Александър Балабанов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Погребани в Централните софийски гробища, ползвайки HotCat |
|||
Ред 24:
[[Файл:Tsar Boris III 1934.jpg|мини|320px|Откриването на IV Международен конгрес за византийски изследвания в Аулата на Софийския университет (9 септември 1934 година). В дъното – проф. Александър Балабанов, пред него проф. [[Александър Теодоров-Балан]] и проф. [[Иван Георгов]], на трибуната – проф. [[Любен Диков]], ректор на Софийския университет.]]
Сред литературните му произведения се откроява поемата „Бурени“. Голяма част от стиховете,
Проф. Балабанов е бил прочут меценат на младите дарования, сред които са: Д. Б. Митов, издател на вестник "Литературен глас", Тодор Боров, най-големият български библиограф, директор и строител на сградата на Народната библиотека в София, и др. Най-впечатляващото му откритие обаче е писателката [[Яна Язова]]. Балабанов е прототип на главните герои в романите ѝ „Ана Дюлгерова“ (1936), „Капитан“ (1940) и „Соления залив“ (2003), а на него са посветени първата й стихосбирка "Язове" (1931) и романът ѝ „Александър Македонски“ (2004). Част от писмата, разменени между Балабанов и Язова, са публикувани в книгата „Мойра“ (1996) и в "Пролетта на Мо: ранните писма на Яна Язова до Александър Балабанов" (2010)..
Професорът е и един от най-дейните радетели за запазване на правилния български език и посвещава редица статии по темата, най-известната сред които е „Слепите граматици“.▼
▲
Дейността на Александър Балабанов е обвързана и със съдбата на българските земи, останали извън пределите на страната след решенията на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] от 1878 година.
| |||