Бончук: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-}}, {{lang +}}; {{lang) |
|||
Ред 7:
Бончукът като правило е конска опашка, закрепена върху цилиндрична, лека и куха отвътре дървесина – под формата на пръчка. В горния ѝ край най-често се поставя метална топка, а понякога – полумесец. По-надолу се закрепва обикновена или сплетена на опашка плитка, боядисана в син, червен или черен цвят. На мястото на прикрепване, опашката се пристяга в специален възел с конска и камилска коса. Косата също е в различни цветове и понякога се получава много красив модел бончук, особено когато е украсен с ориенталски орнаменти.<ref> [[Венделин Бьохайм]]. Энциклопедия оружия. Часть III. Военные атрибуты – Знамёна. Под ред. С. В. Еременко. СПб. АО „Санкт-Петербург оркестр“. 1995. стр. 370. ISBN 5-87685-029-2</ref>
В Османската империя, бончукът с четири конски опашки е на [[султан]]а, а от началото на [[16 век]] - на [[халиф]]а на правоверните. До [[Сюлейман Великолепни]] този щандарт се носи от него, след което [[Селим II]] започва да не предвожда лично османската армия и за целта се учредява специална пълководческа длъжност - [[сераскер]] ({{lang|ota|سرعسكر}}; {{lang|tr|Serasker}}). Последният и най-известен такъв е [[Али паша Янински]]. С по три конски опашки са бончуците на двамата [[бейлербей|бейлербеи]] - на [[Румелия (област)|Румелия]] и [[Анадол|Анатолия]]. С по две конски опашки са бончуците на двамата [[мирмиран]]и на Румелия и Анатолия, съответно от [[Кюстендил]] и [[Ерзурум]]. Всички останали командващи еничарски или [[спахия|спахийски]] подразделения са с обичайния си бончук. <ref>Сборник [[Кюстендил и Кюстендилско]], София, изд. „ОФ“, 1973 г., 86 стр.</ref>
[[Ян III Собиески]], както и запорожките [[хетман]]и, също носят във военните си походи бончуци. <ref>[http://www.hrono.info/organ/rossiya/bunchuk.html Бунчук]</ref>
| |||