Васил Стоянов (дизайнер): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м цифри --> букви за месец
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение|Васил Стоянов|Васил Стоянов (пояснение)}}
{{Личност
{{Художник
| име = Васил Стоянов
| категория = художник
| рожденно_име =
| описание =
| картинкапортрет = Portret-V-Stoyanov-2.jpg
| картинка_текст = <!-- текст докато зарежда картинката -->
| портрет-описание =
| наставка националност = {{BUL}}
| женен_завложки =
{{Личност/Художник
| роден-дата = [[1926]]
| категория = художник
| роден-място = [[Казанлък]], [[България]]
| стил = [[модернизъм]]
| починал-дата = [[1980]]
| учител = [[Дечко Узунов|проф. Дечко Узунов]]
| починал-място =
| академия = [[Национална художествена академия]]
| националност = българин
| направление = индустриален дизайн
| стил = [[модернизъм]]
| патрон =
| учител = [[Дечко Узунов|проф. Дечко Узунов]]
| работил =
| академия = [[Национална художествена академия]]
| период =
| направление = индустриален дизайн
| патрон творби =
| творби повлиян = [[Баухаус]]
| повлиял = дизайна в България
| повлиян = [[Баухаус]]
| избран = доцент в [[Национална художествена академия|НХА]], <small> от 2011 г. [[професор|„почетен професор“]]</small>
| повлиял = българския дизайн
| награди =
| избран = доцент в [[Национална художествена академия|НХА]], <small> от 2011 г. [[професор|„почетен професор“]]</small>
}}
| награди =
| подпис баща =
| подпис_текстмайка =
| уебсайт брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
| общомедия =
}}
 
'''Васил Стефанов Стоянов''' е български дизайнер, изследовател и теоретик на приложните изкуства, преподавател, общественик и художник.
 
Line 35 ⟶ 38:
 
== Биография ==
Роден в [[Казанлък]] в семейството на служащ – баща му е писар в общината на града, Васил Стоянов завършва образование в гимназията в града и постъпва в Художествената академия в София (тогава ВИИИ „Николай Павлович“) в ателието на проф. [[Дечко Узунов]]. Завършва специалност „Живопис“, но още като студент работи интензивно в областта на приложната графика – книгооформление, плакат, търговска реклама. Интересите му се разширяват, включвайки пространствено оформление на панаири, музеи, изложби, магазини и др. Постига редица успехи в тези области, като например художественото оформление на археологическия музей в [[Сандански]], къщата- музей на [[Гео Милев]] в [[Раднево]], къщата- музей на [[Чудомир]] в Казанлък и др.; редица панаирни палати в [[Пловдив]], участия в чуждестранни панаири и изложби в [[Будапеща]], [[Нови Сад]], [[Париж]] и др.
 
Васил Стоянов принадлежи към сравнително малка група [[художник|художници]] в края на 195050-те и началото на 196060-те години на 20 век, които успяват да преодолеят скованите представи на [[Тоталитаризъм|тоталитарната]] общественост за социалната роля на художника и да създадат приемственост на новите и авангардни тогава течения в дизайна (белт.нар.ред [[модернизъм]]). Докато почти всички дизайнери през 1960-те разгръщат само практическа (художествено-проектантска) дейност, Васил Стоянов посвещава част от живота си на организаторска, пропагандаторска и научно-педагогическа дейност в, особено важната за стопанството и културата, сферата на индустриалния дизайн.
 
== Просветна и научна дейност ==
От изключително значение за съвременната българска художествена култура е дейността му за популяризирането и внедряване на професионално-творческото поле на [[индустриален дизайн|индустриалния дизайн]] в механизмите на политиката и държавната администрация на [[Народна република България]]. До голяма степен, именно на неговите лични усилия и контакти се дължи фактът да се заговори за дизайн още в края на 1950-те години, да се предприеме разработването на държавни документи, с които [[индустриален дизайн|дизайнът]] да е регламентиран като образование и професия. Освен участието в подготовката на всички основни държавни документи през 196060-те и 197070-те години на 20 век Васил Стоянов разгръща широка популяризаторска и лекционна дейност в промишлени предприятия и проектантски институти, в обществени организации и висши училища в България – ВИИИ, ВИАС, ЛТУ и др.
 
През 1964 г. Васил Стоянов полага основите на дизайнерското образование в страната – създава и организира специалност „Промишлени форми“ (сега спец. „Индустриален дизайн“) във ВИИИ „Николай Павлович“ (сега [[Национална художествена академия]]), в който преподава до края на живота си.<ref>[книга]„100 години Национална художествена академия“, Автор: Колектив; Драндийска, Златка ред., София: НХА, 1996</ref> През 1969 г. се хабилитира като редовен [[доцент]] с хабилитационен труд, посветен на Теорията на дизайна. И до днес този труд е не само актуален, но е от малкото теоретични разработки от областта на дизайна в страната. Посветен е на природата и същността на дизайна, на неговите [[методика|методологически]] проблеми и на спецификата на дизайнерското формообразуване. Трудът му получава висока оценка и от проф. Короткевич, по онова време ръководител на специалност „Дизайн“ в Строгановската художествена академия в [[Москва]].
Line 52 ⟶ 55:
 
== Интересни факти ==
През юни 2011 г. Националната художествена академия му присъжда титлата „почетен [[професор]]“професор“.
<gallery>
Image:Portret- V- Stoyanov.jpg|''Портрет на доц. Васил Стоянов'', 1980, [[София]]