димитров]], последният председател на Националния координационен съвет на „старата“ неразцепена организация.
* СДС-център, в койтокоято влизат БСДП, част от Екогласност и две по-малки местни партии.
* СДС-либерали, включващвключваща ЗП, ФКЗД и група, отцепила се от ДП.
* БЗНС Никола„Никола ПетковПетков“, койтокоято решава да се яви на изборите самостоятелно.
 
Изборите са спечелени от СДС-движение (110 депутати) с малка разлика пред БСП (106 депутати). Останалите формации, отцепили се от СДС, печелят по-малко от 4% от гласовете и според новоприетия Избирателен закон не влизат в парламента. Така извън него остават политици на СДС като Петър Дертлиев, Милан Дренчев, Александър Каракачанов, Петко Симеонов. Недоволни и огорчени са и привържениците на СДС, защото минималното надмощие в парламента е твърде недостатъчно.<ref>{{cite book |title= Без заглавие. Комунизмът в битка с демокрацията |last= Кралевска|first= Нася|year= 2011|publisher= Работилница за книжнина „Васил Станилов“|location= София|isbn= 978-954-8248-89-1|pages= 397}}</ref>.
 
Съюзът съставя [[Правителство на Филип Димитров|своето първо правителство]] начело с [[Филип Димитров]], в което влизат представители на всички партии и организации съставляващи коалицията и което е подкрепено в парламента от [[Движението за права и свободи]]. За председател на Народното събрание е избран лидерът на Демократическата партия Стефан Савов, а за председател на парламентарната група Александър Йорданов. Първото правителство на СДС стартира най-важните политически и икономически реформи в страната – приети са закони за възстановяване на частната собственост и за реституция, България става член на Съвета на Европа и ясно ориентира своята външна политика към членство в [[НАТО]] и [[Европейския съюз]]. Но след неуспешен вот на доверие (в който против правителството гласуват и депутати от СДС, т.нар. „сини мравки“) Димитров подава оставка и след неуспех за сформиране на ново правителство СДС минава в опозиция до края на мандата на 36-тотоото народноНародно събрание. Следващият [[Правителство на Любен Беров|кабинет на Любен Беров]] е сформиран с подкрепата на ДПС и БСП. Той е слаб и се оказва в ролята на заложник на тактическо боричкане между партиите. Междувременно слабите държавни институции отприщват много негативни тенденции – икономически хаос, доминиране на законодателната работа от корпоративни интереси, незаконен износ и организирана престъпност.<ref name="Malinov"/>
 
В СДС настъпва още едно болезнено разцепление. От СДС излиза влиятелната Демократическа партия, която образува коалиция [[Народен съюз]] (НС) заедно с БЗНС-НС на [[Анастасия Мозер]]. Дясноцентристкото пространство губи сили и популярност и закономерно на [[Парламентарни избори в България (1994)|парламентарните избори]] през декември 1994 г. СДС е втора с 68 места, а БСП печели абсолютно мнозинство от 125 депутата; новосформираният НС е на трето място с 18, а ДПС – на четвърто с 15.
Ред 54:
След като Филип Димитров подава оставка от НКС на 30 април 1995 г., председател на СДС става [[Иван Костов]].
 
През 1995 – 1996 г. стремежът на новото ръководство е към по-голямо единство и обща политика, която да очертае бъдещето на СДС като дясноцентристка политическа партия. Опитвайки се да си върне политическото влияние и да спечели изборите, СДС отново се връща към коалиционния принцип и инициира създаването на коалицията [[Обединени демократични сили]] (ОДС), в която освен СДС влизат Демократическата партия и БЗНС „Народен съюз"съюз“. Първият успех на коалицията е спечелването на [[Президентски избори в България (1996)|президентските избори]] през октомври 1996 от кандидата на коалицията [[Петър Стоянов]].
 
=== Партия (1997 – 2001) ===