Диазотен оксид: Разлика между версии

За състезателни цели, диазотният оксид ([[Нитро система|нитро]]) най-често се съхранява в алуминиеви цилиндрични бутилки с различен размер. Той е затворен под високо налягане в течна агрегатна форма. След преминаването му от цилиндъра във въздухопровода на автомобила агрегатното му състояние се променя от течно в газообразно. Това е така, тъй като азотният оксид преминава от среда с много високо налягане във среда на вакуум във въздушния колектор. Тази трансформация е известна като „азотно кипене“. Водата завира при 100 °C. Ако обаче се съхранява под високо налягане, като например в охладителната система на автомобила, тя ще остане в течна форма дори след точката на завиране. Въпреки, че не е препоръчително, ако при тези условия се отвие капачката на радиатора, налягането ще се понижи и водата ще се разшири и заври моментално. Същото е и с азотния оксид. Докато се съхранява под високо налягане, той запазва течната си форма. След понижаване на налягането течността се разширява и завира и той преминава в газ. За този процес е необходима енергия, която се получава от топлината, погълната от заобикалящият въздух/газ във въздухопровода. Крайният резултат представлява зареждане на въздухопровода със студен въздух с висока плътност, обогатен на кислород – идеалната рецепта за произвеждане на повече мощност. Тъй като нужното допълнително гориво се подава по начин, който го излага на пълната сила на разширяващият се азотен оксид, то се атомизира напълно. Това спомага за по-добро изгаряне в горивната камера, а от там като пряк резултат се повишава полезната мощност. Диазотният оксид (N₂O) се състои от 2 атома азот и 1 атом кислород. Топлината, отделена при изгарянето, разкъсва химичната връзка между тези атоми. Без топлина трите частици не могат да се разделят, а в такъв случай кислородният атом става безсилен, т.е. не може да изиграе своята роля в процеса на изгаряне. Затова, въпреки, че азотният оксид е по-наситен на кислород от въздуха, вдишването му от човек може да доведе до задушаване (асфиксия). Тялото не може да произведе топлината, нужна за разделяне връзката между азота и кислорода.